Как да бъде постигната устойчива и екологично отговорна градска мобилност е все по-значим проблем за българските градове при нарастващи предизвикателства на трафик, качество на въздуха и градски шум. Ключови фактори за съвременната градска инфраструктура са структурните промени на средата и адаптация на градските планове, еволюция на обществените нужди и нагласи, навлизането на технологии и иновации. Urban Infrastructure & Mobility Forum 2022 на 11 март - хибридно събитие с безплатен live streaming & присъствие на живо, традиционно предоставя възможност за преглед на тенденции и приоритети в развитието на градската инфраструктура и подобряване на мобилността и демонстрира добри практики. Форумът, организиран от Градът Медиа Груп в стратегическото партньорство с Европейска инвестиционна банка, е място за професионална дискусия на ключови аспекти на градската мобилност: приоритети на ЕС за зелена и технологична градска транспортна инфраструктура и мобилност, платформи и инструменти за финансиране, общински програми и проекти, иновативни и технологични решения, интелигентни системи и екология.

Официалната сесия стартира Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Covid-19 и последните безпрецедентни събития създадоха неочаквани предизвикателства пред мобилността в градски условия, но търсенето на транспортните услуги вече се възстановява. Тези фактори бяха една възможност за преосмисляне на решенията в сектора наред с перспективата за "зелени" решения, климатична неутралност, борба с шума и замърсяването. Над 8.1 млрд. евро инвестира за 2021 г. ЕИБ в градска мобилност в страните от ЕС. Финансирането на подобни дейности вече са част от допустимостта на climate awareness bonds. През изминалите десет години за България е осигурено финансиране в размер на 575 млн. евро. ЕИБ помогна за разширяването на софийското метро с около 260 млн. евро, и участва в обновяването на трамвайната мрежа и ИТ системите за обществен транспорт по линия на проекта за интегриран столичен градски транспорт. През 2021 г. е подписан рамков заем на стойност 60 млн. евро в подкрепа на изпълнението на Плана за устойчива градска мобилност на София.

Само 3% е активното време на ползване на личен автомобил на фона на 97% престой пред дома или офиса.

Тенденциите в градската мобилност и инструменти за постигане на устойчива система за придвижване представи Калоян Карамитов, Сдружение за градски политики. Придвижването пеша в рамките на 15 минути или с велосипед е изключително успешно от гледна точка на успешната декарбонизация и интеграцията на различните форми на транспорт. Удобен градски транспорт с подходящи мобилни приложения, нискоемисионни зони, транспортно моделиране са някои от ключовите фактори за успешна градска мобилност.

11 250 км общински пътища се нуждаят от ремонт, те се оценяват на 4.8 млрд. лв., за повечето има изготвена необходимата проектно-сметна документация.

Българските общини изпитват огромни трудности с инвестициите за градска среда и инфраструктура, особено на фона на нарасналите строителни раходи и цени на строителни материали. Състоянието на българските общини и предизвикателствата пред техните инвестиционно-строителни програми коментира Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.

Общински проекти и политики на София, Пловдив, Бургас, и финансови инструменти за тяхната реализация.

В панел 1 „Ключови публични проекти за 2022“ участваха Дончо Барбалов, зам.-кмет направление “Финанси и здравеопазване", Столична община, Стефан Стоянов, зам.-кмет "Образование, бизнес развитие и европейски политики", община Пловдив, арх. Емил Бурулянов, главен архитект, община Бургас, арх. Виктор Бузев, главен архитект, община Варна.

Дамиен Филип, съветник по публично-частно партньорство, ЕИБ, коментира възможностите на European PPP Expertise Center и новия специален наръчник за ПЧП. За усточив подход, последователност и най-добри строителни практики призова Надя Данкинова, изп. директор, Фонд ФЛАГ, която представи възможностите и инструментите за финансиране на общински инициативи.

Интеграцията е ключова за създаване на единна мобилност.

Бързина, тактова честота на движение, тарифна интеграция, надеждност и безопасност - това са някои от предимствата на градските железници. Спестявания като време на пътуване и цена на превозен пътник, интегриране с останалите видове транспорт, обслужване на крайградските територии - предимствата са многобройни. Цанко Симеонов, сдружение "Градски транспорт и инфраструктура", представи темата „Градски и околоградски железници“ като увод към последвалата дискусия, като илюстрира думите си с конкретни примери от София, Пловдив, Стара Загора.

„Тенденции в развитието на железниците с акцент върху крайградския железопътен транспорт”, е презентацията на Пьотр Сарафински, ръководител продажби, PESA.

Целите на International Energy Agency са амбициозни и предвиждат да 2040 г. масовите превозни средства да бъдат с електрическо задвижване. В областта на градските железници индустриалните иновации отговарят с решения като повишаване на капацитета на литиево-титаниевите батерии, развитие на водородни двигатели и тяхното комбинирано използване с директно захранване и батерия, повишаване на капацитета с въвеждане на полу-двуетажни кабини, и други решения.

Последващият дебат на панел 2 бе с фокус “Градски и околоградски железници”. Икономиките на големите български градове не се ограничават в административните граници. Придвижването на хора и стоки в широките агломерации създава трафик в пряка зависимост от големината на местната икономика. В контекста на столичната агломерация това означава около 70-80 хил. МПС на денонощие към и от София с възходяща тенденция. Използването на личен автомобил в такива мащаби води до часове загубено време, замърсена околна среда и значително повишени рискове от ПТП. Устойчивото решение за превоз на много хора и стоки в градските и околоградските територии са железниците. Единствения български град с успешни примери за релсов транспорт е София, но в тази посока вече работят Варна, Пловдив и Бургас. Отворени остават въпросите за доставчици на жп услуги за пътнически превози, постигането на добра инфраструктурна интермодалност, интеграцията между различните билетни и информационни системи на и около територията на големите градове.

