Исторически инфраструктурата на Балканите е в посока север-юг - наследство от времето на комунизма, много са малко използваемите маршрути изток-запад. Ето защо интегрираната пътна мрежа изток-запад може да създаде определени икономически ползи, особено в контекста на съвместно планиране на ПЧП инициативи от Албания и Македония.
Националните бюджети и кредитирането от международните финансови институции са източниците на финансиране на инфраструктурни проекти в Западните Балкани за последните десет години. В момента нараства финансирането от държави извън ЕС като Русия, Турция, Китай и някои арабски страни.
Участието на частния сектор в транспортната инфраструктура все още е на ниско ниво.
Основно предизвикателство е липсата на прозрачност и дискриминационни условия в тръжните книжа. По оценка на Световната банка корупционните разходи могат да достигнат до 13 - 35% от стойността на пътните проекти в развиващите се държави. Прозрачен, конкурентен и регулиран тръжен процес е основен за функционирането на публично-частните партньорства.
Друга спирачка пред участието на частния сектор са високите капиталови разходи, ниска доходност и дълги срокове на реализация. Инвестициите обикновено се стопират от големи първоначални капиталови разходи и перспективи за ниска възвращаемост. По тази причина тези проекти са привлекателни само за ограничен брой представители на частния сектор - инфраструктурни фондове, някои пенсионни фондове, инфраструктурни поделения на големи строителни дружества.
Слабите институции в региона правят инфраструктурните инвестиции непредсказуеми и отблъскват частните инвеститори, които ценят стабилните потоци на средства в дългосрочни проекти. Търговските рискове включват рисковете от наличността на трафик и наличността на алтернативни маршрути.

Магистралата Тирана - Прищина (1)
Основен проект пред завършване в региона е магистралата Тирана - Прищина с дължина 272 км на високата стойност от 2 млрд. евро с финансиране от националните бюджети. Скъпото, стартирало като политически проект, трасе до момента е генерирало малко трафик, въпреки че пристанище Дуръс се възползва от увеличението на потока от контейнерен превоз. Албанската и косовската столица в момента са само на 3 часа една от друга (при 12 часа доскоро), важни отсечки като 6-7 моста остават недовършени и в двете държави. Контракторът е Bechtel-ENKA. В Албания има предквалификационна процедура за 30-годишна концесия - ПЧП за строителство, модернизация, експлоатация и поддръжка на албанската отсечка, която се обявява за втори път след 2012 г. През целия период на реализация на проекта той е подкрепян от МФК, което е много важно за намаляване на риска. Плюс е липсата на алтернативен пътен маршрут.

Магистралата Прищина - Елез Хан (2)
Магистралната отсечка с дължина 55 км (общата дължина е 70 км) на стойност 600 млн. евро от националния бюджет на Косово, в момента в строеж, ще улесни постоянните задръствания и ще подобри безопасността на пътуването. Главен контрактор е консорциумът Bechtel-ENKA. След завършването това ще бъде най-бързият маршрут от Скопие през Прищина до Тирана и Дуръс в сравнение със сегашната алтернатива през Охрид и Елбасан.

Перспективни пътни проекти в Македония
Македония може лесно да компенсира огромните инвестиции на Албания и Косово с минимални вложения, които ще имат за резултат увеличение на своята собствена достъпност и интеграция. С добре функциониращата си тол-система и планински терен, ограничаващ алтернативните трасета, Македония със сигурност може да приложи ПЧП като източник на финансиране.

Елези Хан - Скопие (3)
Дължината на отсечката от македонско-косовската граница - Елези Хан, до Скопие е само 13 км, проучвания за прогнозна стойност не са правени. Македонското правителство казва, че е готово за ПЧП за тази отсечка. Поради терена - Шар планина, няма алтернативен маршрут, а и в Македония вече функционира много ефективна тол-система, така че проектът е съвсем жизненоспособен.

Ранковце - Деве баир (3)
Тесният криволичещ път Ранковце - Деве баир (българската граница ГКПП Гюешево) е последното тясно място в посоката изток-запад и връзката с България след добрия път от Куманово до Ранковце. Дължината на отсечката е 35 км, но за момента няма нито проучвания на прогнозна стойност, нито възможности за финансиране са обсъждани. От българска страна пътищата са добри през Кюстендил до магистрала "Струма". С довършването на тази малка отсечка може да се създаде ефективно трасе от София до Дуръс (подобна роля има за България трасето от София до Калотина). Проектът не е особено голям, така че е добър кандидат за ПЧП.