Националният институт за недвижимо културно наследство върна за преработване проектите за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе и за благоустрояване на подходите към Източната порта на Филипопол. Писмото с мотивите на експертите е изпратено до заместник-кмета на Пловдив Пламен Панов в петък.

През март 2020 г. Министерството на културата отказа да съгласува двата  инвестиционни проекта. Във внесените през август 2021 г. проекти отново има значителни пропуски и проблеми.

В проекта за консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе не са включени археологическите разкопки от 2016 и 2017 г. В края на август ръководителят на разкопките София Христова изпрати сигнал до НИНКН и МК, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство.

В част „Заснемане, проучване и патология“ не е отразена патологията на материалите. Липсват описанията на различните строителни разтвори и исторически периоди на градеж. Не са отбелязани по-ранните реставрационни намеси. Върху тази информация стъпват изискванията за реставрация по правилата и без нея археологическите структури могат да бъдат увредени необратимо.

Не е отразено конструктивното състояние на подпорната Източна крепостна стена с множеството пукнатини и обрушвания по нея.

Тази част от проекта е върната с изискване да се допълнят липсващите данни, както и да се приложат рецептите за видовете разтвори за зидане, префугиране и запечатка, съответстващи на оригиналните и съобразени с различните периоди и техники на градеж. За Източната крепостна стена проектът е по-добър, но и в него не са отразени достатъчно патологията и проектните намеси.

В част „Консервация, социализация и експониране“ не са отчетени специфичните изисквания към реставрацията на отделните участъци и към експонирането на различните периоди. Най-късно проучените археологически разкопки - през 2016 и 2017 г., не са изследвани и документирани в проекта. Отсъстват данните за отделните техники на градеж и няма указания за експонирането на различните строителни периоди. Проектът е непълен заради липсата на координация с Регионалния археологически музей – Пловдив.

Проектът се нуждае от преработване, като отрази предвидените дейности в представените силуети и планове. Без тях липсва проект, по които да бъдат проследени и след това приети консервационно-реставрационните работи.

Част „Паркоустройство и благоустройство“ предлага изграждането на нова алейна мрежа с настилки от павета, каменни плочи и трева върху полиетиленова мрежа. Според експертите на НИНКН това решение е крайно неподходящо, тъй като не се съобразява със съществуващите археологически дадености. Алейната мрежата минава през антични зидове и пренебрегва трасето на запазената антична улица. Предвидената метална пасарелка стъпва върху най-старата крепостна стена в пълен разрез със заданието за проектиране и с принципите на експониране. Лоша идея е изграждането на защитно покритие от поликарбонат с метална конструкция върху зърнохранилището на фона на изцяло откритите археологически структури. Алейната мрежа и изборът на паваж за настилките са много спорни заради добавянето на камък и на подпорни стени от габиони в зоната на археологическите структури. Заедно с това проектът не представя мостри, размери, начин на редене, цветове и детайли и не дава никаква представа за намеренията.

Проектантите предлагат археологическият комплекс да бъде осветен с 639 тела от типа „паве“ и „луна“, вградени в пешеходните пътеки. Това осветление поставя на преден план нехарактерни за обекта линеарни геометрични фигури, които пречат на възприемането на археологическите ценности. В Закона за културното наследство липсват текстове за подобен метод на експониране. Той може да бъде оценен само с демонстрация на място, но тогава вече би бил свършен факт.

Предложеното равномерно осветяване на крепостните стени и кули отвътре и отвън не създава акценти и не улеснява прочита на културните ценности.

Художественото осветление на Небет тепе трябва да отчита няколко фактора, тъй като археологическите структури се виждат и от различни точки на града. В същото време много хора се качват вечер на Небет тепе, за да наблюдават града.

В проекта е предвидена двуметрова метална ограда, която създава друг облик на комплекса и ограничава достъпа до него. В заданието няма изискване за ограда. Включването ѝ в документацията за проекта е недопустимо. Охраната може да се осъществява с видеонаблюдение.

По тези причини частите „Електрическа“ и „Благоустрояване“ също се нуждаят от преработване.

Общината не е представила на НИНКН част „Количествена сметка“ в противоречие с Наредба №4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.

