Зам.-министър Николова, каква е равносметката на изминалата по-специална година?

- Изминалата 2020 г. наистина беше много по-специална и необичайна за всички ни. Пандемията от коронавирус доведе до сериозни предизвикателства в глобален мащаб. Станахме свидетели на редица затруднения при мобилността на хората, стоките и капиталите, които са основите, върху които се гради развитието на ЕС.

Всички държави бяха изправени през изпитания. Управлението на европейските средства в условията на несигурност и множество неясноти за бъдещето също беше много трудно. Ние трябваше да вложим огромни усилия, за да съхраним постигнатото и да намерим начин, по който да продължим напред и да надграждаме. 2020 г. беше предизвикателство за нас, тъй като се наложи много бързо да се адаптираме към работата в условията на пандемия. Започнахме да виждаме изпълнението на програми и проекти по нов начин. Новата и непредвидима ситуация води до някои затруднения в работата на нашите бенефициенти. Но ние проявяваме изключителна гъвкавост и разбиране в тези ситуации.

С гордост мога да отбележа, че много бързо успяхме да се адаптираме към работата в дигитална среда и осигурихме непрекъснат работен процес. Променихме процедурите и правилата за работа. Създадохме максимална гъвкавост за бенефициентите, така че да имат възможност да продължат работата си въпреки кризата. Плащанията към изпълнителите изобщо не бяха спирани. Насочихме усилията си към това да създадем условия за работа, които да позволяват да се реагира гъвкаво спрямо конкретния проект на бенефициента и фазата му на изпълнение. Надяваме се, че всички наши партньори и бенефициенти оценяват усилията ни, положени до момента. Не спираме да оптимизираме процесите и работим за подобряване на условията в настоящата ситуация.

Продължихме да влагаме максимални усилия за постигане на заложените цели при изпълнение на програмите, финансирани от ЕС. Това постигнахме благодарение на договарянето на нови проекти, тяхното изпълнение и отчитане към Европейската комисия.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството управлява и отговаря за Оперативна програма „Региони в растеж” и 12 програми по линия на трансграничното, транснационално и междурегионално сътрудничество, като бележим сериозен напредък по всяка от тях. Към края на 2020 г. договореният ресурс по ОПРР е 97%, като от тях 63% са разплатени, а 42% са сертифицираните средства от ЕС. При всички програми за трансгранично сътрудничество договарянето е над 90%, а разплащанията – между 50 и 60%. С удовлетворение мога да кажа, че през миналата година успяхме да договорим важни проекти. Сред тях е проектът на Министерството на здравеопазването за борба с пандемията на стойност 40 млн. лв. Отново по проект на МЗ ще бъде изградена HEMS система и ще се доставят въздушни линейки за общо 20 млн. лв. Над 1 млн. лв. от програмата ще се инвестират в повишаване на пътната безопасност, а с други 2.5 млн. лв. ще се купи спортно оборудване за училищата.

Можем ли да обобщим напредъка по ОПРР? Какво предстои до завършване на програмата, какви са рисковете?

- При изпълнението на ОПРР 2014 - 2020 не се наблюдава забавяне в темповете на одобрение, разплащане и подготовка на всички стратегически документи, в това число и на новата Програма за развитие на регионите (ПРР) за програмен период 2021 - 2027 г. Проектите се изпълняват съгласно заложения план.

От една страна, УО на ОПРР работи на максимален капацитет, от друга, бяха предприети подходящи мерки по отношение на работата на бенефициентите и изпълнението на договорите.

Към края на януари 2021 г. проектите, които са приключили и е извършено окончателно плащане към бенефициента, са 387. Изплатените по тях средства възлизат на над 925 млн. лв. Проектите в процес на изпълнение са общо 344.

На база на сключените договори, приключилите проекти и проектите в изпълнение е направен анализ, който показва, че няма риск за постигане на целите на програмата до края на програмния период, като допълнителни действия ще бъдат предприети от УО на ОПРР за постигане на целите за градска среда и възстановяване на зони с потенциал за икономическо развитие, както и за културна и спортна инфраструктура, изпълнявани чрез комбинирана подкрепа между безвъзмездни и кредитни средства.

