Арх. Здравков, какви промени се предвиждат в Общия устройствен план и защо? Кога ще бъдат събрани, обсъдени на експертен съвет и приети – какви са сроковете?

- Провеждането на ефективна градоустройствена политика е свързано с изготвянето на мащабен социален и икономически анализ. В тази връзка по решение на Столичния общински съвет (СОС) започна работата по изработване на дългосрочна Визия за развитие на София и крайградските територии с хоризонт до 2050 г., която да вникне в потенциала и проблематиката, натрупани от реализираните до момента градоустройствени намеси, и на база анализ, споделени идеи и правилно планиране да изведе принципите, на които да стъпи следващото изменение на Общия устройствен план (ОУП). В работата по създаване на визията се ангажираха общинските власти, НПО, представители на бизнеса, много сериозни и качествени експерти, по седемте основни теми: Градска среда, Икономика, Околна среда, Транспорт, Идентичност и култура, Управление и Хора.

Приоритизирането на политиките, които насърчават смяната на начина на придвижване в града, ни задължава да стартираме предварително изменението на плана в частта на „Комуникационно‐транспортна система – масов градски релсов транспорт” за разширяване на съществуващите линии на Софийския метрополитен. Процедурите, които извършихме до момента, бяха свързани с представянето на анализите, изготвени от “Метрополитен” ЕАД, и провеждане на широко обществено обсъждане. Предстои ни разглеждане на всички предложения, препоръки и бележки от обществените обсъждания, свързани най-вече с преразглеждане на системата на наземния транспорт и създаването на един цялостен работещ организъм. Целта на тази промяна в ОУП е да се обезпечи развитието на съществуващите метролинии чрез резервиране на необходимите терени на настоящия етап, да се съкрати времето за пътуване на жителите на града, да се облекчи трафикът, да се намали замърсяването на въздуха и се оптимизират разходите за градския транспорт.

Изменението включва разширяване на трети метродиаметър с отклонение от бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” непосредствено пред Военна академия, по бул. “Шипченски проход” към зала „Арена Армеец” и развитие на линията по бул. “Цариградско шосе” до Окръжна болница. Втората промяна в плана предлага съществуващото трасе на първи метродиаметър след метростанция „Бизнес парк“ да промени развитието си в западна посока, така че да  свърже метрото с планината. Предвидени са 2 нови метростанции - междинна срещу магазин “Декатлон” и последна МС, свързана директно със Симеоновския лифт, като към метростанцията се предвижда и изграждане на буферен паркинг. По този вариант има изработен и идеен проект, като основната ни задача е да обвържем преминаването на трасето на новия лифт през частните територии южно от околовръстния път до кабинковия лифт „Симеоново - Алеко“.

С огромен потенциал за развитие е и първа метролиния с участъка, заложен и досега в общия устройствен план за развитие на метрото, на запад от МС „Люлин“ с междинна МС на бул. “Царица Йоана” между втори и трети микрорайон на жк „Люлин“ и последна МС с буферен паркинг - до кръговото кръстовище на околовръстния път.

За най-далекоперспективното трасе - от втори метродиаметър, са предвидени 2 метростанции след МС „Витоша“ – междинна МС на бул. „Черни връх“ и една на Околовръстното, като от междинната се отделя нов клон, който да премине през кв. “Витоша - ВЕЦ Симеоново” с 3 нови метростанции и да стигне през територията на Студентски град до Пощенския институт.

С Визията за развитие на града предстои да бъдат преразгледани и Смесените многофункционални зони - Смф в ОУП, които би трябвало да създават разнообразие от функции, които да генерират действително многофункционални и полицентрични градски ядра, а не зони на архитектурна стерилност. Успоредно с това с последното изменение на ЗУЗСО се създадоха и новите зони за СмфВ - Смесени многофункционални зона за много високо строителство. В тези нови зони законодателят даде възможност да се разположат сградите с височина над 75 м. Определянето на тези зони ще трябва да реши както естетическите проблеми, свързани с визуалната комуникация и разполагането им в “клъстъри”, транспортната и инженерната им обвръзка с града, така и да намери вярната рецепта за създаване на бъдещото софийско сити, което ще си е взело поуките от бизнес зоните, изградени в европейските столици през 70-те и 80-те години на ХХ век, като “Дефанс” и “Канари Уорф” и ще отхвърля хомогенните функции, ще създава разнообразие и висока концентрация на потребители по всяко време на денонощието.

