„Визия за София“ публикува изследване за ефективността на обществените обсъждания на проекти, устройствени планове, нормативни актове, политики и инициативи на Столичната община. Целта е да бъдат разработени мерки за подобряване на ефективността на обществените обсъждания и консултации като форма на информиране, консултиране, включване и сътрудничество на местната власт с гражданите. Анализът оценява обществените обсъждания според пет индикатора: прозрачност, относимост, възможности за включване, отчетност и гъвкавост.

Резултатите показват, че Столична община предлага възможности за дискусия с гражданите чрез различни форми на обсъждания. Превес имат теми, свързани с процеси в общината за сметка на теми, които в момента са актуални в медиите и публичното пространство. За осигуряване на публичност за планирани обществени обсъждания се използват задължителните базисни възможности за публикуване и разпространение на информацията. Препоръките са свързани със засилване на фокуса върху предоставяне на достатъчно възможности за онлайн достъп и участие и систематичното публикуване на обратна връзка след края на обществените обсъждания.

От анализа на събраните данни става ясно, че към момента обществените обсъждания целят повече информиране и консултиране с гражданите. Затова като възможни следващи стъпки на развитие се посочват осигуряването на предпоставки за включване на гражданите в сътрудничество и овластяване на гражданите като носители на експертиза. За тази цел могат да се използват както съвременни дигитални инструменти за информиране с персонализирана, полезна, точна, надеждна, актуална, ценна информация, така и за включване – чрез електронно гласуване и модерни подходи за формулиране не решения (deliberative poll, co-creating, design thinking, crowdsourcing).

Препоръчва се повишаване на публичността, прозрачността и отчетността чрез разнообразяване на формите и каналите за комуникация с гражданите. Таргетирането на повече и разнообразни групи може да стане чрез съчетаване на различни форми на онлайн и офлайн комуникация, които да обогатят открития диалог. За целта докладът посочва нуждата от осигуряване на повече финансови и човешки ресурси за дигитализация на процеса на обществени обсъждания и предоставянето на информация в машинно-четим формат, където е възможно.

От всички наблюдавани обсъждания за периода на изследването (42 броя)  51,9% са организирани от Столична община, а останалите от 48,1% (39 броя) от районните администрации. Делът на обществените обсъждания, проведени „на живо“, „лице в лице“ е 64,2% (52 броя), а делът на писмени консултации е 35,8% (29 броя). Повече от половината обществени обсъждания са на теми от градоустройството (51,86%) – инвестиционни проекти, визи; но има и обсъждания, свързани с транспорт (13,58%), финанси и общинска собственост (9,88%), култура (9,88%) и образование (6,17%) .

Резултатите от изследването, свързани с популяризирането, публичността и прозрачността показват, че в 97,5% (79 броя) от наблюдаваните обществени обсъждания, съобщенията са публикувани на страницата на СО или НАГ в установените срокове. Само в 11% (9 броя) от случаите не е изпълнен 14-дневния срок за публикуване, определен в Наредбата за обществените обсъждания. Обикновено се публикува съобщението и заповедта на кмета, но без прилежащите документи. При градоустройствените проекти само в 56% от случаите е публикувана предварително графичната информация, виза или съответно документът, който ще се обсъжда. При писмените консултации в 100% от случаите проектите за наредби са публикувани предварително.

Изследването разглежда и до каква степен обсъжданите теми са важни и съществени за гражданите. Трите теми, по които са постъпили най-много становища за разглеждания период са: Проект на Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община (230 броя); Задание за изменение на Общия устройствен план на Столична община (29 броя); Намерение за поемане на общински дългосрочен дълг, свързан с изпълнението на проект „Изграждане на инсталация за комбирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък (16 броя). Докладът препоръчва провеждане на консултации по възможно най-много актуални теми и проблеми в дневния ред на гражданите с цел мотивиране на участието им в конструктивен и позитивен диалог.

Разгледани са възможностите за включване в обществените обсъждания и различните видове бариери, които пречат за участие на различни групи от хора, породени от географски, физически, културни или дигитални причини. През изследвания период 3/4 районните администрации са провели обществени обсъждания по различни теми, което показва много добър териториален обхват. В 2 от общо 11 обсъждания има независим модератор, а в останалите случаи дискусията се води от кмета или друг представител на администрацията, която е заинтересована страна и по-трудно модерира дискусията обективно. Препоръчва се използването на професионални модератори при казуси с конфликтни теми, където са застъпени конфликтни интереси и трябва да се постигне баланс на мненията и консенсус относно решението. Друга препоръка е свързана с осигуряване на достъп за хора с увреждания до всички събития, както и поставяне на проблемите на различните малцинствени групи и чужденците в София като предмет на обществени обсъждания.