Забавяне се наблюдава основно на етапа на провеждане на обществени поръчки. Закъснение има при някои проекти, при които обектът на интервенция е недвижима културна ценност и има необходимост от допълнителен съгласувателен и разрешителен режим. Бенефициентите по програмата понякога срещат затруднения и при изпълнението на проекти, в които са включени голям брой обекти. При някои проекти се констатира, че продължителността на процедурата за въвеждане на обектите в експлоатация надвишава заложената по проекта, но се предприемат подходящи мерки за преодоляване на забавянето и успешното приключване на проектите.

 Изпълнението на проекти с комбинирана подкрепа, където има взаимодействие между безвъзмездни и кредитни средства, е голямо предизвикателство. Ако към настоящия момент виждаме определени рискове, то те са свързани именно с това дали до края на програмния период фондовете с делегирани отговорности за управление на кредитен ресурс, осигурен от ОПРР, ще могат да го вложат в проекти. Текущо проследяваме и спестените средства след приключване на договори и след наложени финансови корекции, защото това също има важно значение за целите на програмата.

Към 15.02.2021 г. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ има сключени общо 733 договора за предоставяне на БФП на обща стойност 2.932 млрд. лв. от бюджета на програмата.

Договорени средства – 2932 млн. лв., или 97% спрямо бюджета на програмата.

Сертифицирани разходи – 1392 млн. лв., или 46% спрямо бюджета на програмата.

Изплатени средства – 1887 млн. лв., или 63% спрямо бюджета на програмата.

Каква част от свършената работа ви носи най-голямо удовлетворение?

- Над 15 години работя в областта на управление на средства от ЕС и мога да заявя, че наблюдавам промяна в мащабите на мислене на управленско и политическо ниво, промяна на нагласите на хората, търсене на по-тясната взаимовръзка с потребностите на индивидуалния човек, не само търсене и удовлетворяване на хоризонталните и базисни нужди общо в определени сектори. Предвид натрупания опит се появи нуждата от това да потърсим начин за комбиниране на средствата от различните програми и да ги насочим концентрирано в дадена територия, като дадем възможност именно местните общности и регионалните власти да намерят най-важните потребности на хората, които да бъдат удовлетворени в цялост при средствата, с които разполагаме. Това е и един от начините за намаляване на дисбалансите между регионите, тъй като хоризонталните мерки не могат да са еднакво валидни навсякъде. 

Считам, че една от най-важните и значими цели в рамките на мандата ми, които си бях заложила и към момента мога с удовлетворение да кажа в немалка степен постигната, е оформянето на нов регионален модел за провеждане на по-фокусирана регионална политика. От една страна, той определя възможността хората да могат да изразят своето мнение за всяка предвиждана инвестиция и да им дадем възможност да генерират проектни идеи на принципа „отдолу нагоре“. От друга, създаде условията регионалните власти да имат своята тежест във вземането на решение при избора на една инвестиция пред друга, като отчитат комплексно коя от тях ще има по-значим ефект и принос за развитието на икономиката в територията, за повишаване на стандарта на живот на хората. Този модел дава своята заявка за дългосрочно прилагане и постигане на плавен преход към децентрализиран подход на управление на средства от ЕС. Разбира се, това е в силна зависимост от необходимата устойчивост в провеждането на дългосрочни политики, каквато е регионалната, и на осигурената политическа воля и ангажираност към такъв процес. Считам, че приемствеността и най-вече стабилността при бъдещото ново управление на страната ни ще е от изключителна важност.

На какъв етап е в момента подготовката на новата програма за регионално развитие 2021 – 2027? Каква е програмната рамка и основните направления?

- Към момента усилено работим по подготовката на програмата и необходимите документи за изпълнението ѝ, така че да осигурим максимално бърз старт веднага след одобрението ѝ от страна на ЕК. В началото на 2020 г. беше изготвен първи проект на ПРР. След проведени неформални преговори с Европейката комисия бе разработен втори проект. Третата версия на програмата бе представена на заседание на Тематична работна група (ТРГ) през януари тази година.