Цялостната ревизия на Общия устройствен план ще стартира след завършване на работата по Визията за града и приемането й от СОС, което ще стане в началото на 2019 г. Целта е изменението на ОУП да отрази стратегиите и механизмите за устойчивото развитие на столицата до далечната 2050 г.

Работата по визията трябва до отговори на три основни въпроса:

1.Как да направим града си по-комфортeн за обитаване (да създадем удобен и безопасен градски живот, да превърнем София в “умен“ град и град, “освободен“ от зависимостта си от автомобила)?

2.Как да намерим необходимите финансови инструменти за тази трансформация (чрез външно финансиране, чрез увеличаване на собствената конкурентоспособност или чрез превръщането на София във висококачествена туристическа дестинация)?

3.Как да осигурим дългосрочна устойчивост на развитие на нашия град (чрез устойчивост на градското планиране, чрез развитие и запазване на зелената система, чрез създаване на здрав, безопасен и привлекателен град)?

В Направление „Архитектура и градоустройство” ежедневно пристигат всякакви предложения за промени в ОУП, някои от които са много противоречиви – от искане за запазване на терените за озеленяване до желание „зелените клинове“ да отпаднат. ОУП е силен градоустройствен инструмент и е необходимо да не бъде променян често, за да гарантира стабилност и последователност в устройственото планиране. Следващите стъпки на промяна също трябва да са консервативни, за да се предпази градът от хаотично развитие, каквото би било разрастването му в периферията, която не е обезпечена с удобни транспортни връзки, включително градски транспорт, инженерна мрежа и обществено обслужване, което от своя страна ще постави новите собственици в пряка зависимост от личния автомобил. Има искания да се развият зони, които не могат да бъдат обезпечени в обозрим хоризонт с необходимите инженерни мрежи. Случва се частни инвеститори да следват интереса си, но да не се интересуват от развитието на града в дългосрочен план. Без да сме обезпечили инженерната инфраструктура - ВиК, електрозахранване, градски транспорт, е недопустимо да развиваме града в периферията. Преди да погледнем към предградията, трябва да помислим за развитие на града на базата на потенциала на бившите производствени зони, северните територии, изоставените военни поделения и резервираните места по ОУП с отпаднала необходимост от логистични и жп ареали, в тези зони има много добра обезпеченост с всички транспортни връзки, както и налична инженерна инфраструктура, но в тези зони трябва да създадем механизма за генериране на разнообразие от функции.

Как виждате бъдещото развитие на метрото – освен трите метродиаметъра с техните разклонения ще има ли възможност за построяване на дъги, в южните зони например?

- Развитието на системата на градския транспорт трябва да следва концепцията град в услуга на човека и задължителна промяна на приоритетите при придвижване в града. Всяка идея, свързана с развитие на линиите на метрополитена или другите линии на наземния транспорт, е съпътствана с много сериозни анализи за бройките хора, които бихме накарали за слязат от автомобилите и да ползват градския транспорт. Това е причината да търсим развитие на метрото в тези жилищни квартали, които са свързани с ползването от големи групи хора – жк „Левски Г“, втори и трети микрорайон на жк „Люлин“, кв. „Слатина“.

Въпросът за развитие на “дъги” към съществуващата метромрежа ме навежда към изоставените идеи за околовръстна железница, като считам, че не е целесъобразно развитието на метропръстен около София, какъвто има в Париж, Москва и други градове. Подобен маршрут би могъл да се развие и с друг вид наземен транспорт. Още повече че от север има тенденция за развитие на жп ареала, за който има ясно заявени намерения от страна на НКЖИ за промяна в начина на обслужване на прилежащите територии до 2020 г. Концепцията за развитие на жп възел София е свързана с превръщането на влаковете по направление изток-запад в градска железница, така че влаковете няма да стигат само до Централна гара, а ще обслужват цялата линия от Казичене до новата гара Обеля, където ще се оформи транспортен хъб с метростанция и автогара, обслужваща западните направления.

