Интерактивна карта за първи път показва плановете за развитие на транспортната инфраструктура на България и свързаните региони до 2040 година. В нея се съдържа информация за обекти от пътната и железопътна инфраструктура, интермодални терминали, летища, пристанища, вътрешни водни пътища, нови мостове и тунели, които ще се реализират на етапи до края на периода. Картата представя плановете на държавата за проектите, които ще се реализират в районите за планиране на страната.

Картата визуализира проекти от основната и широкообхватна TEN-T мрежи, които са в експлоатация през 2022 година или ще бъдат завършени до 2030 година. Включени са също стратегически важни за България обекти, които се очаква да бъдат пуснати в експлоатация до 2040 година. Завършването на проектите е предвидено на различни етапи в рамките на този срок.

Картата е разработена от междуведомствена работна група под ръководство на доц. д-р Васко Василев – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Стоян Новаков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и технически оформена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

В периода 2022 – 2025 г. трябва да завърши цялостното изграждане на участъка от Благоевград до Крупник на автомагистрала „Струма“ и трасето между Боаза и Павликени на автомагистрала „Хемус“. Ще бъде завършена и пусната в експлоатация цялата автомагистрала „Европа“ от граничния пункт „Калотина“ до София. В този период трябва бъдат модернизирани и отсечките Видин – Монтана и Враца – Ботевград от трасето между Видин и Ботевград.

Предстои до 2025 г. да бъдат реализирани инвестиции и в модернизиране на инфраструктурата и подобряване на условията за работа на пристанищата Видин, Лом, Русе и Силистра на река Дунав, както и Черноморските – Варна и Бургас. Работата по тях ще продължи и през следващия период - от 2026 г.

До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на АМ „Струма“, отсечката между Павликени и Шумен на АМ „Хемус“, както и участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала „Рила“.

За улесняване на връзките по направлението север – юг ще се работи за завършване на трасето между Монтана и Враца от пътя Видин – Ботевград и магистралите „Черно море“ и „Русе – Велико Търново“. Предвижда се работата по подобряване на условията за придвижване в това направление през централната част на страната да продължи в посока юг чрез поетапно модернизиране на трасето между Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора. Очаква се то, както и тунелът под връх Шипка, също да бъдат завършени в периода до 2030 г. В този срок правителството ще положи максимални усилия за модернизиране на пътния участък Монтана - София с тунел под Петрохан, а също така и за изграждане на тунел на АМ Черно море“. До края на периода се очаква да бъде изграден „Дунав мост 3“ при Русе, който е обвързан с изграждането на магистралата „Русе – Велико Търново“.

На картата са представени и стратегическите инфраструктури проекти във фаза подготовка за предпроектно проучване.

Предвижда се активна работа по изграждането на още 4 моста на река Дунав – при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра. Предприети са действия по подготовка за построяването и на още един тунел под Стара планина, при с. Вонеща вода, съчетано с модернизирането на пътя Велико Търново – Димитровград през Прохода на Републиката.

Посочени са и градовете, които са допустими за участие по проект „Зелена мобилност“. Целта му е да насърчи устойчивата градска мобилност чрез развитие на екологичен, безопасен, функционален и енергийно ефективен транспорт. За подобряване състоянието на обществения градски транспорт и насърчаване на „зелената мобилност“ 40 български общини ще могат да кандидатстват за средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Отделните обекти са означени с пиктограми или линии, а с различни цветове са обозначени пътните и железопътни проекти, които ще се реализират със съответните срокове в периода до 2040 година. Освен легенда, картата дава възможност за опериране с нея. Може да се избира каква част от информацията да се вижда на екрана. При кликване върху елемент се отваря „прозорец“, в който се съдържа описанието на съответния проект, като там, където описанието е дълго, е предоставена възможност за отваряне в *.jpg файл (накрая на „прозореца“).

Картата е публикувана на интернет страницата на МРРБ.