Програмата за развитие на регионите се очаква да разполага с ресурс в размер на над 6.83 млрд. лв., от които над 3 млрд. лв. са средства от Европейския фонд за регионално развитие, 2.3 млрд. лв. са от Фонда за справедлив преход (ФСП) и 1.4 млрд. лв. е национално съфинансиране. Три са основните приоритета, между които са разпределени тези средства - за интегрирано градско развитие, за интегрирано териториално развитие на регионите за планиране на ниво 2 и приоритет за справедлив енергиен преход, към който са разпределени средствата от Фонда за справедлив преход. С цел да се улесни и обезпечи прилагането на новия териториален подход, който е в основата на изпълнението на програмата и цели постигането на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективни и ефикасни интервенции и засилен междусекторен диалог между различни заинтересовани страни, е предвиден и приоритет за техническа помощ. Интегрираният териториален подход представлява подходът на тясна координация на различните публични политики на базата на местните специфики.

Приоритетът за градско развитие е насочен към териториите на десетте големи градски общини в България (София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Видин и Благоевград) и ще финансира интегрирани проекти с инфраструктурни мерки в изпълнение на Плановете за интегрирано развитие на общините. Териториите на останалите градски общини попадат в обхвата на приоритета за интегрирано териториално развитие на регионите за планиране на ниво 2, който ще финансира концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) в изпълнение на Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2. Концепциите за ИТИ се състоят от взаимосвързани и допълващи се (интегрирани) проекти, насочени към територии с общи характеристики или потенциали за развитие, включващи най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, които да бъдат използвани целенасочено за осъществяване на конкретна цел или приоритет. В зависимост от спецификата си проектите в концепциите могат да бъдат подкрепени както от новата ПРР, така и от останалите програми с европейско финансиране.

В рамките на тези два приоритета ще могат да бъдат финансирани инфраструктурни мерки в подкрепа на здравеопазването, социалните услуги, образованието, културата, туризма, спорта, пътищата, градския транспорт, енергийната ефективност, публичните пространства. Те заедно с приоритета за техническа помощ ще се финансират със средства от ЕФРР в размер на над 3.7 млрд. лв.

Отделно приоритетът за справедлив енергиен преход е с бюджет от 3.1 млрд. лв. и е насочен към териториите, най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, защото зависят от изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси. Подкрепата ще бъде свързана с насърчаване на прехода към дейности с ниски нива на въглеродни емисии и устойчиви спрямо изменението на климата. Нейното предназначение ще бъде също така да се осигури защита на гражданите и работниците, които са най-уязвими спрямо прехода, като им се предоставят възможности за достъп до програми за преквалификация, работни места в нови икономически сектори или енергийно ефективни жилища.

Какви са възможностите за инвестиции в градска транспортна инфраструктура и мобилност?

- През следващия програмен период насърчаването на устойчива градска мобилност ще представлява специален фокус на инвестициите по новата програма. Ще се предоставя подкрепа за разработването на интегрирани мултимодални транспортни системи в градовете, включително обновяване на транспортната инфраструктура, свързана с градския транспорт, инвестиции в интелигентни транспортни системи, велосипеден транспорт, изграждане на зарядни станции като елемент от системата на обществения транспорт в градовете, както и замяната на превозните средства на обществения градски и междуградски транспорт с превозни средства с ниски емисии.

Тези мерки ще се подпомагат в рамките на интегрирани проекти (по Приоритет 1 на ПРР) или концепции за ИТИ (по Приоритет 2 на ПРР), разработени и изпълнявани в партньорство между общини, транспортни оператори или други заинтересовани страни на базата на плановете за интегрирано развитие на общините и интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2, в които са интегрирани елементи от планове за устойчива градска мобилност с Пакета за градска мобилност на ЕК. Мерките ще бъдат насочени не само към градските територии, но и към специфични функционални зони за улесняване на трудовата мобилност на населението.

По отношение на настоящия програмен период следва да се има предвид, че по ОПРР 2014 - 2020 са сключени 15 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност над 260 млн. лв. за развитие на екологичен и устойчив градски транспорт. Проектите включват редица многокомпонентни дейности като купуване на нови превозни средства за градския транспорт, въвеждане на интелигентни транспортни системи за управление на трафика, електронни системи за таксуване на пътниците, системи за видеонаблюдение, светофарни уредби, обновяване на спирки на градския транспорт, монтаж на електронни информационни табла, ремонт на сервизни бази и депа на градския транспорт, реконструкция на трамваен релсов път в София, реконструкция и ремонт на булеварди, улици, подлези и надлези и изграждане на велоалеи.