Експертите на НИНКН изискват проектите да бъдат допълнени и заверени от археолога-проучвател, преди да бъдат предадени за ново съгласуване.

Те отбелязват, че проектите изпълняват изискванията за консервация и реставрация, без да „доизмислят“ и дострояват археологическите обекти – една от лошите практики през последните години.

Предистория на проектите за Небет тепе 

Плановете за Небет тепе сблъскват челно за втори път през последните години действията на общинските власти с мнението на пловдивчани и с експертните оценки на археолози, историци, архитекти, реставратори - пазители на недвижимото културното наследство.

Предишният кмет на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ) тръгва с амбицията „да възстанови крепостната стена на Небет тепе, особено западната кула, така че да наподобява Царевец“ с европейско финансиране. През 2014 г. организира обществено обсъждане на проекта, но с уговорката, че обсъждането няма отношение към вече сключения договор за технически проект.

Проектът по този договор предвижда дострояване на оригиналните археологически структури – високи около 1,5 м, с 14-метрови зидове. Експертите оценяват това намерение като агресивна, необоснована и необратима намеса. Архитектурната колегия и българският клон на Международния комитет за паметниците на културата (ИКОМОС) заявяват, че проектът нарушава основни принципи и международни документи в областта на опазването на паметниците на културата. Съвсем пресен по онова време е примерът за необратимо унищожаване на културна ценност с модерната „възстановка“ на крепостта Цари мали град и превръщането й в бутафорна атракция със съдействието на бившия министър на културата Вежди Рашидов.

Призивът „Небет тепе е уникален документ, не го унищожавайте“ обобщава мненията по време на общественото обсъждане. Проектът е отхвърлен и не получава финансиране.

През 2020 г. следващият кмет на Пловдив Здравко Димитров (ГЕРБ) заявява, че иска да „форсира“  проекта за Небет тепе. Общината получава европейско финансиране за Небет тепе от малко над 8 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“.

Това е проектът, който Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство връщат вече два пъти с големи забележки.  

Този проект не предвижда доизмисляне и дострояване на археологическите останки. Но отново има значителни съвременни намеси, които застрашават автентичността и органичността на комплекса – т.е. застрашават неговата най-голяма ценност.

Общинската управа не се отказва от идеята да прави шоу „Звук и светлина“ като на Царевец и замисля административна сграда за обслужване на шоуто. Пловдивчани реагират остро, че Небет тепе не се нуждае от допълнителни атракции. Остра е реакцията им и за плановете на общината да огради комплекса и да ограничи достъпа до него.

Оградата обаче остава и в последната версия на проекта през 2021 г., върната в петък. Мнението на експертите е, че тя е недопустима. НИНКН връща и осветлението за преработване наред с многото други пропуски в проекта. Включително и отсъствието на най-новите археологически разкопки в проекта.  

Кметът на Пловдив Здравко Димитров заяви в първия работен ден от 2022 г., че бърза да пусне строителната фирма на Небет тепе, за да не загуби финансирането от 8 млн. лв., осигурено по процедура за „туристическа атракция“.  

На фона на големите недостатъци на проекта, този подход на бързане поставя въпроса кое е приоритетът: финансирането или опазването на Небет тепе. Както и въпроса за осмислянето на Небет тепе.

„Опазването на недвижимото културно наследство придобива смисъл, когато е част от живота на хората. Само тогава то изпълнява функцията си“, коментира директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Той е бивш главен архитект на район „Централен“ в Пловдив и, както повечето пловдивчани, е емоционално свързан с Небет тепе:

„Ако се качите на Небет тепе вечер, ще видите много хора да съзерцават от там светлините и живота на града. Небет тепе не е само археология и сакрално място от миналото, то е свещено място и днес. Хора от всякаква възраст идват целогодишно; идват влюбени и самотни; щастливи и нещастни; младоженци, абитуриенти и семейства идват, за да се снимат; пловдивчани водят гостите си, за да им покажат миналото отблизо и града от високо. Това е място за размисъл, за вдъхновение, за утеха. Този ритъм на живот на хълма не бива да бъде нарушен, а напротив – да бъде насърчен и подкрепен, така че Небет тепе да остане част от живия град и да запази смисъла си.“