Пълният текст - в брой 3 на сп. ГРАДЪТ

За сп. „Градът“ координаторът на уъркшоп „Промяна на парадигмите“ Вернер Собек сподели своето виждане за предизвикателствата на устойчивото строителство.

Вернер Собек е директор на Института за леки конструкции и концептуален дизайн (ILEK), Университет на Щутгарт, и основател на групата Werner Sobek. Учи архитектура и строително инженерство в Щутгарт. Собек се застъпва за уникален подход за привличане на архитекти и инженери както по време на тяхното обучение, така и в професионалната им дейност. ILEK е специализиран в изследване на нови материали и концепции за леки и адаптивни структури. Групата Werner Sobek се занимава с иновативен инженеринг, съчетан с проектиране на конструктивни елементи и концепции за устойчиви сгради, като участва в създаването на устойчиви сгради из целия свят.

Вернер Собек е и председател на секцията Mies van der Rohe в Технологичния институт в Илинойс в Чикаго. Преподавал е в Харвардския университет, Университета в Грац, Масачузетския технологичен институт (MIT), Колумбийския университет, Хамбургския университет, Хановерския университет и Националния университет на Сингапур. Бивш председател на Управителния съвет на Германския съвет за устойчиво строителство (DGNB).

По време на форума преобладаваше въпросът как разбираме устойчивостта. Какво е за вас този термин?

- Устойчивостта е цялостна тема, която включва спестяване на енергия на всички етапи от жизнения цикъл - от изграждане на жилището, през емисиите и използването на ресурси до разрушаване и рециклиране. По-важна за мен е моралната част - оставяне на изградена среда без гигантски планини от боклук и огромно потребление на енергия за поколенията след нас.

Имате дългогодишен опит като част от екипите на сгради като Thyssen Krup Tower, Doha Convention Center, Adidas Arena?

- В началото на моята кариера разбрах, че фокусирането единствено върху енергийната ефективност е грешка. Осъзнах, че не става въпрос само за спестяване на енергия, а за намаляване на емисиите на въглероден двуокис. Има достатъчно алтернативи на изкопаемите и ядрените енергийни източници. Земята получава от слънцето 10 000 пъти повече енергия, отколкото човечеството се нуждае. Досега обаче слънчевата енергия е недостатъчно използвана, защото е по-лесно и по-удобно да се запази изгарянето на изкопаеми горива. Около половината от енергията, от която една къща се нуждае в живота си, вече се консумира в производството на строителни материали и строителство. Това означава, че намаляването на потреблението на енергия с 10 до 20% във фазата на използване звучи добре, но далеч не е резултат на намаляване на потреблението на материали по време на самото строителство.

Пълният текст - в брой 3 на сп. ГРАДЪТ

Освен професионалния си опит от години изследвате нови технологии в устойчивото строителство като професор в Техническия университет в Щутгарт?

- През 1992 г. бях първият професор с поредица от лекции за архитектурата, съобразена с рециклирането. Дори тогава вече ми беше ясно: ако наистина искаме да рециклираме нашите сгради - тоест напълно да ги рециклираме в материалния цикъл - трябва напълно да се освободим от някои методи на строителство. Отклоненията между различните компоненти днес обикновено се компенсират с полиуретанова пяна, фугите в банята и в кухнята са затворени със силикон. В резултат на това голяма част от нашите сгради в крайна сметка стават опасни отпадъци, тъй като е невъзможно да се разделят застроените материали един от друг според вида. Трябва да се откажем от такива методи и да строим по различен начин - по-прецизно и чисто, за да минимализираме енергията и отпадъците по-време на строителството. Основна тема, която изследвам заедно с Техническия университет в Карлсруе, са начините за повторно използване на материали. Резултатът е Umar – Urban Mining Unit http://nest-umar.net/ - сграда, създадена изцяло от повторно използвани продукти. По този начин заменяме думата "отпадъци" с думата "ресурс" - не обозначаваме нещо като отпадъци, а превключваме от линеен модел към цикъл. Това означава, че този ресурс може да бъде използван няколко пъти и след това влиза във втори, трети, четвърти и пети жизнен цикъл.

Каква е целта на пилотни проекти като UMAR?

- Целта е първо да се покаже на обществото и политиците, че този подход наистина работи, и да се опровергае твърдението, че сградите от рециклирани материали са неизбежно с непривлекателна естетика, необитаеми пространства с ужасно качество и неприемлив архитектурен вид. Всъщност те могат да бъдат висококачествени жилища. Постигането на промяна е трудно, но в същото време е обществена необходимост. Някои важни суровини като калай, цинк или мед вече свършват. Цената на медта се е увеличила три пъти през последните 15 години. В случай че скоро настъпи разширяване на електромобилността и значително увеличаване на търсенето на мед, този материал скоро няма да може да се използва в строителството. Затова трябва спешно да помислим как можем да използваме по-малко медта и други материали. Средният жител на една индустриализирана страна притежава около 335 т материал, средният гражданин на Германия - 490 т, разпределени в инфраструктура и строителство. Средният гражданин на света обаче разполага само със 115 т. Ако искаме да балансираме този дисбаланс днес, ще трябва да разширим урбанизираната територия на света, но нямаме нито ресурси, нито енергия за целта, затова трябва да променим начина, по който консумираме и строим.

Пълният текст - в брой 3 на сп. ГРАДЪТ

Съществуват вече глобални инициативи като Парижкото споразумение за намаляване на въглеродния отпечатък и различни системи за сградна сертификация като LEED и BREEAM. Те достатъчни ли за тази цел?

- Аз лично съм критичен към тези сертификати. Днешните стандарти не отговарят на моите енергийни и технически изисквания. Да вземем рециклирането. Първо, ние се нуждаем от езикова точност. Трябва да се прави разграничение между "повторна употреба" и "рециклиране". При повторната употреба компонентът се използва по същия начин, както преди, и се запазва неговата геометрия. Рециклирането означава разтваряне на геометричния феномен, разбиване, топене и т.н. Пример за директна повторна употреба в нашия проект са дръжките на врати втора употреба, които идват от банка в Брюксел. Нужни са нови технически норми за архитекти и инженери, с които те да могат да работят, и база данни за съществуващи материални ресурси в сградния фонд на градовете. LEED и BREEAM определено не изпълняват тази задача.

Кристине Бирсвангер в нейната лекция изказа мнение, че архитектите трябва да се опитват да убеждават инвеститорите в нуждата да строят качествено и отговорно. Лесна задача ли е това?

- Според мен е направо невъзможна, особено в Източна Европа и Близкия изток. Инвеститорите като цяло не се интересуват от тази тема и често използват сертификатите за маркетинг на сградите. Вината не е тяхна, понеже като цяло липсва стандарт за адекватните нужди на устойчивото строителство.

Как може да се създаде и приложи този стандарт? Кой е движещата сила - архитекти, инвеститори или политици?

- Устойчиво строителство и екологичният начин на живот са резултат от комплексни усилия, това би трябвало да е осъзната нужда от цялото общество. Политиците трябва да са движеща сила и да взимат информирани решения на базата на експертни и академични анализи.

Пълният текст - в брой 3 на сп. ГРАДЪТ