Калоян Карамитов, координатор „Устройствено планиране, градска среда и транспорт“ във „Визия за София“ 

Четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Г-н Карамитов, какви са изводите от изследването за ролята на големите работодатели за развитието на устойчивия транспорт? Какви предложения получихте за оптимизиране на транспорта в София в посока устойчива мобилност?

- От всички придвижвания в града пътуванията от дома до работното място и обратно са най-многобройни, а проучването показва, че повечето служители все още използват автомобилите си. По-голямата част от шофиращите се придвижват сами - 68%, като се посочва предимството на автомобила за самостоятелност и гъвкавост при избор на маршрут, но и обяснява защо е затруднено придвижването в пиковите часове. Големите компании осъзнават, че са значителни генератори на потоци, и прилагат различни мерки, с които да стимулират използването на по-устойчиви форми на транспорт - от предоставяне на абонаментни карти за обществен транспорт, приложения за ползване на споделени автомобили до вътрешни състезания за изминати пеш километри до офиса. Над 90% от служителите паркират на безплатни или служебни паркинги, което реално стимулира придвижването им с автомобил, но при сравняване на реалната с идеалната ситуация служителите посочват, че биха предпочели да се придвижват повече пеш и с велосипеди за сметка на обществения транспорт и още по-малко с автомобили.

Проучването е ценно за нас, понеже заедно с отговорите на конкретни съществуващи проблеми получаваме и предложения за решения от самите анкетирани. Няколко са посочените основни недостатъци на обществения транспорт и това са претъпкаността на превозните средства, дългото чакане по спирки и необходимостта за смяна на няколко линии, което увеличава значителното времето за придвижване и пренасочва хората към личните автомобили. Съответно и предложените решения са за увеличаване на честотата между превозните средства, точното информиране от таблата, по-приветливи спирки и маршрути до тях. Други предложения са за преосмисляне на мрежата на обществения транспорт и създаване на нови директни линии между жилищните райони и тези с концентрация на офиси, както и развиването на по-гъста мрежа от обособени ленти за обществения транспорт, която да го направи по-бърз и предпочитан, особено в пиковите часове. Посочени са и предложения, свързани с облагородяването на средата и създаването на приятни пешеходни и велосипедни маршрути, които могат да се ползват на къси и средни разстояния и осигуряват приятен и сигурен достъп до спирките. Като пример е посочено затрудненото достигане от метростанция "Бизнес парк" до сградите на юг от околовръстното. Друго предложение е свързано с адаптирането на зелена вълна по бул. „А. Малинов“ спрямо натоварването на булеварда, за да се разпределя правилно трафикът по него и да се улеснява включването в "Цариградско шосе".

В проучването разказвате за компании, които отделят ресурс за въвеждането на екологичен и удобен транспорт за служителите си. Тези примери обаче все още са изключения от масовата практика. Според вас как работодателите могат да бъдат стимулирани да реализират повече подобни устойчиви инициативи?

- Работодателите осъзнават, че разнообразието от опции за придвижване играе роля за задържането на кадри в компанията, и полагат усилия за осигуряване на алтернативи на личния автомобил. Като примери са посочени изграждането на велостойки за сметка на паркоместа, пилотно тестване на електрически велосипеди и душове за велосипедистите. Други мерки са осигуряване на абонаментни карти за обществения транспорт, споделени автомобили и кампании за популяризация на устойчивия транспорт с различни награди за участниците. Работодателите разбират, че шофирането и чакането в задръстване влияят на нивата на стрес и съответно на работоспособността и здравето на служителите, а това има директна връзка с оперирането на самата компания и е причина да стимулират устойчивата мобилност. Друг фактор е и имиджът на самите компании. Те са значително по-привлекателни и предпочитани, когато участват и дори инициират кампании, насърчаващи здравословен и екосъобразен начин на живот. По този начин те са съпричастни с предизвикателствата на града и готови да са част от решенията. А и осигуряването на велостойка например е по-евтино от паркомясто, служебен автомобил или субсидии за гориво.

Какво показва изследването по отношение на проблематичните транспортни точки в София?

- Получихме и няколко конкретни описания на проблемни точки около офисите на компаниите. Връзките на HP, "Геритидж" и "Декатлон" през околовръстното шосе с "Младост" са описани като изключително задръстени с автомобили. Предлага се поставяне на светофар или регулировчик в пиковите часове, който да ускори включването към моста над околовръстното от улицата на HP, която е без предимство. Пешеходните връзки също са описани като недостатъчни спрямо работещите, които идват, и с липсваща настилка на места. Според проучването метростанцията на Бизнес парка е с изпълнен капацитет в пиковите часове. Като възможно решение се посочва намаляване на интервалите между влаковете и възобновяване на автобуса от хотел "Плиска" до Бизнес парка. Основно затруднение на придвижващите се от и до сгради по "Цариградско шосе" е ограничения брой включвания, което предизвиква повече автомобили да се струпват на малко на брой точки, през които да преминат. Новото строителство и новите ползватели на сградите допринасят за увеличените потоци и се посочва като необходимост от наваксване при осигуряването на инфраструктура и линии на обществения транспорт. Подобен случай е и покрай бул. „България“, където продължава развитието на района, а трамвай №7 е описан като препълнен и с недостатъчно капацитет да обслужи пътуващите.

Пълния текст четете в брой 2/2019 на сп. ГРАДЪТ

Прочетете повече за анализа на транспортната достъпност
от експертите на "Визия за София"