На форум на „ГРАДЪТ Медиа Груп“ в края на април казахте, че до 6 месеца ще са готови две наредби – за градската среда и за транспортните проучвания. Докъде стигна работата по тях, какво се включва в двата нормативни документа?

- Напреднахме с гръбнака и съдържанието на Наредбата за градската среда. Наредбата по транспорта възложихме на Транспортния факултет към УАСГ. Междувременно СОС прие изменения в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументалните елементи и за рекламната дейност на територията на Столичната община, което е стъпка в посока на подобряване на градска среда и визуалния ред след 6 месеца интензивна работа и тежки обществени и професионални дебати.

Положителното е, че работата по наредбата провокира огромен обществен интерес, разбира се, и негативни реакции, но крайната ни цел е да се създадат ясни правила, които да важат за всички. Когато има отнемане на предоставени права, очевидно ще има и нежелание за промяна. Но съм благодарен на силната воля на г-жа Фандъкова и СОС да сложим ред във визуалния хаос по улиците и чрез механизма на регламентите да създадем жив и привлекателен град.

С наредбата намалихме броя на местата за поставяне на бордове, рекламните мрежи по сградите, ограничихме LED дисплеите, създадохме правила по отношение на брандирането на партерните етажи, на разполагането в града на павилиони, фризери, грилове-барбекюта. За летните градини пред заведенията за хранене ще се създадат методически указания за правилата на разполагане и единната им визия – поставихме си амбициозен срок от 4 месеца, в които те да бъдат представени на СОС. В началото на октомври ще има готови варианти на наредбите по ЗУЗСО, които да бъдат представени пред експертите и професионалните общности, за да може да спазим законовите срокове по одобряването им. Създаването на единни правила е единственият механизъм, с който може да се промени градът.

Централната жп гара в Ротердам

Конкурсен проект за Централна жп гара София

От какви инфраструктурни проекти се нуждаят териториите на северозапад от Централна гара? Възможно ли е в транспортната схема на територията да се включи и железница? Какво следва да се направи за Северозападния район от устройствена гледна точка? Ще търсите ли отделни устройствени решения за зоната със социална значимост Северозапад-запад и трите северни НПЗ – „Илиянци“, „Военна рампа“, Задгаров район?

- Работим с кметовете на районите “Надежда”, “Сердика” и “Подуяне” за подобряване на връзките на урбанизираната територия със Северната скоростна тангента (ССТ).

Връзките със Северната скоростна тангента, които са приоритет за изграждане, са новият пробив на бул. „Рожен“ (започващ от жп линията за Биримирци до изградените локали на ССТ), продължението на бул. „Илиянско шосе“ и бул. “Източната тангента”.

За бул. „Рожен“ проектът е готов, в ход са процедурите по отчуждаване на трасето.

За връзката на бул. „Илиянско шосе“ със Северната скоростна тангента се изготвя План за регулация и застрояване по реда на чл. 16 от ЗУТ.

Работи се и по връзката на Северната скоростна тангента с кв. „Левски”, като първият етап, който ще се реализира от трасето на бул. "Източна тангента", е от участъка на изградения пътен възел на Северната скоростна тангента до бул. "Владимир Вазов".

В територията на район „Връбница“ съществена трансформация ще претърпят прилежащите на жп ареала терени. Влаковете от Източно направление ще имат първа спирка на гара Казичене, следва спирка Искър (с връзка към метрото, летище София и градския транспорт), после е нова спирка Чавдар до едноименния мост, Централна жп гара и крайната гара ще стане новата жп гара Обеля. Така посредством устойчиви градоустройствени намеси тази северозападна територия около „Модерно предградие“ ще се промени коренно.

Задачата, която сме си поставили с моя екип, е постепенно преодоляване на контраста с “привилегированите” южни квартали с намиране предимствата и потенциала на северните зони.

Пълният текст - в печатното издание на сп. ГРАДЪТ