Визия за София 2050: Качествена градска среда за по-здравословен град
В миналия брой започнахме серия от материали в партньорство с екипа на “Визия за София”, представящи преглед на посоките, целите и мерките за дългосрочното развитие на Столичната община. След темата “Иновации и високопродуктивна икономика” разказваме повече за мерките, необходими, за да превърнем София в мултифункционален град с качествена градска среда, устойчив ресурсен и енергиен баланс и отлични условия за здравословен живот и здрави хора - теми, които стават все по-актуални в контекста на “новата нормалност” след кризата, причинена от глобалното разпространение на COVID-19.
Мултифункционален град
Дългосрочната "Визия за София 2050" е всеки квартал в града да е мултифункционален, за да предоставя добър достъп до разнообразие от услуги. В новата градска реалност след COVID-19 тази стратегическа цел за развитие на Столичната община е още по-важна предвид необходимостта хората да намерят всичко от първа необходимост непосредствено около тях. Затова и в старите квартали-спални занапред ще се насърчават нови функции, за да се създаде богат микс от офиси, места за забавление, зелени площи, магазини, социални услуги и др., които да осигуряват привлекателна среда на обитаване. Всички бивши индустриални зони пък трябва постепенно да бъдат превърнати в многофункционални квартали с разнообразие от функции, за да са обживени през целия ден и да предлагат на обитателите си всичко необходимо.
Подобно на повечето модерни и големи градове София трябва да се развива според съвременните концепции за пешеходен и достъпен град. Това означава всяко жилище да е в радиус десет минути ходене пеш от основни услуги като хранителни магазини, заведения, зелени площи за отдих и места за спорт. Всеки квартал да разполага с пешеходна зона или друга безопасна среда, която функционира като общностен център. Чрез различни мерки ще се стимулира и мултифункционалността в самите сгради, а партерите ще се проектират и изпълняват като активни обекти, предоставящи услуги, които привличат пешеходци и влияят на жизнеността на средата.
За да се постигне тази цел, е нужно да се предприемат необходимите нормативни промени, които позволяват в Общия устройствен план на София да бъдат предписани набор от конкретни функции, разпределени във всяка устройствена зона. Това ще помогне да се уточнява приблизителният микс от функции за всяка част на града, а след това да се въвеждат и нови инструменти, които да регулират и мултифункционалността на отделните сгради.
От административна гледна точка общината ще има повече стратегически задачи: да актуализира функционалния микс и устройствените планове и да насочва успешно инвестициите към приоритетните територии за градско обновяване. Мерките за приоритизиране на тези територии, заложени във визията, са осигуряване на по-бързи процедури за издаване на строителни разрешения, по-високи устройствени параметри, намалени данъци за нови компании и предварително изграждане на инфраструктура, която да облекчава значително реализирането на инвестиционни намерения и да превръща изоставени в жизнени и атрактивни зони с добър микс от съвременни функции.
Качествена градска среда
Естествено, визията за София през 2050 цели София да работи постоянно и последователно за благоустроена, привлекателна и безопасна градска среда. Градът трябва да е все по-приятно и предпочитано място за разходки, срещи и прекарване на време на хора от различни социални групи. Това пък трябва да подсилва социалните връзки и да подпомага развитието на общности.
Според съвременните примери и стандарти за развитие на градовете качествена градска среда означава, че пешеходецът е с предимство, а достъпността е съобразена с всички. Това означава, че хората в неравностойно положение трябва да се ориентират и придвижват по-лесно в градската среда и да се чувстват сигурно и комфортно. Необходими са нови площади, градинки и пешеходни зони в кварталите извън центъра, което създава повече открити пространства за безопасно и здравословно ползване и придвижване на гражданите. Средата в кварталите пък трябва да има ясна и разпознаваема локална идентичност, което да насърчава жителите ѝ да я припознават като своя и да я поддържат в добър вид.
Инвестициите в градската инфраструктура трябва да се изпълняват качествено и с издръжливи материали, за да се анализират и намаляват постепенно разходите за поддръжка. Сградите в града трябва са реновирани и да допринасят за качеството на средата, а рекламните и другите елементи по тях да са съобразени с принципи, които подчертават архитектурата на сградата и характера на средата. Всички сгради, които са част от културното наследство, трябва да са възстановени в предписания вид, а визуалните коридори към важни за града символи да се дефинират и реализират.
