Околовръстните пътища в най-общия случай представляват път или серия от свързани помежду си пътища, които опасват в пръстен една населена територия. Целта е да се ограничи навлизането в централните градски части на транзитно преминаващото (главно тежкотоварно) движение и да се осигури бързо и безопасно обслужване на самата територия – вътрешно- и извънградско.

Обходите задължително са обвързани с устройствения план на територия, през която преминават, като техническите и транспортните им характеристики – ако се прави аналог, се доближават най-често до автомагистралните пътища извън населените територии. При по-малки населени места се устройват като пътища от по-нисък клас в съответствие с процентния дял на транзитното движение.
В световен исторически план околовръстните пътища винаги са заемали ключова роля при устройственото планиране на големите градове, тъй като гарантират безопасността на живеещите в населеното място и предоставят значителни възможности за развитие на икономическите условия там. Тази тенденция се запазва и сега, тъй като са оценени като особено значими функциите и предимствата на околовръстното преминаване при обслужване на урбанизираната територия.
Днес водещи предимства на обходните пътища са както възможността за движение с по-високи скорости, така и непреките влияния: намаляване на пътнотранспортните произшествия, намаляване на вредните въздействия върху околната среда (шум, вредни емисии, СО2) и др. Целесъобразно е изграждането им при висок дял на транзитното движение и запазване на вътрешните градски улици за местно обслужване. В този смисъл обходите могат да се оприличат на бариера, преграждаща града от външния транзит.

Основна изходна точка при планирането и проектирането на един обходен път е неговата класификация. В България околовръстните пътищасачаст от комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии и се причисляват към първостепенната улична мрежа, като изпълняват функциите на градски магистрали. Всички транспортни и технически характеристики на проектното решение следва да се обвържат с конкретните изисквания, които произтичат от тази класификация.

Околовръстният път може да бъде реализиран като скоростна градска магистрала (клас IA и IБ) или като градска магистрала (клас II). Изборът за това какъв точно клас да бъде заложен при проектирането зависи от много фактори – функционално предназначение, социално-икономически параметри, интензивност на автомобилното движение и т.н. Общото между двата класа е определянето на околовръстния път като главен носител на транзитното движението в много големите и големите градове. Пътят осигурява (скоростна) връзка между отделните устройствени зони и с пътищата от републиканската пътна мрежа.

Скоростните градски магистрали (клас IA и IБ) са с непрекъснат режим на автомобилно движение по две отделни платна за движение, като достъпът до пътя е контролиран. Пресичанията с всички останали улици (включително скоростен път от клас II) задължително се реализира на различни нива. Пешеходното движение е ограничено.

Градските магистрали (клас II) допускат кръстовищата да са на едно ниво, като не се изключва възможността и за пресичане на различни нива, когато това е необходимо. Характерно за пътя от този клас е, че той осъществява връзката между зоните на урбанизираната територия със скоростната градска магистрала (ако има изградена такава).

При реализиране на проект за околовръстен път независимо от класа му е важно да се осигури равнопоставен и безопасен достъп на всички ползватели при спазване на всички законови и нормативни изисквания. За постигане на висока скорост на движение, като се гарантира безопасно вливане и отливане на транспортните потоци, е необходимо проектиране на транспортни развръзки на различни нива. В нормите са заложени минимални разстояния между възлите и кръстовищата (1000 – 800 м), като в зависимост от устройствените условия това разстояние може да бъде намалено, за да се постигне по-добро обслужване (останалите транспортни и технически са дадени в таблиците).

Пешеходното преминаване се решава обикновено на различни нива (посредством подлез или метален надлез – тип "пасарелка") или е светлинно регулирано (много рядко и само при съответна обосновка). От гледна точка на безопасността за предпочитане е преминаването да се осъществи на различни нива. В такъв случай е необходимо да се осигури едно минимално, преодолимо от пешеходците, разстояние между отделните пешеходните подлези (пасарелки). За информация -  в българските норми това разстояние е от 300 м до 500 м.

Ползите за населението се изразяват в намаляване на: обема на автомобилното движение (особено товарното), на затрудненото пешеходно и велосипедно движение, на вредния шум, замърсяване на въздуха и др.

Интересен е случаят, когато има преминаване на автомагистрали и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа през територията на населените места. В този случай при наличието на доказана теренна, градоустройствена и икономическа целесъобразност подобно преминаване се допуска, без да има необходимост от изграждане на нов обходен път за връзка. Участъците от републиканските пътища, които се намират в границите на населените места, се проектират като елементи на първостепенната улична мрежа.
 
В заключение обходните пътища като част от комуникационно-транспортната система се реализират задължително обвързано със структурата на урбанизираната територия, прилежащите територии и извънселищните транспортни системи. Те трябва да осигуряват голяма пропускателна способност и възможност за висока скорост, с което да се компенсират по-големите дължини (разстояния), които се преодоляват в сравнение с преминаване през центъра на населената територия.
Важно е да бъде отбелязано, че един околовръстен път е социално-икономически обоснован и целесъобразен, когато се касае за много големи и натоварени населени територии, за които се търси облекчаване на трафика в централните градски части, намаляване на вредните въздействия върху околната среда (шум, вредни емисии) и др. В случаите, когато населените територии са малки, изграждането на обходен път има по-скоро негативно икономическо въздействие, тъй като води до отлив на онзи трафик, който би донесъл евентуални ползи за населението.