„България има нужда от 2100 км стратегически пътни участъци, за да имаме нормална пътна мрежа. Досега са построени само около 870 км. Причината за това е липсата на стратегия и концептуално мислене за развитието на регионите в страната.“

Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Той представи анализ на МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ за състоянието на автомагистралите в страната и визията за тяхното доизграждане и развитие на пътната мрежа. В пресконференцията се включиха и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов, председателят на УС на АПИ инж. Иво Иванов и инж. Десислава Паунова – член на УС на АПИ.

Построените пътни участъци до 2000 г. са малко над 324 км или 15,43% от магистралите, показва анализът. А от 2000 г. до 2010 година са изградени едва 140 км или 6,66%. След 2010-а година са построени общо 405 км или 19,33%, от които 116 км са на АМ „Тракия“, 30 км на АМ „Хемус“, 123 км от АМ „Струма“, 71 км от АМ „Марица“ и от АМ „Европа“ - 33 км, обход на Монтана – 12 км, и два участъка от Софийския околовръстен път.

Изводът от анализа е, че сме построили не повече от половината магистрали, които е трябвало бъдат построени още преди 10  години, каза министърът. Според него състоянието като километри и обхват на автомагистралите у нас е изключително незадоволително. „Изостанали сме изключително много във времето“, категоричен бе арх. Шишков.

В момента в строеж са 186 км или 8,86%, показва още анализът на служебния екип на МРРБ. Това са участъци 1, 2 и 3 на АМ „Хемус“, 17 км от АМ „Струма“, 14,5 км от АМ „Европа“ и 87 км от пътя Видин – Ботевград. С проектна готовност са едва около 229 км пътни участъци или 10,9%. Това са части от пътя Видин – Ботевград, от магистралите „Русе - Велико Търново“, „Хемус“ и „Европа“, като последната е най-проблемният участък във времето, заварен от екипа на архитект Шишков. За оставащата за изграждане част от нея от Сливница до Северната скоростна тангента на София тази седмица предстои да бъде одобрен подробен устройствен план.

Вече са готови и Подробният устройствен план и идейният проект на автомагистралата от Русе до Бяла и обхода на Бяла – два от трите бъдещи участъка на аутобана.  

38,19% са участъците, които трябва да се проектират и построят, но те са на изключително незадоволително проектантско и строително ниво, каза още регионалният министър. По думите му най-важно е да се развие пътната инфраструктура в направлението север – юг. Сред приоритетните обекти, които Шишков очерта, са завършването на магистрала „Хемус“ – участъци 7, 8 и 9, доизграждането на скоростния път Видин – Ботевград, тунела под Петрохан, участъка от Софийския околовръстен път до бул. „България“, магистрала „Струма“, аутобана „Русе – Велико Търново“, скоростния път „Велико Търново – Свиленград“ и магистралите „Черно море“ и „Рила“, която е връзката между магистралите „Хемус“, „Тракия“, „Струма“ и граничния пункт с Република Северна Македония.

Необходима е ясна концепция за развитието на пътната мрежа в страната, а не да се строи на парче, както до сега през годините, беше категоричен архитект Шишков. Той добави, че това трябва да е приоритет за следващите правителства – да бъде завършен целият процес на проектиране, всички съгласувателни процедури, да има ясна стратегия и стриктен временен график за изграждането на стратегически пътни участъци.

Министърът съобщи, че следващата седмица ще бъде пуснато движението в участъка Шумен – Белокопитово на АМ „Хемус“, както и участък от около 4 км на АМ „Струма“. Очаква се движението в тунел „Железница“ на аутобана да бъде пуснато в едното платно до края на годината, а през следващата година да бъде укрепено и свлачището, за да се отпуши трафикът през целия тунел.  

Изграждането на магистрали да бъде приоритет за всяко следващо правителство. Необходимо е забързване на целия процес на проектиране, ускорени съгласувателни процедури, стриктен времеви график на реализация и ясна стратегия. Това са някои от изводите от изследването.

Към 2022 г. показателят за плътност за България се покачил до 0.75 км/100 кв. км площ. Хърватия е с площ почти два пъти по-малка от България - 56 594 кв. км, и е с 1310 км автомагистрали или 2.33 км/100 кв. км.

Статистика

Построени пътни участъци до 2000 г.: 324,313 км

Построени пътни участъци от 2000 г. до 2010 г.: 140,533 км

Построени пътни участъци след 2010 г.: 405,915 км

Пътни участъци в строеж: 186,53 км

Пътни участъци с проектна готовност: 229,34 км

Бъдещи пътни участъци: 802 км