През пролетта на 2020 офисите внезапно затвориха вратите си, а служителите им трябваше да организират кът за работа вкъщи. Повече от година по-късно пандемията не е свършила, дистанционната работа продължава, а гигантските бизнес сгради стоят празни, но още не е ясно в очакване на какво — завръщане на хората в тях, трансформация на пространствата им или пълна промяна на тяхното предназначение?

Предизвиканите от COVID-19 промени и бъдещето на работната култура и сградите, които доскоро обитаваше, са тема на разговора “Работни пространства”, част от дискусиите “Новото нормално” на ГРАДОСКОП. В поредицата от общо осем видеосрещи български и европейски експерти коментират отражението на пандемията върху важни сфери на градския живот: култура и събития, образование, публични и работни пространства, устойчивост и градско планиране. Проектът е на мултидисциплинарната колаборация ГРАДОСКОП, която работи в две посоки: ангажиране на граждани, бизнес и политици в продуктивен разговор за бъдещето на градовете и популяризиране на добри практики чрез конкретни акции и намеси.

В дискусията “Работни пространства” ГРАДОСКОП събира гледните точки на работодател в ИТ сектора - Михайло Николич от Athlon, проектант на бизнес и тех паркове - Елица Панайотова от студио Скица, и архитект и изследовател на градската среда - Бостян Вуга от Любляна. Разговорът води архитектът и архитектурен историк и критик Анета Василева.

Анета Василева (А.В.): Работните пространства са сред най-видимо ударените от пандемията. Има компании, които повече от година не са се завърнали в своите офиси. Какво според вас ще се случи с бизнес и тех парковете? И смятате ли, че офисната архитектура преживява своята най-лоша криза досега, или е твърде рано да я обявим за мъртва?

Елица Панайотова (Е.П.): Със сигурност е твърде рано да я обявяваме за мъртва. Сигурно е също и че минава през криза, или по-скоро преосмисляне и редизайн, защото тенденциите за плаващо работно време и гъвкава работна среда са тук от известно време. Много международни компании отдавна въведоха този начин на работа, а сега това ще бъде новата посока и за нашия регионален пазар, категорично. Бизнес парковете са обитавани от големи компании, които ще създават такива възможности за своите служители, защото вече не е задължително да си в офиса, на фиксирано бюро, за да вършиш своята работа. В технологичния сектор е така още отпреди COVID-19. Сега това ще достигне ново ниво, защото много компании обмислят как поне 30% от техните служители да работят отдалечено, откъдето искат, и трансформират офисите си от помещения с бюра в пространства за срещи, за комуникация. Много мои колеги смятат, че нещата ще се върнат към “нормалното”, че офисите ще си бъдат както преди и още много ще построим, но аз мисля, че в тази ситуация няма връщане назад.

Михайло Николич (М.Н.): Нашият офис стои празен повече от година. Дори решихме да го реновираме през това време, подходящ момент е, когато не сме вътре. Ако трябва да съм честен, това е луксът да сме в София. Останалите ни офиси по света вече са затворени, задържахме само софийския, защото можем да си го позволим, а и тук е най-големият ни екип. Вярвам, че е важно да имаме пространство - важно е за културата ни и за нас като работодател. Дори сега казваме на новите служители, които наемаме, че имаме място, където ще могат да идват на работа. Вероятно в бъдеще това ще бъде някакво предимство. Винаги ще има хора, които ще предпочетат офиса, поне като възможност, както и такива, които ще искат да работят от вкъщи. Същественото за нас е да даваме избор, който на практика е как искаш да живееш. В ИТ сферата повечето хора могат да работят дистанционно, но се води и един вътрешен дебат кой е по-добрият вариант. Когато си вкъщи, не губиш време за придвижване, разполагаш с целия си ден и си много продуктивен. В офиса пък имаш социална среда, срещаш се с колегите и се чувстваш свързан с тях, което е много важно за работата ни. Никой не е напълно наясно как да намерим правилния баланс. Но със сигурност искаме да предложим повече практики в офиса, които да са достатъчно мотивиращи за хората, за да идват в него, ако имат нужда. Не искаме да ги насилваме да се връщат в офиса, а да им дадем повече възможности, които са смислени за тях. Уъркшоповете и брейнстормингите например се получават по-добре на живо и може би в тази посока има какво да подобрим в офиса. Провеждаме и обучения, така че вероятно ще трансформираме голяма част от пространството за социални и физически активности. Самата промяна на обстановката също е важна, никой не иска да стои постоянно вкъщи, затова можем да инвестираме повече в средата, дори да е с една хубава кухня.

А.В.: Доскоро ние, архитектите, създавахме офиси с усещането за дом, а сега сякаш трябва да правим домове с усещане за офис. Какво ще стане с всички тези работни пространства в стил Google, както ги наричаме - с цветните мебели, тенис масите и големите общи пространства? Сега те изглеждат малко неуместни.