По проектите се очаква да бъдат подобрени или създадени над 630 км линии на обществения транспорт, като към момента е приключил един проект, по който са подобрени или създадени 28.8 км линии на обществения транспорт.

В допълнение, към момента са доставени 13 трамвая по проекта за градски транспорт на София, 14 тролейбуса за градския транспорт на Плевен и 67 автобуса в градовете Варна, Сливен, Габрово, Казанлък и Дупница. Въведени са 6 интелигентни транспортни системи за управление на трафика в градовете София, Русе, Стара Загора, Перник, Казанлък и Дупница. По отношение на строително-ремонтните дейности са реконструирани и ремонтирани 8 булеварда, 3 улици, 1 площад, 1 кръстовище, 4 подлеза, 1 надлез и 3 пасарелки и са изградени 10.6 км велоалеи.

Един от най-значимите проекти за градски транспорт е проектът за „Интегриран столичен градски транспорт – фаза ІІ“. Към момента са изпълнени дейностите за реконструкция на трамваен релсов път по ул. „Каменоделска“ от кръстовището с бул. „К. Стоилов“ до крайно трамвайно ухо „Орландовци“. Монтирани са 220 електронни информационни табла. Въведено е в експлоатация оборудване за сигнализация за преминаване с приоритет по трамвайни трасета и главни транспортни коридори. На 18 януари беше подписан договора за  реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Цар Борис III“ от ухо „Княжево“ до ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. „Руски паметник“ и кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Г. Делчев“. Срокът за неговото изпълнение е 2 години.

Ролята на финансовите инструменти все повече нараства - какво е тяхното място по оперативната програма за регионално развитие?

- Финансовите инструменти, изпълнявани в предходния програмен период по инициативата JESSICA и в настоящия период по ОПРР 2014 - 2020 ни помагат да подкрепим чрез кредитен ресурс все повече инвестиции, свързани с обновяването на градска среда, здравната инфраструктура и купуването на оборудване в условията на COVID пандемията, както и реализацията на енергийна ефективност в еднофамилни жилищни сгради посредством т.нар. фондове за градско развитие. Кредитното финансиране ни дава възможност също така да обновим културната инфраструктура, като комбинираме с допълващо финансиране от безвъзмездна финансова помощ, както и да инвестираме в инфраструктура за масов спорт на територията на допустимите градове. От септември 2020 г. въведохме и мерки в подкрепа на оборотното финансиране на бизнеса. Едно от важните направления на подкрепата чрез финансови инструменти в настоящия програмен период е и осигуряването на комбиниране на ниво проект на безвъзмезден и кредитен ресурс от програмата за реализацията от общините на интегрирани туристически продукти, свързани с обекти на националното и културното наследство на България. Комбинираната подкрепа се реализира пилотно на национално ниво, като представлява предизвикателство както за нас като Управляващ орган, така и за общините крайни получатели. Същевременно обаче тя ни дава възможност да реализираме устойчиви във времето инвестиции, надградени с приходогенериращи дейности. С днешна дата броят на подкрепените проекти с участието на двете програми, в т.ч. и револвиращия ресурс, е 108 проекта на стойност 111.64 млн. лв. Не бива да забравяме, че към него фондовете за градско развитие добавят поне още толкова ресурс като съфинансиране, а в голяма част от проектите собствени ресурси влагат и самите крайни получатели.

В напреднал етап от изготвяне е и предварителната оценка за прилагане на финансови инструменти от ОПРР 2021 - 2027, като в следващите месеци предстои финализиране на конкретните параметри на подкрепата, базирайки се на изводите от настоящия програмен период, както и заявения интерес и потребности от крайните получатели за следващия.

Финансовите инструменти ще продължат да бъдат част от Програмата за развитие на регионите и през периода 2021 - 2027, като се предвижда поне 5% от ресурса по приоритетите за градско и териториално развитие да бъдат заделени за подкрепа чрез финансови инструменти. Към момента се провежда предварителна оценка на финансовите инструменти за новия програмен период, като на базата на тази оценка ще се определят както конкретните форми на подкрепа (заеми, гаранции, рисков капитал), така и мерките и секторите с най-голям потенциал за подпомагане чрез финансови инструменти.

