От стратегическа важност за развитието не само на Черноморското крайбрежие, но и на страната, е проектирането и изграждането на АМ „Черно море“. Магистралата може да продължи като първокласен четирилентов път на север от Варна до Шабла с връзка към Констанца и Тулча, а на юг от Бургас – до Созопол и Резово с връзка към Демиркьой и Истанбул. Така ще се реализира стратегическата цел за подобрена „свързаност”, ще се създадат условия за пълноценно използване на специфичните потенциали на района и ще се активизира източната меридиална ос на развитие по Черноморското крайбрежие. Очакваме скоро да приключат процедурите по съгласуване на Морския пространствен план и да го представим пред Европейската комисия, заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов.

Морският пространствен план е разработен от експертите от Националния център за териториално сътрудничество и детайлно описва всички аспекти от функционирането на Черноморския регион, като дава прогнозни сценарии за икономическото му развитие при спазване на екологичните норми. Това е нашата пътна карта за устойчив растеж на морската икономика и развитие на българския Черноморски район до 2035 година, каза министър Караджов. България има предпоставки за силен растеж, основан на синята икономика. С около 400 километра крайбрежие и изключителна икономическа зона от около 36 000 кв. км в Черно море, в която притежаваме правата върху подземните и водни ресурси, имаме огромен потенциал. Начините това да се случи са чрез по-цялостно обвързване на интегрираната морска политика с интегрираното управление на крайбрежните зони. Заради развитата си транспортна и научна инфраструктура в крайбрежните области Добрич, Варна и Бургас може да бъде постигната интелигентната специализация към морския сектор.

Варна и Бургас са сред десетте града, определени за центрове за растеж по Програмата за развитие на регионите за 2021-2027 година и те могат  да се състезават с останалите за ресурса от над 1 млрд. лв. Добрич е сред общините, които ще имат достъп до 2,5 млрд. лв. С над 750 млн. лв. от петте програми за трансгранично сътрудничество също биха могли да бъдат реализирани съвместни проекти в пограничните региони на България. Централните и местни власти имат осигурен достъп и до още 2,5 млрд. лева по други европейски програми за сътрудничество и добросъседство, каквито са Интеррег-Европа и „NEXT Черноморски басейн“.