Какво се случва с общинските ВиК проекти, спечелили европейско финансиране по програма "Околна среда"?
Първо Европейската комисия ги замрази заради неизяснения статут на мрежите, преди ден стана ясно и че настоява да се преразгледат заради съмнения за съмнително висока стойност на някои от тях.

И преди намесата на Брюксел обаче модернизацията на мрежата вървеше трудно заради липсата на оперативно финансиране и зле подготвени проекти.

Само 28 от общо 264 общини в България до този момент са сключили договори за ремонт и рехабилитация на водната си мрежа по оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", показва справка в регистъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Въпреки че в момента е блокирана, оперативната програма остава единствената надежда и за част от кметствата с отхвърлени проекти, затова те пробват отново.

Проблем за общините е и осигуряването на първоначално финансиране на проектите. Отношението на кметовете към рекламирания от правителството фонд ФЛАГ е нееднозначно, въпреки че той беше създаден, за да подпомага общините.
След тригодишна подготовка институцията проработи в средата на януари и досега е отпуснала кредити на четири общини - Мадан, Созопол, Вълчедръм, Сандански и Карнобат.

Освен за рехабилитация на ВиК мрежите от оперативна програма "Околна среда" се отпускат и средства за техническа подготовка на такива проекти. Тук усвояването е значително по-внушително - одобрени са 160 проекта на общините.
Общата сума, предоставена на България за подготовка и ремонти на ВиК мрежите, е над 1 млрд. евро.

В графата "консултантски услуги" своеобразен рекорд за най-скъп проект за техническа помощ е поставила община Варна - над 9.1 млн. лв.
Инж. Гърбузов от техническия екип на общината обясни, че проектът е скъп, защото с него ще се подготви строителството на 16 обекта. "Става въпрос за изграждането на канализация, водопроводи, а също и за ремонт на съществуващата водопреносна мрежа", обясни експертът.
 
Подробности четете във вестник "Дневник".