Предварителната работа по подготовка на мегапроекта за Истанбулския канал е извършена и той очаква политическото решение за своя старт. Наричан „проектът на хилядолетието“ и „най-големият проект в историята на Турция“, това е един от най-големите проекти на 21 век в целия свят. Анонсиран е за първи път от турския президент Реджеп Ердоган още от времето, когато беше министър-председател. По изчисления на министерството на транспорта приходите от такси за преминаване на кораби през канала - 185 плавателни съда дневно, ще бъдат минимум един млрд. долара годишно.

Истанбулският канал ще предостави чудесни възможности и в сектора на недвижимите имоти и цените на имотите вече се повишава, особено в райони като Basaksehir, Kucukcekmece и Kayasehir, а в Arnaoutkoy цената на квадратен метър стига средно до 2225 турски лири. Той вече е причина за редица мегапроекти - няколко търговски комплекса, заведения, спортни зали, детски площадки и големи транспортни проекти.

Първата копка е през 2017 г., но валутната криза го замразява през 2018 г. През ноември 2019 г. той отново е на дневен ред, но предизвиква конфронтация с новия кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който смята, че проектът ще струва твърде много и ще предизвика опасност за околната среда.

Истанбулският канал стартира от линията, която разделя Мраморно море от езерото Kucukcekmece, преминава през язовир Sazlidere в районите на Altinsehir и Sahintepe и достига Черно море от източната част на езерото Terkos. Проектът е проектиран в съответствие със съвременните технологии, които осигуряват устойчивост на земетресения, на вълните вследствие от преминаващи кораби, евентуални цунами или силен вятър.

Каналът ще свързва Мраморно море с Черно море от европейската страна на Истанбул и ще намали движението на кораби по Босфора. Много са възраженията срещу мегапроекта. Според Съюза на камарите на турските инженери и архитекти (TMMOB) каналът ще премине през лагуна, чиято екосистема, жизненоважна за морските животни и мигриращите птици, ще бъде унищожена, реализацията му ще разруши два водни басейна, които осигуряват една трета от питейната вода на мегаполиса, ще увеличи солеността на подземните потоци и ще повиши нивата на кислород в Черно море. В края на миналата година екозащитници подписаха петиции срещу неговото строителство.