Четете онлайн
Абонирайте се
Формообразуващите кодове създават хармония и предсказуемост в градската среда
Четете интервюто с арх. Галина Тачиева в брой 5 на Списание ГРАДЪТ
Четете в брой 5 на Списание ГРАДЪТ
Арх. Галина Тачиева е управляващ партньор в световноизвестната американска архитектурна и градоустройствена компания DPZ CoDESIGN с главен офис в Маями, Флорида. Галина има повече от 25 години опит в областта на устойчивото градско развитие, обновяването на градската среда и управлението на разрастването на градските райони с формообразуващи кодове. Тя е автор на Ръководство по обновяване на предградията - Sprawl Repair Manual (Island Press), и на модула "Смарткод за обновяване на предградията" (SmartCode Sprawl Repair Module).
Арх. Тачиева, от вашия поглед като урбанист с международен опит кои са глобалните процеси, които създават особена нужда от ефективно градско планиране? От какво имат (или нямат) нужда градовете днес?
Градовете са сложни организми, които минават през процеси на прогрес и понякога на регрес. В световен план градското планиране премина през огромна трансформация в периода от средата на ХХ век до ХХI век. Градовете започнаха да се променят, позволявайки на автомобилите да ги ръководят. Днес обаче урбанисти, архитекти и правителства разбират важността отново да се завърнат към принципите на пешеходното движение. Затова в момента съществуват два главни типа градско планиране – единият е историческият начин на развитие на градската среда, фокусирана върху пешеходеца, а другият тип организация се центрира на автомобилния транспорт. Така че за един град е изключително важно да реши кой от двата начина на развитие ще избере.
Основен факт е, че новото поколение не е толкова влюбено в автомобилната култура, както поколенията преди него. Познавам много млади хора в Америка, а и в Европа, за които колата е просто средство, а не цел. Те не бързат да взимат книжки и да се качват на автомобили. Искат да имат интересен градски живот, като се придвижват из града по различни начини - велосипед, пеша, градски транспорт, а напоследък и със скутери. За тях е по-важно да живеят в уютна градска среда с добре оформени улици, градинки, паркове и площади, където могат да се срещат с приятели, да общуват, да работят, да учат и почиват. Тези принципи на обитаване стоят в основата на най-важната промяна в градското планиране на бъдещето. Наблюдава се преминаване от автоцентрирано мислене към градоустройство с предимство за пешеходеца.
Четете в брой 5 на Списание ГРАДЪТ
Как София е част от този глобален тренд? Какви съвети бихте дали за устойчивото градско развитие на София? Какви са локалните ни предизвикателства, сравнени с глобалните?
София е типична европейска столица и въпреки че има много още какво да се желае, тя може да се сравнява по мащаб и зелено пространство с едни от най-добре уредените столици, например Виена и Будапеща. Градът има прекрасна централна градска част, която е богата на културно наследство, зеленина, обществени пространства и пешеходни възможности. Има голям избор на маршрути, тъй като можеш да отидеш на едно място по много различни начини. За съжаление този вид планиране беше забравен през последните 50-60 години. Най-добрите квартали по света са построени преди Втората световна война. В Европа и Америка повечето райони с най-високи цени на имотите са изградени преди войната. Затова би било удачно урбанисти, архитекти, инвеститори и правителства да гледат на тези примери като източник на знания.
Около началото на 60-те години на ХХ век в България се приемат принципите на модерното планиране, които пренебрегват човешкия мащаб. Въпреки че по това време автомобилното движение тук не е интензивно, мащабът на града в периферията е почти разрушен. Новите квартали, които се строяха до преди 20 - 25 години, а даже и наскоро, не са най-пешеходно удобните места в София. Ако измерим една разходка от 5 до 10 минути в центъра на града и я сравним с такава в квартал "Дружба" или "Младост", ще видим, че има голяма разлика в мащаба, детайла и цялостното усещане за присъствието на пешеходеца в пространството. Разходката в новите квартали се случва в много по-голямо пространство. Хората обаче предпочитат да вървят по по-тесни улици с магазини и сгради с най-различни функции, които са не само интересни, но са и безопасни. Не случайно големият урбанист Джейн Джейкъбс казва, че е много важно за един град да има „очи на улицата“ – това са прозорците и вратите, човешките елементи, тоест обитаемостта. Тези принципи трябва да бъдат залагани във всеки вид градско планиране.
За съжаление аз не мога да бъда позитивна за новите проекти, които виждам в България – затворени комплекси, офис паркове, молове. Например моловете са типичен пример за мисленето от ХХ век – това са моди, които са донесени тук от западния свят. Днес в Америка не се мисли за изграждане на повече офис паркове и молове, защото този тип строителство доказа огромни икономически и социални недостатъци. Скъпа инфраструктура бе построена за този тип комплекси, която сега изисква скъпа поддръжка без очакваната възвръщаемост на инвестициите. Вече са изградени толкова огромен брой такива сгради, че има пренасищане на пазара, и те не са предпочитани за бъдещето. В Щатите дори се намираме в етап, в който трябва да ги реконструираме, а много от тях дори трябва да се разрушат. Целта е да бъдат трансформирани в многофункционални пространства, с отлична пешеходна среда, за да се създадат градски центрове в разпръснатите периферии (моята книга издадена през 2010 се фокусира на този тип реконструкции). Днес младите хора не искат молове, нито затворени комплекси, в които са принудени да живеят и да зависят от родителите си за транспорт, а предпочитат да бъдат в един интересен и жив град с изкуство, активност, места за общуване и срещи.
