Вижте статията в брой 6/2204 на списание ГРАДЪТ

Автор: Проф. арх. Георги Станишев

Très simple (1) или TS е името на високоефективен ветроходен катамаран, проектиран от Кристоф Баро. Следвайки минимакс принципа за включване само на абсолютно необходимото за постигане на простота, икономичност и удобство, неговият дизайн на плавателен съд показва какво е съвременно ветроходно устройство, съвършено като произведение на изкуството, изчистено до нивото на естетическа доктрина. Доктрина за сухо жилаво минималистично тяло, съобразено с висока скорост и простотата на режима на оцеляване.

Без никакви формални позовавания, този пример резонира с работата на студио STARH на Светослав Станиславов на стратегическо ниво, на ниво на дълбинна граматика, за производство на формата. Архитектурните им проекти показват концентрация на артистична сила, базирана на прости визуални ордери, превръщайки всяка една от техните творби в моноспектакъл, с ясна идея за неговия пространствен пърформанс. Тяхната работа следва строго алгоритъм от проектни фази. Пространствената концепция установява набор от прости правила. Наборът от правила организира тялото на проекта. Както е в една сложна вселена - правилата за кръстосване и хибридизиране водят до разнообразие от форми на живот, дестилирани до техните чисти изразни модели. Горната последователност се превръща в стратегия за постигане на единство в синтаксиса на произведената архитектурна среда. Нищо повече и нищо по-малко не се добавя или изважда. В произведенията на STARH формата следва стратегията. Няма допълнителни декорации, тъй като самият проект придобива качество на пространствен орнамент.

Въпреки това, всеки орнамент е базиран и е препратка към определена визуална концепция извън реалността: поредица от амебоидни форми пресъздава разпознаваемия силует на Витоша с нейните два хълма; ритъмът на елегантни хоризонтални ивици резонира с поредица от морски вълни; лоджии, организирани като разрези в бяла пуристична кубична форма „прочитат“ тухлените стени като вътрешна плът на тялото; разпознаваема разкрачена поза в чистата си схема, дори без присъствие на тяло, може да бъде разпозната цялостната форма на сградата. Всяка творба носи скрита метафорична сила, станала видима чрез нейния абстрактен синтаксис. Ако средата, в която STARH инсталират своите проекти, вече е придобила своя собствена цялост и, следователно, предлага режим на диалог на „новодошлите“ (сгради), техните произведения демонстрират отзивчиво поведение: диалогът преминава през пропорции на отвори, корелации на мащаба и аналогии на формата, навлизайки в режим на резонанс.

Качествата на интериора също е TS. Дори когато са организирани като плаващи свободни линии в пространството, те са деликатни и ясни, но откровени и минимални. Предимно монохромни, те демонстрират доминирането на рестриктивността на черно-бялата фотография над семантиката на материала.

Ето защо творбите на STARH създават измамно усещане за простота и достъпност. Тяхната визуална невинност поражда погрешното убеждение, че това е лесно да се направи, че яснотата е лесна за постигане и че TS ефектът е постижим за всеки. Но не е така... Станиславов дава криле на зрителя да мечтае, но не и да лети. Но нали това е целта на всяка добра архитектура - да събуди надежда за алтернативен свят, тъй като нашият собствен не удовлетворява нашите намерения.

Животът звучи très simple с тази архитектура.

(1) Très simple (от френски) – Много просто.

Книгата може да се намери при издателство Igloo (Румъния) и МАХАЛА Independent Bookstore.

Вижте статията в брой 6/2204 на списание ГРАДЪТ