Високите скорости в Испания
Жп мрежата в страната е най-дългата в Европа

Високоскоростната железопътна мрежа в Испания е съставена от четири основни коридора, около които циркулират многобройните други линии в етап на строителство или на ниво проект. Със своите 3000 км това е най-голямата високоскоростна мрежа в Европа и втората в света (след Китай). Най-известният оператор (предлагащ и най-високо качество на услугите там) е AVE.
През май 2006 г. е обявено увеличаването на скоростта на AVE S-102, които оперират по линията Мадрид - Сарагоса - Лерида – от 200 км/ч на 250 км/ч. Това става благодарение на влизането в действие на ERTMS (European Rail Traffic Management System) на първо ниво – система за автоматично управление на влаковете, съвместими в бъдеще с френските линии, както и с тези на останалите европейски страни.
От 17 октомври същата година скоростта е увеличена до 280 км/ч., а през 2007 г. е достигната скорост от 300 км/ч. За да се стигне до 350 км/ч., е необходимо да системата ERTMS да достигне до второ ниво.
От 2010 г. Испания разполага с втората по големина високоскоростна железопътна мрежа в света – с 2 230 км, изпреварвайки пионерите във високите скорости Япония и Франция и изоставайки единствено от Китай. Последната високоскоростна линия е открита по трасето Мадрид - Валенсия, която прибавя нови 438 км към мрежата.
По линията Мадрид - Валядолид през 2002 г. започват дейностите по тунелите Гуадарама – най-големият железопътен проект в Испания, който свързва градовете Мадрид и Валядолид. Проектът се състои от два самостоятелни тунела с дължина 28.4 kм. Трасето е отворено за движение през 2007 г.
Диаметърът на изкопаното в скалата трасе е 9.5 м, а на вътрешната част след облицовката е 8.5 м. През тунела преминават високоскоростни влакове, чиято скорост достига 350 km/h.
Строителството на нова линия от международно значение – от Мадрид до френската граница – в първата й фаза Мадрид - Сарагоса - Лерида завършва през 2003 г.
През 2013 г. железопътната мрежа на Испания се събира с френската чрез високоскоростното трасе Перпинян - Фигерас. По този начин става възможно използването на високоскоростните влакове на други компании (като TGV например).
Високоскоростната жп мрежа, свързваща Франция и Испания
обслужва 17 града по трасето. Максималната скорост на мотрисите е от 350 км/ч, въпреки че за момента е позволено достигането само на 310 км/ч. Маршрутът започва на мадридската гара Puerta de Atocha и до декември месец миналата година е приключвал на гарата във Фигерас, където линията продължавала по международния участък, свързващ железопътните мрежи на двете държави. Разликата в системите за сигнализация между френската и испанската жп мрежи не е позволявала директно преминаване между двете мрежи.
На 15 декември е пуснат в експлоатация първият директен влак между Барселона и Париж, като по този начин разстоянието между двата града вече се взима за 6 часа и 25 минути.
Четири общо са бързоскоростните жп линии между Франция и Испания: Барселона - Париж (два влака дневно в посока), Мадрид - Марилия (6 часа), Барселона - Лион (4 часа и 53 минути) и Барселона - Тулуза (4 часа).
Плановете предвиждат подобни мрежи да свържат Барселона с други европейски градове като Милано, Женева, Цюрих и Хамбург. В краткосрочно бъдеще се очаква отварянето на директна връзка с Лондон благодарение на влака Евростар чрез Евротунела под Ламанша.
В някои страни се разработват проекти за изграждането на линии с по-висока скорост от испанските. Такъв е примерът с Китай, които използват собствена технология. Те са подобрили платформите чрез армиран бетон с предварително напрегнати армирани пръти за подобряване на качеството и улесняване на монтажа.
Влакът, носещ името CRH380 и произведен от CSR Sifang, развива една от най-високите скорости в света – 420 км/ч.
Изграждането на високоскоростни линии е свързано с определени инфраструктурни характеристики, които различават тези мрежи от традиционните. Радиусът на завоите е голям заради високите скорости – за да бъде развита скорост над 250 км/ч, радиусът трябва да е поне 7 500 м. В някои случаи, както е при френската LGV Est, достигат радиус от 25 000 м.
Наклоните в случаите на линии, обслужващи пътници, би могъл да е значително по-стръмен спрямо другите. Причината е, че кинетичната енергия на високоскоростния влак и неговата огромна мощност му позволяват да изкачва много стръмни рампи, без това да е за сметка на прекомерна консумация на енергия.