Разбира се, планираме използването на финансови инструменти, от една страна, по отношение на традиционните мерки, за които съществуваше такава възможност и досега - енергийна ефективност, градски транспорт, градска среда, подкрепа за икономически дейности, спорт, културна инфраструктура, туризъм. В допълнение, през програмния период 2021 - 2027 г. се предвижда разширяване на обхвата и по-голяма гъвкавост при прилагането на финансовите инструменти, като се вземат под внимание евентуални нови дейности, основани на подхода „отдолу нагоре“. Предвижда се структурирането на финансовите инструменти за целите на провеждане на мерки за енергийна ефективност в сграден фонд да бъде синхронизирано с реформата, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост, определяща създаването на устойчив фонд за инвестиции в изпълнение на целите на европейската Зелена сделка - Национален фонд за декарбонизация.

Подкрепата чрез финансови инструменти ще се предоставя включително в комбинация с безвъзмездна финансова помощ в една операция, отново в съответствие с препоръките, които очакваме в рамките на предварителната оценка.

Какви са възможностите за интеграция на частния капитал в проекти за развитие на градска инфраструктура, транспорт и мобилност?

- Имаме положителен опит и редица добри примери за устойчиви инвестиции при реализацията на проекти за градска инфраструктура, реализирани в зоните с потенциал за икономическо развитие, от частни инвеститори в столицата и на територията на 6-те големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, по линия на инициативата JESSICA. Такива са заводът на "Симид" в гр. Пловдив, както и заводът за резервни авточасти на "Витте Аутомотив" в гр. Русе, които осигуряват значителен брой допълнителни работни места в местните икономики. Проекти от този тип същевременно спомогнаха за ревитализацията на западналите индустриални зони на градовете, като вече обновените зони привличат повече частни инвеститори и техните бизнеси, с което допринасяме и за растежа на икономиката и заетостта в конкретните градове. Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ също подкрепя такива инвестиции, като те вече са с разширен обхват – подкрепата за бизнеса не е ограничена само в зоните с потенциал за икономическо развитие, а и на територията на целия град.

Основни и допълващи инвестиции по JESSICA и ОПРР 2014 - 2020 сме реализирали и във връзка с надграждането на проектите за интегриран градски транспорт на допустимите градове чрез купуването на електрически автобуси и създаване на мрежа от зарядни станции на територията на гр. София, както и в Северна и Южна България, с оглед преминаване към по-екологичен транспорт и намаляване на вредните емисии, обновяване на автобусни автогари и пр. Продължаваме подкрепата за посочените направления както по линия на револвирания ресурс от инициативата, така и по линия на ОПРР 2014 - 2020. 

В допълнение бих искала да посоча, че редица дейности, свързани с изпълнението на проектите с кредитен ресурс или комбинирано финансиране от БФП и кредит, дават възможност за участие на частните инвеститори като изпълнители или подизпълнители в конкретни проекти, както и при реализацията на приходогенериращите дейности по проектите по JESSICA и ОПРР 2014 - 2020, свързани например с места за настаняване и хранене в обновените обекти на културното и историческо наследство, изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили, платени паркинги към обектите и много други.

Една от основните цели на новия интегриран териториален подход, залегнал в основата на ПРР 2021 - 2027, е насърчаване на икономическата активност и мобилизиране на частния капитал в подкрепа на градското и регионалното развитие. Както вече споменах, и интегрираните проекти по Приоритет 1, и концепциите за ИТИ по Приоритет 2 ще се изпълняват в партньорство. Важно е да се подчертае, че бенефициенти на подкрепата през новия период ще бъдат не само общини, но и всички други заинтересовани страни на конкретната територия, включително икономически субекти, представители на бизнеса. Всъщност участието на икономически оператори в партньорствата е важно изискване, особено що се отнася до проекти, свързани с развитието на устойчива градска мобилност или междуселищен транспорт. Основна характеристика на концепциите за ИТИ е, че те могат да бъдат финансирани с различни източници, в това число финансови инструменти и частен капитал. Прилагането на подхода „отдолу нагоре“, при който проектите се инициират от различни заинтересовани страни, би трябвало значително да улесни комбинирането на подкрепата по оперативните програми с частния капитал.

Какви са най-големите предизвикателства, които очаквате през 2021 г.?