Да се надяваме, че софийската общественост ще се поучи от грешките, допуснати в Америка и много други страни, а няма да ги следва сляпо.
Бихте ли дали примери за добри съвременни практики в градското планиране по света?
Такъв инструмент е т.нар. формообразуващ код – form-based code, който се прилага в много градове по света. Кодът представлява организационен механизъм, който позволява на различните типове сгради и обекти да се впишат по най-хармоничния начин в градската тъкан. Всеки код е съобразен с културната, историческата специфика и физическата действителност на отделните градски зони. Той помага на проектантите и инвеститорите да разполагат елементите на урбанизацията на тяхното подходящо място. Така например кодовете определят подравняването на сградите спрямо улицата; формата и масата на сградите една спрямо друга и как те оформят уличното пространство; мащабът и типът на зданията и прилежащите улици; височината на сградите; видимостта и достъпността на входовете им; процентът на остъкляване, материалите, пропорциите, цветовете, рекламите; дори различните видове дървета спрямо отделните типове сгради в зоните.
Важно е да се каже, че формообразуващите кодове и мисленето за по-рационално и по-добре разпределено строителство създават сигурност и предсказуемост в циклите на пазарната икономика. Районите с по-добра и устойчива пешеходна обстановка се представят по-добре на пазара.
В София често се наблюдават градски елементи, които са построени в близост, но те не създават градска атмосфера. Може да има мол, до него офис сграда, паркинг, хотел, но истинската градска и пешеходна среда липсва. Въвеждането на формообразуващи кодове решава именно такива проблеми.
Четете в брой 5 на Списание ГРАДЪТ
Какви са международните практики на стимулиране на инвеститорите да участват в изграждането на публичната инфраструктура, когато планират мащабен проект - двигател за развитието на зона?
Най-добрите проекти се получават тогава, когато има съгласие между различните участници в процеса на градското планиране и строителство – инвеститори, проектанти, урбанисти, представители на обществеността и общините. Приемането на стандарти и нормативи от типа на формообразуващия код може да постави добри основи за сътрудничество между всички страни в строително-инвестиционния процес. Кодът създава формата и стандартите, които правят бъдещето предсказуемо – инвеститорът ще бъде много по-спокоен, когато знае каква сграда може да се построи до неговата, когато е сигурен, че улицата ще бъде хармонична, балансирана, с много пешеходци, тъй като ще има движение и това ще е добре за бизнеса му.
Независимо от типовете сгради, в световен мащаб добрият урбанизъм винаги дава по-високи принадени стойности. Работя в този бизнес от десетилетия и мога да кажа, че местата, които са проектирани цялостно с адекватна обществена среда, предоставяйки възможности за отдих, разходка, общуване и т.н., имат по-висока стойност. Както казах, примерите от преди Втората световна война в глобален мащаб са за предпочитане. И те са с по-високите цени на имотите заради тази структура. Затова тенденцията е да се анализират и адаптират към новите условия някои от тези принципи и мислене, които имат формообразуващи елементи.
Забелязвам, че много нови сгради в София имат съвременен характер, но всъщност той може да срещне по много други места по света – Дубай, Москва, Лондон, и т.н. Новият тип интернационална архитектура е хомогенна и често скучна и не само че не допринася за запазването на местните традиции, но в много случаи ги погубва. Ако погледнем улици например като „Солунска“ или „Иван Вазов“, ще познаем, че това е София, защото носят по-специалния характер на XIX и началото на XX век с еклектична архитектура и елементи, с човешки, пешеходен мащаб и атрактивен детайл, които могат да се приложат успешно в съвременното градоустройство и да носят белега на българския контекст.
Какво е мястото на високите сгради в съвременния компактен град - имат ли място те в град като София? Уплътняването на зони като район "Младост" води до обществено недоволство, но високите сгради също - къде е решението - в уплътняване на вече съществуващите урбанизирани зони, включително и чрез високи сгради, или в развитието на нови крайградски зони - Витошка яка, Лозен и т.н.? Можете ли да ни посочите добри примери от вашата практика?
Високите сгради сами по себе си не са проблематични, но трябва да бъдат проектирани в специфичен контекст. Те могат да нарушат хармоничната градска среда, ако се намират в зони с ниско или средно застрояване. През 80-90-те години на ХХ век се говореше за вторични градски центрове - градове в периферията – не само в Америка, но и в столици като Париж и Лондон. Те също бяха един голям провал на съвременното планиране, защото бяха възприети като сбор от елементи, в повечето случаи зависими от автотранспорт. Стремежът бе да се постигне по-голяма гъстота, като се изграждат по-високи сгради.