Един от отбелязаните проблеми е представителността на обществените обсъждания, пряко свързана с пасивността на обществеността. От прегледа на публикуваните протоколи и наблюденията на живо средният брой присъстващи е 15 души, което е оценено като недостатъчно за важни за столицата теми. Наблюденията показват, че мнозинството е пасивно поради различни причини – липса на време, семейни ангажименти, други интереси или липса на вяра в реалната възможност за включване в процеса на взимане на решения. В 45% от случаите, обществените обсъждания се провеждат в извънработно време, което за определени активни граждани е удобно, а в други случаи е допълнителен фактор за ниското равнище на участие в обществените обсъждания. За да се преодолее този проблем е необходимо да се търсят начини за включване на по-големи групи от обществото, като се улесни техния достъп чрез модерни и технологични форми на участие – онлайн регистрации, анкети, стрийминг, известявания и други, както и чрез предоставяне на обратна връзка по проведените обществени обсъждания.

Обратната връзка е ключова по отношение на отчетността – регистрирана като посока за развитие на Столична община при провеждането на обществените обсъждания. В 34,7% от изследваните случаи има публикувана обратна връзка, от нея в половината има обобщени резултати, а в 15% от случаите са публикувани аргументите за приемане или отхвърляне на мнението на гражданите. 12% от получените становища променят крайното решение. В този процес ключова важност имат достъпното представяне на информацията и управлението на очакванията на гражданите – поставянето на ясни цели и рамки на процеса. Гражданите от самото начало трябва да имат ясно структурирана информация за процеса на вземане на решения, за да не бъдат разочаровани от своето участие в него.

Обобщените резултати от документалното проучване и теренната работа показват придържане към подзаконовата нормативна рамка, касаеща обществените обсъждания. Формите на обществени обсъждания, използвани от отделните структури на СО са предимно пасивни: информиране, публикуване на информация в интернет страниците на СО и национални медии. Докладът препоръчва засилено използване на интерактивни форми на взаимодействие – „лице в лице“ и в социалните мрежи. Промяната на еднопосочния модел на комуникация в интерактивна и двупосочна изисква и инвестиции за осигуряване и обучение на човешки ресурс, който да комуникира активно с гражданите по техните мнения и препоръки. 

Друг фактор, който може да подпомогне значително мотивираното и позитивно включване на гражданите в управлението на града е подобряване на предоставяната информация чрез отворени данни. Откритата и прозрачна местна власт е посочена в аналитичната част на изследването като гаранция за засилено гражданското участие. Отворените данни като част от предоставянето на обществена информация предполагат, че властта и гражданите са партньори във взаимодействието и имат равен достъп до работните ресурси, затова и институциите трябва да споделят своите ресурси, включително и данните. Когато са добре приоритизирани и фокусирани към важните обществени проблеми, отворените данни имат потенциала да създават полезна прозрачност. Това означава, че в този процес гражданите постигат две цели. Първата е свързана с обучението: хората осмислят процеса на формулиране и вземане на решения и достигат до свои изводи, които им дават възможност да формират адекватна позиция. Втората е свързана с подпомагането на заинтересовани страни като бизнес и институции да придобиват по-прецизна и пълна представа за предпочитанията и нуждите на гражданите, като по този начин стават по-ефективни в справянето с тези нужди и допринасят за интелигентния растеж на града.

Методологията на изследването включва пряко наблюдение на обществени обсъждания, кабинетно проучване, преглед на отчети и други документи за проведени консултации, както прилагането на правила за провеждане на обсъжданията. Анализът е извършен на базата на документално проучване на 81 обществени обсъждания и консултации, проведени за период от една година (от 01.09.2017 г. до 01.09.2018 г.) и пряко наблюдение на 8 обществени обсъждания в периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г. Анализът на събраната информация се фокусира върху участието на заинтересованите страни при провеждане на пасивни консултационни методи на обществени консултации. Събрана е и първична информация от заинтересовани страни чрез теренно проучване с участие на наблюдатели при активните консултационни методи на обществени консултации. За целта са разработени въпросници (оценъчни списъци) и модел за статистическа оценка и анализ на резултатите. Анализирани са и модели, използвани в други градове за провеждане на ефективни обществени обсъждания. Изследването се реализира от експертен екип Управление в Стъпка 3 и 4 на Визия за София – НПО Линкс. Резултатите на изследването не са представителни за целия град, защото има различни форми на обществени консултации, които не са отразени в Единния регистър на Столична община – например обществените дебати по програма „Европа“ на Столична община.

Пълният доклад от изследването можете да видите тук