- Министерство на регионалното развитие и благоустройството участва активно в процеса на разработване на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България, като разработи Програма за енергийна ефективност в сграден фонд, която е част от компонент „Нисковъглеродна икономика“ на плана. Програмата предвижда изпълнение на мерки за обновяване на сградния фонд в страната с цел подобряване на енергийната ефективност, включително използването на иновативни технологии и възобновяеми енергийни източници. Сградният фонд обхваща както жилищни, така и нежилищни сгради.

Предвидената финансова помощ по програмата чрез Механизма за възстановяване и устойчивост е в размер на малко над 2 млрд. лева, като преобладаващият дял от тези средства ще бъде насочен за подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради. В програмата са заложени за изпълнение три компонента:

- енергийна ефективност в жилищни сгради;

- енергийна ефективност в публични сгради;

- енергийна ефективност в сгради в сферата на производството, търговията и услугите.

Инвестициите по първия компонент за жилищни сгради са над 1.426 млрд. лева и са предназначени за безвъзмездно финансиране на енергоспестяващи мерки в многофамилни и еднофамилни жилищни сгради. Допустими територии по този компонент ще бъдат всички общини на територията на страната.

По Компонент 2 от програмата се предвижда обновяване на публични сгради държавна или общинска собственост и по-конкретно: административни сгради, сгради на културата, спортна инфраструктура, както и сгради, собственост на Българска академия на науките. Предвидените средства за тези обекти са над 384 млн. лв. безвъзмездна помощ. Финансирането може да бъде както грантово, така и комбинирано с финансови инструменти. Допустимите територии по компонента са всички общини в страната в партньорство със съответния собственик на сградата. Стремежът е подкрепата да бъде балансирано разпределена на територията на България с цел да се създаде синхрон с регионалната политика и инструментите за нейното изпълнение през следващия програмен период, а именно фокус върху балансираното териториално развитие и намаляване на териториалните дисбаланси в страната.

В рамките на Компонент 3 ще бъдат допустими интервенции в сгради в сферата на производството, търговията и услугите на територията на цялата страна. Предвижда се инвестициите за подобряване на енергийна ефективност да бъдат на стойност над 282 млн. лв. Финансирането ще бъде комбинирано от безвъзмездна помощ и финансови инструменти/ЕСКО модел. Бенефициенти могат да бъдат малки, средни и големи предприятия, като обектите ще бъдат избирани на конкурентен принцип чрез оценяване в съответствие с определени критерии с цел постигане на най-ефективни инвестиции и при спазване на изискванията на правилата за държавни помощи.

Програмата в момента се детайлизира, като механизмът на изпълнение, в т.ч. конкретните изисквания към сградите, начин и срок на кандидатстване и финансиране, не са финализирани. Периодът на изпълнение на програмата е в съответствие със заложените срокове в проекта на Регламент за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, а именно 2021 - 2026 г. Съгласно финансовите изисквания на проекта на Регламент на ЕС за механизма първите две години ще са особено важни, тъй като 70% от прогнозните средства, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Останалите 30% ще могат да се договарят до края на 2023 г.

Друга важна задача пред нас през 2021 г. е свързана със създаването на необходимите предпоставки за изпълнението на новия програмен период и по-конкретно инструмента интегрирани териториални инвестиции. Съществен момент е подсигуряването на достатъчно капацитет на регионално и местно ниво, както и на информация относно новите възможности пред потенциалните бенефициенти занапред. Тази дейност вече е започната, но през настоящата година предстои да надградим, като планираме осъществяването на серия от обучителни и информационни дейности, насочени към заинтересованите страни на всички нива и широката общественост (регионални съвети за развитие, областни и общински администрации, областните информационни центрове, представители на бизнеса и неправителствения сектор, научни среди, местни общности и др.).

Управляващият орган на програмата има висока степен на готовност и по отношение на целия набор от необходими документи за изпълнение на новата програма - насоки, указания, правила за работа и др. Предстои тяхното окончателно финализиране и публикуване, както и текуща актуализация предвид динамиката на процесите на европейско и национално ниво.

Предстои ни една изключително динамична година. От съществено значение са всички политически аспекти на промени, които ни предстоят. Защото това е важно за развитието на страната ни и продължението на вече заложените амбициозни и високи цели. Удовлетворена съм от всичко свършено до настоящия момент през този мандат, тъй като чрез всички подготвителни стъпки своеобразно сме подкрепили всяко следващо политическо управление на страната.

Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