През изминалата година, обемът на кредитите от Групата на Европейската инвестиционна банка, която включва Европейската инвестиционна банка (EИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), за България се е увеличил повече от два пъти и възлиза на 1.11 млрд. евро. Очаква се новите финансови средства, отпуснати от Групата на ЕИБ да мобилизират инвестиции в размер на 5.4 млрд. евро и да допринесат за изграждането на технологично развита, природосъобразна и устойчива икономика.

Почти цялата подкрепа през 2023 г. е предоставена по проекти за изравняване на социалните и икономическите показатели на България с тези в останалата част от Европейския съюз. Близо една пета от средствата са вложени в мерки за климата и устойчивост на околната среда. Дейността на Групата на ЕИБ през изминалата година е подпомогнала близо 8 000 малки и средни предприятия и дружества със средна капитализация и е способствала за запазването на 181 000 работни места в цялата страна.

За нас годината в България бе много успешна, каза вицепрезидентът на ЕИБ, Кириакос Какурис по време на пресконференция в София. Търсенето на нашето финансиране непрестанно нараства. Експертната помощ, която предоставяме и изгодните условия по дългосрочното ни финансиране допринасят за устойчивостта и конкурентоспособността както на българския частен бизнес, така и на обществените организации.

Финансирането от Групата на ЕИБ за България през 2023 г. възлиза на 1.17% от брутния вътрешен продукт, което поставя страната сред трите водещи държави от ЕС според този показател. Другите две държави членки са Естония и Румъния.

Радваме се, че през последните години на сериозни предизвикателства работим успешно с ЕИБ, заяви министърът на финансите Асен Василев. Банката съдейства за осъществяването на множество проекти в областта на енергетиката, транспорта, регионалното развитие и околната среда. Надявам се партньорството ни да продължи в подкрепа на усилията на българското правителство по инициативи, насочени към нуждите на българската икономика.

През 2023 г. ЕИБ подсигури нови средства за ликвидност на малки дружества, които са гръбнакът на българската икономика. Тези дружества са сред основните източници на работни места, иновации и икономически растеж. Те обаче често изпитват недостиг на средства за стопанско развитие и разрастване на дейността.

ЕИБ задълбочи сътрудничеството с Българската банка за развитие (ББР) и подписа кредитно споразумение на стойност 175 млн. евро за осигуряване на достъп до ново финансиране за МСП с цел повишаване на производителността и ускоряване на зеления и на дигиталния преход.

През изминалата година Групата на ЕИБ подписа и първото си споразумение за синтетична секюритизация с ПроКредит Банк България, което ще позволи на банката да отпусне нови кредити на стойност 416 млн. евро на малкия и среден бизнес в страната. Близо 30% от финансовите средства са предвидени за екологични проекти.

През 2023 г. България стана втората страна в ЕС, с която ЕИФ подписа гаранционни споразумения по Плана за възстановяване и устойчивост. Гаранционните споразумения включват четири водещи български банки и се очаква, с течение на времето, те да отключат до 2 млрд. евро ново банково финансиране за МСП и дружествата със средна капитализация.

С цел да повиши качеството на здравеопазването, ЕИБ подписа кредитно споразумение на стойност 12,8 млн. евро с Община Бургас за съфинансиране на първата детска болница в България, която ще обслужва над 220 000 деца от Югоизточна България. Подкрепеният от консултантската служба на ЕИБ проект е един от ярките примери за усилията, които ЕС полага за повишаване на благосъстоянието на българските граждани и техните съграждани в ЕС.

През изминалата година консултантската служба на ЕИБ работи съвместно с Министерство на здравеопазването и по друг значим проект в здравната сфера: Националната детска болница в София. Екипите подготвиха обстоен анализ на слабостите в здравеопазването и понастоящем съгласуват с Министерство на здравеопазването стъпките по подготовката, оценката и изпълнението на проекта.

В частния сектор ЕИБ оказа подкрепа за устойчивото земеделие и чистия транспорт. Първата корпоративна транзакция на банката по линия на програмата InvestEU бе отпускане на кредит в размер на 50 млн. евро за групата на Билдком за изграждане на нов зърнен терминал на пристанището във Варна. Кредит в размер на 35 млн. евро за Агрия Груп Холдинг, отпуснат от ЕИБ за изграждане на нов завод за преработване на слънчогледово олио, ще помогне на компанията да оптимизира дейността си и да получи достъп до външни пазари, като в същото време създаде работни места и укрепи селските райони.

В рамките на кредитно споразумение за 40 млн. евро с Елдрайв Холдинг, около 6,8 млн. евро са предвидени за инсталирането на повече от 1 000 нови зарядни станции за електрически автомобили в България.

Миналата година, Енергийна Агенция Пловдив стана първото българско дружество, получило техническа помощ по програмата Европейска помощ за местната енергетика (ЕЛЕНА) за повишаване на енергийната ефективност на 46 обществени и частни сгради в града.

ЕИБ продължи сътрудничеството с българските власти по 32 ангажимента от програмата Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS), чрез която се предоставя практическа помощ за инвестиционни проекти, финансирани от ЕС. През 2023 г. дейността по JASPERS бе основно в областта на водите, иновациите и транспорта, както и по отношение на управляващата европейски средства администрация, в т.ч. мерки за климата и държавни помощи.

Според Инвестиционното проучване на ЕИБ за 2023 г. (EIBIS), корпоративните инвестиции в страната са се възстановили, като през 2022 г. 70% от фирмите са направили инвестиции. Това е повече сравнено с 61% от EIBIS 2021, но все още е под средните нива в ЕС от 85%. Инвестициите в страната тепърва ще трябва да достигнат равнището преди началото на световната финансова криза от 2008 г.

По отношение на климатичния преход, 56% от анкетираните български фирми споделят, че метеорологичните условия са повлияли на стопанската им дейност, което е скок спрямо 44% през предходната година. Независимо от това, повече български фирми оценяват прехода към по-строги стандарти и нормативна уредба по отношение на климата като риск за тяхната дейност (30%), отколкото като възможност (13%).