Г-жо Захариева, наследихте две министерства, какви задачи стоят пред вас сега?
Задачите са много и сериозни, но аз вярвам, че за краткия мандат на служебния кабинет ще успеем да свършим много неща. Вече поставихме добро начало с осигуряването на средства от бюджета за разплащане по спрените оперативни програми и така сведохме до минимум риска от загуба на средства, неизпълнение на проектите и загуба на работни места. Паралелно работим в тясно сътрудничество с Европейската комисия за размразяването на плащанията както по ОПРР, така и по ОПОС.
По отношение на двете министерства, които оглавих – на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране – искам да подчертая, че заварихме твърде тежка ситуация със сключени множество договори, които не са финансово обезпечени, а това поставя под риск изпълнението на проектите. Ще дам пример: само в Агенция "Пътна инфраструктура" недостигът на средства за разплащане по сключени договори е почти 66 млн. лева. Не са предвидени средства и за зимно поддържане, а за него са необходими 12 млн. лева. Затова активно търсим възможности за финансиране в рамките на настоящия бюджет, но паралелно работим и върху вариант за актуализация на бюджета, който ще предложим на следващото правителство и парламент.
Има забавяне при реализацията на редица инфраструктурни проекти – например лот 4 на автомагистрала "Струма", части от автомагистрала "Марица". Водим активни разговори с изпълнителите и оптимизираме графиците, така че да наваксаме закъснението, доколкото това е възможно. Проектът за изграждане на Северната скоростна тангента в София, който се финансира по ОПРР, също е много забавен и вече го класифицираме като рисков. През миналата година, когато отново бях вицепремиер и министър на регионалното развитие в предишния служебен кабинет, положих огромни усилия да спасим 300 млн. лв. по ОПРР и затова прехвърлихме проекта от ОП "Транспорт", тъй като той беше в най-голяма степен на готовност. Една година по-късно обаче напредъкът е нулев. Все още текат обжалвания на процедурите, а ако обектът не бъде завършен през 2015 г., рискуваме да загубим парите по него.
Не е добро състоянието и на ВиК сектора – цялостното финансово състояние на дружествата се влошава, изпълнението на реформата е забавено. Проблем за ВиК операторите създава и фактът, че регулаторът не е одобрил бизнес плановете им за периода 2014–2015 г.
Не искам да оставя на заден план и задачите в целия икономически ресор. На първо място бих откроила проблемите в сектор "Енергетика". Заради лошо управление и непоследователни решения на регулатора финансовата дупка в отрасъла достигна 3 млрд. лева. Ако не се вземат спешни мерки, тя ще се увеличи с още близо милиард през следващата година. Именно затова създадохме Енергиен борд, чиято основна задача е да анализира проблемите в сектора и да предложи вариант за решения. Бордът трябва да послужи като платформа за конструктивен диалог в търсене на възможности за преодоляване на кризата. Решенията трябва да се взимат при пълна прозрачност и зачитане интересите на всички заинтересувани страни.
Много разчитаме и на подновения състав на ДКЕВР да постави работата на регулатора на принципна и ефективна основа.
Това, което изброих, са само част от предстоящите ни задачи. Служебното правителство наистина разполага с ограничен времеви ресурс, но с работата си ние сме амбицирани да върнем доверието на гражданите в институциите, да нормализираме състоянието на икономиката и да осигурим условия за траен растеж.

Как се отрази спирането на европейските средства по ОПРР на проектите в програмата?
Няма как спирането на средствата да не се отрази негативно. И тук проблемът далеч не е само финансов. Натрупването на месеци, в които държавата не се е разплащала с общините и строителните фирми, е разрушило доверието на бизнеса и обществото в институциите. В техните очи държавата не е коректен партньор – нагласа, която ние с всички усилия се опитваме да променим. Затова и първите ни стъпки като служебно правителство бяха свързани с намирането на резерви от бюджета за разплащане с фирмите и общините. По оперативна програма "Околна среда" заварихме 307 млн. лева дължими към строителите и общините и още 500 млн. лева за изпълнени дейности, които не са фактурирани. По ОП "Регионално развитие" сведохме риска от загуба на средства до 36 млн. лева, след като в началото на мандата на нашето правителство той беше около 390 млн. лв.
Паралелно с това работим и върху подобряването на контрола при възлагането на обществени поръчки при усвояване на европейските средства. Това бе основната критика към нас от страна на Европейската комисия при спиране на плащанията по програмите.

Какво е развитието на проектите за интегриран градски транспорт по ОПРР 2007 - 2013?
В рамките на програмата се изпълняват проекти за модернизиране на градския транспорт в седем града: София, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен.Общият размер на предоставената безвъзмездната финансова помощ възлиза на близо 400 млн. лева.
До края на септември ще приключи реконструкцията на автобусно депо, работилница, дизел и метан станция в Бургас. Там са доставени и са в експлоатация 68 нови нископодови автобуса. В процес на строителство е и Централната автобусна спирка, реконструираме и пътното платно, изграждаме мрежа от велосипедни алеи. В Столичната община приключи реконструкцията на трамваен релсов път по бул. "България". Сега се провежда процедура за избор на изпълнител за изграждане на нова трамвайна линия Семинарията – "Дървеница". Тук има проблем, тъй като по процедурата има граждански протести за избора на трасе през Борисовата градина. Знаем, че това представлява риск за успешното изпълнение на проекта, и на този етап бенефициентът обмисля стъпки за минимизиране на риска. Важно е да опазим природата, но и да не спираме инфраструктурни инвестиции.
В останалите пет областни града проектите вървят по план. Към момента във Варна се провеждат оценителни комисии за избор на изпълнители за изграждане на автоматизирана билетна система, система за управление на градския транспорт и изграждане на бърза автобусна линия.