Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще пренасочи над 60 млн. лв., спестени европейски средства, за подкрепа на местните власти за кризата с бежанците от Украйна. Това съобщи заместник-министър Деляна Иванова на 20-тото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Средствата ще се използват по новия инструмент на Европейската комисия „Действие на сближаване за бежанците в Европа – CARE“. Той ще е в помощ на държавите членки, а целта е да посрещат предизвикателствата от войната в Украйна. Бюджетът му ще се формира от спестени средства по оперативни програми и от неизпълнени до момента европроекти.

„След ковид пандемията имаме нова криза – последиците от войната в Украйна. България е една от страните, които приемат бежанци. Искам да изразя подкрепата на ЕК. Желанието ни е да работим с държавите членки, така че неизползвани средства и тези, които няма да бъдат усвоени до края на програмния период, да бъдат пренасочени в подкрепа на бежанци и най-вече на местните власти, които ги приемат. Целта е с тях да се преодоляват трудностите, които държавите членки изпитват на национално, регионално и местно ниво“, обясни София Алвес – директор в Главна дирекция „Регионална и градска политика“ в ЕК. Това означа, че ако са спестени средства или не са изпълнени проекти по някаква причина, свободният ресурс да се събере заедно и да получи приоритет за използване в настоящата ситуация.

Според предварителната оценка на ЕК необходимият финансов ресурс е около 10 млрд. евро за тази и следващата година. От тях през настоящата година ще бъдат заделени около 9 млрд. евро, а през 2023 г. - 1 млрд. евро.

С тези средства държавите членки могат да покрият само допустими разходи по грижи за бежанците от Украйна, като подобряване на местата за временно настаняване, изхранване, предоставяне на средства за оцеляване и др. До юни се очаква броят на бежанци да достигне 4 млн. души. Разрешените разходи ще бъдат окончателно одобрени след обсъждане на новия инструмент с всички национални власти на ЕС.

„Около 32 млн. лв. спестени средства от ОПРР могат да бъдат насочени към новия инструмент CARE и евентуално още 30 млн. лв. от средствата по React EU“, съобщи заместник-министър Деляна Иванова, която е и ръководител на Управляващия орган на оперативната програма.

По време на заседанието заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството представи усилията на екипа на МРРБ в последните три месеци да ускори темповете за постигане на заложените цели по програмата. „След всичко направено досега можем да заявим, че няма риск от загуба на средства към края на 2022 г.“, отчете Иванова.

До момента са реализирани 79 проекта за образователна инфраструктура и 216 за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради.

Завършените проекти за градска среда в големите общини са 36, а за подпомагане на процеса на деинституционализация на деца и възрастни са сключени 64 договора. За обновяване и модернизация на пътна инфраструктура са финализирани 24 договора.

По ОПРР 2014-2020 са сключени 761 договора за предоставяне на безвъзмездна помощ. От тях 293 са в процес на реализация, а изпълнението на останалите 468 е приключило. Почти 62% от проектите с верифицирани и разплатени разходи, изброи резултатите Иванова.

Деляна Иванова представи и ефекта от инвестициите по ОПРР върху основните макроикономически показатели в страната. В резултат на тях брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,6%, частните инвестиции – с 1,4%, а вносът се е увеличил с 0,7%.

„Водени от партньорския принцип и убеждението, че само заедно можем да постигнем значими успехи, мобилизирахме всички наши усилия и възможности, с цел максимално ефективно изпълнение и разплащане по програмата“, коментира заместник-министърът. По думите ѝ в партньорство с всички заинтересовани лица и институции, се извеждат научените уроци и поуки, които в новия програмен период да гарантират по-добрата успеваемост на новата програма.

Отчетено беше, че за новия програмен период пред Управляващия орган и на национално ниво стоят сериозни предизвикателства, свързани с прилагането на новия регионален подход. Това са интегрираните териториални инвестиции и инвестициите от Фонда за справедлив преход, който е приоритетен по отношение на климатично неутрална икономика и насочен към регионите, които следва да работят за „зелена“ икономика.