Може ли София да има зелени клинове?
Проучване на "Визия за София" изследва възможностите за реализация на зелените коридори в Столична община
Изследване на "Визия за София" разглежда и оценява възможностите за реализиране на зелени клинове на София, които да свързват различните зелени територии в града с планините около него. Изследването преминава през историческа справка, определяне на обхвата на зелените клинове, анализ и оценка на потенциалните им функции и собствеността на териториите, през които могат да преминават. Проучени са разходите и ползите на различни сценарии за реализиране на зелените клинове и са предложени оптимални решения.
За целите на анализа, изследването извлича и систематизира данни от кадастралната карта на Столична община, планове за регулация и застрояване, списъци с издадени визи и разрешения за строеж, планове на подземни съоръжение и водопроводи в обхвата на зелените клинове и други. Потърсени са данни за инвестиционни проекти, отчуждителни процедури, предвидени капиталови разходи, дългосрочни проекти и др. Настолното изследване включва и историческа справка, анализ на доклади и литература в контекста на възможността за реализация на зелени коридори в София.
„Зелените клинове“ на София представляват зелени ивици от паркова и горска територия с обща площ от около 6800 дка. Те са разположени от центъра на града до планините на юг от София и могат да осигурят пешеходна връзка на центъра на града с планините и отлични условия за спорт и рекреация на жителите и гостите на града. Обобщените данни за собствеността на всички изследвани територии показват, че приблизително 39% от всички територии, попадащи в тях, са с общинска собственост, около 36% - с частна, 19% - с държавна и 6% с друга (съсобственост и неустановена). Изводът в изследването, че една съществена част от изследваните зелени територии са частни, обуславя и нуждата от търсене на гъвкави решения и сценарии за успешно реализиране и поддържане на зелените коридори в града. Аналитичната част извежда няколко възможни сценария и мерки, които могат да бъдат прилагани в тази посока.
София е една от най-зелените столици в Европа и запазването на клиновете се потвърждава като един от основните приоритети на столичната администрация от всички планове и действащия общ устройствен план (ОУП) от 2009 г. Плановете отчитат тези зони като “съживителен елемент” на града и опитват да запазят съществуването им, без да ограничават съществено нарастването на градската тъкан. Извършената историческа справка за зелените клинове обаче показва дългогодишна тенденция устройствените планове на града да поставят предизвикателство пред осигуряването на необходимите ресурси за развитие и поддържане на тази зелена система на София в след-реституционна обстановка - с изключение на големи по-големите части от Борисовата градина, Западния и Южния паркове, днес много от предвидените за зелени клинове площи са все още нереализирани. Пред Столичната община стои задачата да бъде намерен балансът между изграждането на зелените клинове и компенсиране на собствениците на земи в териториите, предвидени за това. За запазване и развитие на зелените клинове трябва да бъдат търсени нови финансови и градоустройствени механизми.
Като възможни решения докладът от изследването посочва придобиването от Столична община на част от площта на поземлените имоти с частна собственост, намиращи се в обхвата на „зелените клинове“ по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията. Друга предложена възможност е осигуряването на подкрепа на частната инициатива за поддържане на териториите, попадащи в „зелени клинове“. Като възможна алтернатива са предложени и подобряването на микроклимата чрез увеличаване на минималния процент озеленяване в имотите, разположени в „зелените клинове“. Още един възможен вариант е създаването чрез законодателни промени на подходящ финансов инструмент за придобиване на тези терени и запазване предназначението им за зелени площи.
Зелените коридори в града са общо седем и в исторически план са част от замисъла за София като „град-градина“. Могат да бъдат класифицирани по следния начин:
- Територии по поречието на река Искър, разположени в райони „Искър“, „Младост“ и „Панчарево“, включващи парк на Летище София и парк музей „Врана“, и включени в обхвата на тематичен парк „Искър“;
- Територии по поречията на реки Кална, Дълбоката и Банишка, разположени в райони „Младост“, „Панчарево“ и „Витоша“, включващи проектна територия на „Източен парк“ и парк „Камбаните“, и включени частично в обхвата на тематичен парк „Студентски“;
- Територии по поречията на реки Рекмарица, Старата, Сухата и Копаница, разположени в райони „Студентски“, „Младост“ и „Витоша“, включващи парк „Въртопо“;
- Територии по поречията на реки Слатинска и Драгалевска, разположени в райони „Средец“, „Изгрев“, „Лозенец“ и „Витоша“, включващи парк „Борисова градина“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Зелена памет на София“;
- Територии по поречията на реки Перловска и Дреновичка, разположени в райони „Триадица“ и „Витоша“, включващи „Южен парк“, Ботаническа градина на Българска академия на науките и резиденция „Бояна“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;
- Територии по поречията на реки Владайска и Докул дере, разположени в райони „Възраждане“, „Красно село“, „Витоша“ и „Овча купел“, включващи парк „Възраждане“ и парк „Овча купел“, частично включени в обхвата на тематичен парк „Витошки“;
- Територии по поречията на реки Суходолска и Стубела, разположени в райони „Илинден“, „Красна поляна“, „Люлин“ и „Овча купел“, включващи „Западен парк“, и частично включени в обхвата на тематичен парк „Жива вода“.
Основна характеристика на всички описани групи територии е, че са организирани около повърхностни водни тела, протичащи от Витоша през територията на София. Анализът извежда като изключително важна необходимостта да бъдат запазени съществуващите течения на повърхностните води като възможност за запазване на естествената природна среда.
Други компоненти на зелената градска система, които изискват предприемане на мерки за устойчиво бъдещо развитие в полза на обществото, са градините в централната градска част, междублоковите пространства, детските площадки и гробищните паркове. Централната част на града е наситена с градини и скверове, които се явяват „зелени паузи“ в урбанизираната среда. Зелените площи за специално ползване (гробищните паркове) също се включват към зелената система на Столична община. До края на 2019 г. е планирано да приключи разработването на електронен регистър на зелената система на София, в който ще бива събирана актуална информация за поддържаните обекти, видовото разнообразие на растителността в тях, нейното състояние, реализираните дейности по поддържане и изразходвания бюджет. Реалните и актуални данни биха позволили и формулирането на препоръки за бъдещото развитие на тази компонента от зелената система.
Извод от цялата анализирана информация и историческия преглед е, че Столична община притежава голямо богатство от заобикалящи планини. Този важен елемент на околната среда отдавна е било планирано да бъде интегриран в градоустройствените планове – още през 1938 г. от немския архитект Адолф Мусман, който залага идеята гражданите на София да могат да стигат пеша или с велосипед от града чак до планината. А на свой ред зелените площи да „зареждат“ столицата с чист планински въздух. Тези територии са уникални в градоустройствената практика поради възможността да осигурят чист въздух на града, да съхранят живата връзка между столицата и природата и да запазят контакта на хората с природата. Изследването отчита и важността на „визуалните коридори“ към планината, които дават възможност за визуален контакт с Витоша. Поради това при последващо изменение на Общия устройствен план на Столична община е важно да бъдат прецизирани зоните Смф и да бъдат обследвани визуалните коридори към планината.
Изследването включва както настолна работа, така и теренни проучвания и е реализирано от експертния екип Околна среда към Визия за София от “Енвайрорисърч” ЕООД с целта да събере различни данни за работата по дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии с хоризонт 2050 година.