България изпитва критична нужда от поддръжка и модернизация на пътищата, за което е необходимо устойчиво инвестиране. Изградената вече ТОЛ система трябваше да спомогне за подобряването на управлението на трафика, безопасността, националната свързаност и да увеличи сигурността по пътищата.  На практика тя се превърна в заложник на политически и корупционни зависимости.

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която ТОЛ системата работи на загуба. Πpиxoдитe oт cъбpaнитe тaĸcи дo мaй мeceц тaзи гoдинa, ca 205 млн. лв., ĸoeтo e нaпoлoвинa пo-мaлĸo oт cъбpaнитe 392 млн. лв. пpиxoди oт eлeĸтpoнни винeтĸи пpeз 2019 г. (ĸoгaтo вce oщe нямaшe тoл cиcтeмa). A тpябвa дa ce cъбepaт пoнe oщe 185 млн. лв. дo ĸpaя нa гoдинaтa, зa дa мoжe cиcтeмaтa пoнe да ce caмoиздъpжa.

В същото време е налице напълно погрешна концепция за управление:

- Необосновано раздут щат от служители /912 души/, при похарчени 180 млн. лв. за видеонаблюдение и сателитен контрол

- При общ брой от  295  рамки за установяване на нарушения работят само 28 броя

- Не са обработени над 200 000 броя нарушения

- Необосновано е намален обхватът на ТОЛ системата, както е и налице престъпно ниската тарифа на изминат километър

Всичко това превръща българската държава в донор на международния и национален превоз на стоки и товари. Надеждите, че служебното правителство ще промени и изсветли управлението на ТОЛ системата, също останаха напразни. Единственото нещо, което се направи, бе да се подмени ръководството с конкурс, при който отново нямаше публичност на концепциите.

Институтът за пътна безопасност настоява незабавно да се оптимизира обхвата на таксуваната мрежа, както и да се съкрати необосновано големия брой служители в Националното ТОЛ управление, завършва становището на Института за пътна безопасност.