Бостян Вуга (Б.В.): Искам да ви разкажа какво се случи в нашия офис. Когато пандемията започна миналата година, всички се прибрахме вкъщи и започнахме да работим оттам. Единствено с партньора ми Юрий и нашата секретарка се срещахме веднъж в седмицата, като стояхме на 5 метра разстояние и почти крещяхме, за да се чуваме. Бързо обаче си дадохме сметка, че дистанционната работа не е ефективна, когато става дума за архитектура. Да чертаеш планове, да, можеш да го правиш вкъщи. Но в производствения процес има толкова непредвидими ситуации, че е изключително трудно да не сме заедно. Затова след близо два месеца се върнахме в офиса и реорганизирахме пространството така, че да има разстояние между бюрата, а малката ни кухничка, предвидена за кафе и чай, стана място за разтоварване. Впоследствие установихме, че прекарваме повече време заедно, отколкото преди, и в този офис се чувстваме като в защитен балон. На обяд никой не излиза, поръчваме си храна и ядем заедно в кухнята. Външни хора не идват, защото всички срещи се провеждат онлайн. Така започнахме да идваме в офиса заради усещането, че принадлежим на това пространство. И защото в него всъщност се чувстваме защитени като в дома си. Моето предположение за бъдещето е, че ще развиваме това домашно отношение към офисното пространство. Не като слагаме маса за пинг-понг, цветни дивани и растения, а защото се чувстваме свързани и защитени в това място. Мисля, че офисът няма да се промени много като мебелировка, защото продължаваме да имаме нужда от същите неща, но поведението на хората ще бъде различно. Иска ми се да запазим това време за дискусии, което имаме сега. Преди всеки бързаше нанякъде, за срещи, за обяд, да си тръгва. Сега идваш, сядаш и работиш с останалите до края на деня.

А.В.: Пандемията показа ясно, че хората имат нужда да се срещат и че ценят много не само физическия контакт, но и физическото пространство. Елица, вашето студио върна ли се в офиса? И споделяш ли мнението за работата на архитекта в сравнение с тази в технологичните компании например?

Е.П.: Наистина има голямо значение дали се занимаваш с по-техническа или по-креативна работа. Когато правиш дизайн, можеш да си навсякъде, но когато създавате концепция и се раждат идеите, тогава е много важно да сте заедно в едно пространство. Ние не се върнахме в офиса, но постоянно имахме живи срещи; работехме от вкъщи, а после се събирахме и обсъждахме. Всеки има различно усещане за комфорт. Най-младите в екипа искат повече да са в офиса, защото им липсва социалният контакт, при хората със семейства и по-големи жилища, в които им е удобно да работят, е обратното. Съгласна съм с Бостян за балоните, които създаваме. Изведнъж ограничихме контактите си до тези, с които се чувстваме в безопасност и с които имаме гаранция за нашето физическо и емоционално здраве. Моделът стана по-атомен и мисля, че това ще се отрази на отношението ни към всички пространства, които обитаваме, включително и външната среда. Много хора откриха природата по време на пандемията и сега общуват с нея по нов начин.

Б.В.: Искам да добавя нещо за безопасността и нуждата ни от граници. Преди COVID-19 посоката беше “хайде да се отървем от границите”, във всеки смисъл - физически, политически, материални. Сега обаче имаме нужда да се чувстваме в безопасност. А това означава също да си в добре определена среда, с ясни граници, които те карат да се чувстваш защитен. Интересно е, че за първи път от 100 години насам днес имаме отворени пространства в домовете си. Дали наистина искаме това, или предпочитаме място, което е разделено на стаи и можеш да избираш дали да се изолираш, или да се събираш с другите. Същото важи и за офисите - дали отворените пространства в тях все още са нещо желано? Този въпрос за границите е последствие от COVID-19 и съм любопитен как ще се развие нататък.

М.Н.: Според мен функцията на работните пространства се променя и има добра причина за това. Офисът е бил създаден с идеята да можеш да контролираш служителите си, да ги събереш в една сграда за определено време, в което те да работят. Знаем за скъпите системи за следене и контрол кой кога влиза и излиза. Сега това е без значение за повечето индустрии, никой не се интересува колко часа работиш, когато приносът ти е ценен за компанията. Важният аспект е резултатът. Затова и фокусът на офисите трябва да е върху хората и от какво имат нужда те, за да бъдат продуктивни и креативни, а не върху пространството и контрола. Мястото трябва да намери начин да им достави необходимото, за да бъдат успешни. На мен лично например много ми липсват спонтанните срещи с хората в офиса. Те не са само за разтоварване, а всъщност поддържат креативността. Един случаен разговор до машината за вода може да ти помогне със задача, над която мислиш в момента. Сега сме ограничени в нашите чатове и онлайн срещи и трябва да си синхронизираме календарите само за да поговорим с някого. Това за мен е голяма промяна.