Всъщност високото здание не дава винаги по-голяма гъстотата на населението от една средно голяма сграда. Причината е, че трябва да се разположат другите високи сгради на много голямо разстояние, защото те не могат да бъдат близо една до друга. Сключеното застрояване с по-умерена височина до 6-7 етажа спокойно може да даде почти същите параметри на много високите сгради, което е парадокс. Ако искаме да дадем добър пример за комбинация на високи и средно високи сгради, създаващи добър урбанизъм – това е Ванкувър в Канада. Те откриха тип сграда, която комбинира високо здание с малка площ и подиум – база от 4 до 6 етажа, създаваща пешеходно градско пространство. Това се счита за един от успехите на съвременното градско строителство. Самата висока сграда, която е изолирана, не прави урбанизъм и не допринася за балансирания растеж на цялата зона. Тя ще има стойност като сграда, но не и в дългосрочен план.
Високите сгради са скъпа инвестиция. Не виждам защо София трябва да се насочва към най-скъпия и труден за поддръжка тип строителство. Дори в Ню Йорк наскоро имаше разговор за забрана на изцяло стъклените сгради. Ню Йорк, където се реализират многомилиардни проекти на стъклени сгради. Но въпреки това в обществото се започна дискусия по темата за целесъобразността и устойчивостта на този тип здания в светлина на промените в климата на планетата и опазването на околната среда, тъй като сградите допринасят най-високия процент на вредни емисии във въздуха.
Средновисоката сграда има големи предимства, защото създава градове с по-човешки мащаб и не изисква високи капиталовложения. Има принадена стойност, която се разпределя върху по-голяма площ за повече хора и инвеститори.
Бъдещият растеж в София ще трябва да се разреши с цяла поредица от мерки; решението няма да е едно, а комплекс от решения. Уплътняването на вече съществуващи зони е един начин, но трябва да се прави с повече внимание и грижа за създаването на балансирани и удобни за пешеходеца улици и обществени места, а не да се строи безразборно, както се прави в повечето случаи сега. Големите неуютни пространства могат да се оползотворят по-добре, като винаги се мисли за добрия баланс между различните функции на сградите и как те ще допринесат за подобряването не само на околната среда, но и на живота на сегашните обитатели на тези райони.
Развитието на нови крайградски зони е също допустимо. Важното е формата на новите заселени места да бъде ясна и логична от самото начало – ако се прави нов квартал, той трябва да бъде компактен, многофункционален, удобен за пешеходци и велосипедисти, с добро обслужване от градски транспорт.
Четете в брой 5 на Списание ГРАДЪТ
Какви са тенденциите при регенерация на изоставени производствени зони? Този тип проекти са особено актуални в момента в София -- можете ли да ни споделите кои актуални подобни проекти считате за добри практики?
Бившите индустриални зони са добър ресурс за градско регенериране и уплътняване. Има редица примери по света, в които земята на тези райони се почиства от замърсявания и се строи изцяло нов квартал. Някои от съществуващите сгради могат да се използват частично или временно за различни функции. Например Wynwood в Маями бе зона с много индустриални складове, работилници, предприятия. Зароди се идеята тези стари сгради да се използват в създаването на център по изкуствата с галерии, ресторанти, кафенета – млади художници и графични артисти да се събират, да работят, да организират изложби и дори да живеят там. Старите сгради се обновяваха с атрактивни графити по стените. Проектът бе много успешен, защото съществува вече второ десетилетие. На този етап започнаха да се реализират и по-големи инвестиции на многофункционални сгради в района. Те обаче започнаха да изместват по-старите сгради и се получи друг ефект – зоната започна да става доста скъпа за младите творци, които се бяха установили там. Донякъде това е естествен развой на регенерация, но затова трябва внимателно да се борави с такива планове.
Мога да дам и друг пример в Ню Джърси – новият квартал Liberty Harbor North, който бе изграден на мястото на стара индустриална зона. Създаде се многофункционална среда със сгради от 4 до 12 етажа, които предлагат гледки към Статуята на свободата и Манхатън. Разбира се, има много обществени пространства, добра улична мрежа, която дава възможност за движение в различните модели – пешеходци, велосипедисти, градски транспорт и автомобили.
Какво е вашето послание към строително-инвестиционния бранш в България?
Пазете българските градовете за следващото поколение. В централната си част София е един красив, пешеходен град. Мислете не само за историята, която е хилядолетна, но и за тази, която ще градим заедно в бъдещето. Младото поколение обича места, където да може да се събира, да комуникира, да се разхожда, да не бъде зависимо изцяло от автомобилното движение. Това трябва да бъдат главните изисквания към всеки нов проект, които да ръководят при разработването на сгради, проекти и нови райони. Когато водещ е принципът на пешеходното удобство и безопасност, а не на автозависимия начин на живот, новите проекти и инвестиции ще се радват на успех.