Ключова стъпка към по-качествена и здравословна градска среда е градът да приоритизира осигуряването на достатъчно качествена зеленина за своите жители. А в бъдеще ще бъде все по-важно всеки гражданин да има бърз пешеходен достъп до парк, градина или озеленено публично пространство. Активното залесяване и правилната поддръжка на зеленината влияят благоприятно на човешкото възприятие и оказват позитивно въздействие върху въздуха и живота в града.
Устойчив ресурсен и енергиен баланс
За по-здравословна среда за живот в бъдеще София трябва да управлява устойчиво природните си ресурси и енергийния си баланс, въвеждайки добри практики за намаляване на загубите и на деградацията на води, почви и минерални ресурси. Вместо да замърсяват, отпадъците трябва да се преизползват като ресурс от различни индустрии. Енергийният микс трябва да се измести към производство от локални възобновяеми източници, а потреблението да е значително по-ефективно и да се управлява чрез технологии като smart grids. Нарушените терени в общината трябва да се рекултивират успешно и да се прави регулярен анализ на земеползването. Важна стъпка в тази посока ще е въвеждането на изисквания за минимален дял незапечатани почви по райони и квартали и финансови механизми за опазването им.
Генерираните отпадъци могат да бъдат сведени до минимум благодарение на ежегодни информационни кампании и гъвкави модели за управление на териториален принцип, съобразени с резултатите от провеждани проучвания. Таксата смет трябва да е съобразена с обема и вида, които произвежда всяко домакинство и бизнес, а нерегламентираните сметища да са обект на засилен и постоянен контрол и да изчезнат напълно.
Ключова стъпка към по-здравия град е успешният преход към въглеродно неутрално строителство. Затова новото строителство трябва да се състои само от сгради с потребление близко до нулата, а за всички съществуващи (с изключения на сградите - паметници на културата) да бъдат внедрени ефективни мерки за енергийна ефективност, чрез които енергийната консумация да намалява значително. За оценка на енергийната ефективност могат да се използват методи, които позволяват отчитане на резултата, например инфрачервено заснемане на сградите. Това ще води до значително намален разход на енергия и ще позволява ресурсите за производство и закупуване на енергия да бъдат насочени към други цели и подобрения на градската среда.
Здравословен живот и здрави хора
Водеща цел в дългосрочната стратегия за развитие на София до 2050 е гражданите да се радват на добро здраве и да общуват активно с природата. Стратегията за развитие на общината поставя здравето на хората във фокус при проектирането на градската среда. Затова нормативната база трябва да регламентира материалите и строителните техники, които могат да се ползват в публичните пространства, с оглед на здравето на хората и влиянието им върху него в дългосрочен план.
От стратегическото управление на общината зависи в бъдеще хората да имат отлични възможности да се хранят здравословно и да спортуват редовно. Важно е градът да предлага много възможности за почивка, терапия, спорт и забавление, които помагат за баланса между работата и личния живот. Всички жители на града трябва имат право на достъп до чиста храна и питейна вода. Затова, както в най-иновативните градове по света, и в София на бъдещето градското земеделие трябва да е в разцвет благодарение на доброто качество на екосистемите. Много от хората трябва да могат сами да отглеждат храна, а младите да са добре информирани за веригите на доставка и земеделските практики, което да им дава възможност да правят информиран избор с какво да се хранят.
Възможностите за лесно достъпен спорт трябва да се развиват и обогатяват, за да подобряват консистентно здравето и себеусещането на жителите на София. Балансираното разпределение на спортната и здравната инфраструктура пък трябва да създава по-добри условия за добър живот във всички части на общината. Освен по-достъпни в бъдеще болниците, поликлиниките и другите здравни заведения трябва да работят в конкурентна среда, да се управляват ефективно и да имат съвременна и удобна база, което да увеличава доверието в системата. Работейки за постигането на тези стратегически цели, Столичната община ще може да има и повече сигурност и готовност да се справя с глобални предизвикателства като настоящата пандемия, каквито можем да очакваме и в бъдеще.
С всички дългосрочни цели, мерки и стъпки за развитие на Столична община, и се резултатите от проведените изследвания в рамките на инициативата, можете да се запознаете на vizia.sofia.bg