Б.В.: Със сигурност е много по-удобно да преподавам от офиса, вместо да взимам полет за една лекция и да прекарвам един ден в летене. Това подобрява качеството на живота ми, но, от друга страна, ме лишава точно от тези непредвидени срещи, които могат да се случат от вкъщи до летището, в хотела, на улицата. Как да компенсираме тази липса? Може би офисната култура ще се слее с културата на обслужването. Ако си градски номад, може да отседнеш в хотел, но той да ти бъде и работно пространство.

А.В.: Чували ли сте за тази нова порода служител edge worker? В неговия договор, обичайно към технологична компания, е записано, че няма място и бюро в офиса и не се изисква да се среща физически с никого. Моите притеснения тук са какво ще правим с оставащите празни технологични офиси, от една страна, и от друга - как ще се отрази на хората психологически тази липса на реален контакт?

М.Н.: Познавам хора, които са такива служители, и не само че не трябва, но и те сами не искат да се срещат с колегите си. В тяхната работа имаш определени задачи, които трябва да свършиш, и не си свързан по никакъв начин с останалите, нямаш отношения с тях. Това обаче е корпоративна среда, която е много различна от по-малките екипи като този на Athlon, които се занимават с по-креативни задачи. За нас е голямо предизвикателство да нямаме реален контакт помежду си, защото усещането за общност и за принадлежност е много важно за нашата работа. Когато си вкъщи, това чувство постепенно изчезва. Онлайн срещите не са заместител, при тях не можеш да усетиш човека отсреща. Относно оставащите празни сгради мисля, че фокусът трябва да бъде върху това какво е нужно и за какво могат да бъдат пригодени. Много от тези офиси могат да се превърнат в занимални и детски градини например, защото ни липсват такива сгради и това е важен проблем.

Б.В.: Въпросът какво ще се случи с тази голяма офисна инфраструктура в града е сериозен. Мисля си дали не може да се трансформира в апартаменти например, някакъв микс от място за работа и живеене? Защо не. Има много такива примери, дори тук, в Любляна, имаме офисни кули от 70-те, които сега са жилищни кооперации.

А.В.: Каква тогава е следващата стъпка в архитектурен план? Струва ми се, че се опитваме да изпреварим пандемията и да създадем нов тип офисна екосистема, която е мултифункционална, адаптивна и с нов тип отношения в това ново пространство.

Б.В.: Ако си представим офис сграда от 60-те, тя е масивна градска фабрика. Когато си помислим за съвременна офис сграда, тя е светла, пълна със зеленина и щастливи хора, които се движат насам-натам из общи пространства. Каква е обаче визията ни за офис сграда в бъдещето? Бих предположил някаква рамка, която позволява различни интерпретации и приложения. Акцентът вече не е самата сграда, а средата в нея.

Е.П.: Мисля, че понятието издръжлив вече трябва да се отнася и за пространствата. Те трябва да са адаптивни, да могат да се трансформират според нуждите, да изпълняват различни функции. Дом, офис, място за забавление и зона за срещи ще се преливат.

Целия разговор можете да гледате на сайта на ГРАДОСКОП - gradoscope.com

ЗА УЧАСТНИЦИТЕ

Бостян Вуга е преподавател, критик и практикуващ архитект в студио SADAR+VUGA, което основава заедно с Юрий Садар през 1996 в Любляна. Автор е на статии за актуални проблеми в архитектурата и градското планиране, а от 2014 е президент на съвета на словенския Музей за архитектура и дизайн. 

Михайло Николич е CTO на дигиталната агенция Athlon, която съосновава през 2007 в София, а днес има клонове в Ню Йорк, Лондон, Торонто и Пърт. Ангажиран е с много странични проекти като иновационния хъб Rezonator, платформата за изкуство, наука и технологии Re: Logia и трансформацията на бившата цигарена фабрика в София.

Елица Панайотова е собственик на архитектурното студио "Скица", създател и първи изпълнителен директор на "София Тех Парк" и проектант на "Бизнес Парк София", който по-късно менажира. Практиката ѝ включва също търговски, жилищни и индустриални сгради, а в момента е координатор на общинския проект "Зелена София".

Анета Василева е архитект, критик, преподавател в УАСГ и съосновател на архитектурната група WhAT Association. Има докторска степен по история и теория на архитектурата с фокус върху втората половина на ХХ век и участва в европейския проект ATRIUM, изследващ архитектурата на тоталитарните режими.

Пълният текст - в брой 3 на списание ГРАДЪТ