Един милиард лева са планирани за подвижен жп състав - за крайградски и за дълги пътувания и за маневрени дейности, изтъкна Виктор Чаушев, съветник на министъра на транспорта и съобщенията. Възможностите за успешна интермодалност с довършване на заложената нова метростанция между "Обеля" и "Сливница" и връзката й с жп линията София - Волуяк коментира проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор, Метрополитен. В дискусията участваха инж. Младен Иванов, директор на ОП "Общински паркинги и синя зона", община Варна, арх. Димитър Ахрянов, главен архитект, община Пловдив, арх. Емил Бурулянов, главен архитект, община Бургас, Цветан Колев, Сдружение за градски политики, Пьотр Сарафински, ръководител продажби, PESA.

Васил Маджирски, Съюз на урбанистите в България, откри дискусията “Какво ни коства автомобилът?”.

В Европа се возят средно по 1,5 човека в автомобил, 92% от времето автомобилите са паркирани, едва 5% са в движение. 50% от публичните пространства на повечето градове са за транспортна инфраструктура. Сред предизвикателствата пред мобилността в София са делители и фрагментираност, разминаване между моторизация и паркинг площи, автомобилна зависимост в периферията, транзитен трафик през центъра, ежедневен автомобилен натиск от околните общини и области. През 2020 г. на всеки 1000 жители на София се падат по 497 регистрирани в общината автомобила. Този дял се увеличава когато се отчете и броят на движещите се в града автомобили, регистрирани в други общини. В много от европейските градове степента на моторизация е около 300 автомобила на 1000 жители. Наличието на толкова много автомобили по градските пътища води до множество негативни ефекти - шум, замърсяване на въздуха, нерегламентирано паркиране, повече произшествия, стрес, както и време, загубено в задръствания. Българските общини са по-скоро плахи при въвеждането на ограничения за автомобилите. Зоните за платено паркиране са финансово достъпни за повечето собственици на автомобили и покриват само малка част от града, докато в останалите кварталите паркирането много често дори не е регулирано. Въпросът за нискоемисионните зони се дикутира едва сега, а този за т.нар. “такса за задръстване” не е на дневен ред, въпреки че в софийския контекст близо 50% от автомобилите преминават транзитно през центъра. 

В дебата участваха Димитър Дилчев, изп. директор, Център за градска мобилност, инж. Младен Иванов, директор на ОП "Общински паркинги и синя зона", община Варна, арх. Димитър Ахрянов, главен архитект, община Пловдив, Асен Антов, транспортен специалист, JASPERS Roads Division, ЕИБ, Калоян Карамитов, Сдружение за градски политики, Силвия Чакърова, Place.Make, Цветан Колев, Сдружение за градски политики.

Мобилността като услуга е една от водещите съвременни концепции в сферата на транспорта. 

Ангел Димитров, експерт „Бизнес развитие“ в направление „ Зарядна инфраструктура за автомобили и UPS“, АББ България, презентира темата „Зарядна инфраструктура в градски условия“, последвана от дебата на панел 4 “Мобилността като услуга”.

Вместо всеки, желаещ да се придвижи, да притежава превозното средство, с което да се придвижи, превозът може да бъде осъществен като услуга - кола под наем, такси, билет в масовия градски транспорт, споделена тротинетка, или велосипед - това е актуалната нова концепция. Изчисления показват, че ако всички лични автомобили бъдат заменени със споделени (коли под наем, или такси), то ще са нужни около 10% от движещите се в момента в един град автомобили, което би увеличило скоростта на придвижване, би намалили значително замърсяването и стреса и би решило проблема с паркирането. Сред успешните решения са подобрен обществен транспорт, изграждане на гъста и свързана мрежа от велоалеи за безопасна и по-широка употреба на велосипеди и тротинетки. Концепцията за мобилността като услуга изисква постоянен мониторинг на трафика и изкуствен интелект в обработката на големи данни, модерна система за плащане на пътуванията, интеграция на системите за информиране на различните доставчици на услуги за мобилност.

Участниците в панела са Храбрин Иванчев, председател на Асоциацията на автомобилните производители, Михаил-Ернесто Михайлов, директор „Бизнес развитие“, Theoremus, Андрей Рунчев, директор ОП Транспорт, община Бургас, Димитър Дилчев, изп. директор, Център за градска мобилност, Стефан Спасов, финансов директор, SPARK, изп. директор, Eldrive, Ангел Димитров, експерт „Бизнес развитие“, АББ България, с модератор Калоян Карамитов, Сдружение за градски политики.

Градската логистика - първата и последната миля

Увод към панел 5 “Градска логистика” беше презентацията на Александър Витанов, изпълнителен директор, Coshera B2B. С разрастването на онлайн търговията все по-често стоките достигат до дома или офиса на клиентите. В глобални градове като Ню Йорк тази тенденция е довела до ситуация, в която основният градски трафик се формира от логистиката. За големите градове в България градската логистика все още е нишова тема по отношение на мобилността, а трафикът от компаниите-доставчици води до повишено транспортно натоварване и рискове. Пред българските градове стои въпросът за управление на веригите на доставка и създаване на работещи бизнес, транспортни и пространствени модели, които да позволят както растежа на новата икономика, така и да повишат качеството на придвижване и на градската среда.

В дискусията участваха Иван Александров, изп. директор и основател на eBag.bg, Веселин Стоянов, управител на Транспрес, Александър Витанов, изпълнителен директор, Coshera B2B, с модератор Любо Георгиев, програмен директор Градско развитие и инфраструктура, Градът Медиа Груп, председател на Сдружение за градски политики.