XI-тата Национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране на общините се проведе в Пловдив на 27 и 28 април 2023 г. Форумът събра над 90 участници от цялата страна и ръководителите на ДНСК, НИНКН и специалисти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата, Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Върховния административен съд.

При откриването Главният архитект на Община Пловдив и символичен домакин арх. Димитър Ахрянов сподели от името на своите колеги общото впечатление, че утвърдилите се национални срещи са една от най-добрите платформи за обмен на идеи и споделяне на общите проблеми, за които общините могат да търсят съвместни решения.

Председателят на ПК по устройство на територията и недвижимо културно-историческото наследство към НСОРБ и главен архитект на София арх. Здравко Здравков благодари на екипа на Сдружението за усилията да консолидира позицията на професионалистите по места и да поддържа ефективна комуникация с ресорните институции в ситуацията на множество изменения в нормативната уредба, свързана с устройственото планиране, инвестициите и строителството, които внасят сериозна динамика в работата на общинските екипи по архитектура и строителство.

„През изминалите години бяхме свидетели на поредица от служебни кабинети и правителство с кратък хоризонт. По време на многобройните срещи с различни отговорни институции, проведени със съдействието и на НСОРБ, бяха поети сериозни ангажименти за промени в законодателството. Предвид политическата обстановка, се оказа, че задачата за монолитни промени в законодателството е трудна“, сподели арх. Здравко Здравков. Това е основание гилдията да предприеме друг подход – за поетапни промени в различни нормативни актове, което значително усложнява координацията между регламентацията на дейностите, касаещи работата на главните архитекти и специалистите по устройствено планиране.

Несъвършенствата в нормативната база налагат издаването на тълкувателни писма от МРРБ и ДНСК, чиято цел е да дадат възможност за единни решения по сходни проблеми, сподели началникът на ДНСК арх. Деляна Панайотова.

Отговорностите на специалистите по териториално устройство и архитектите на общините са свързани с регулация, заложена в много и непрекъснато възникващи правни норми.

Акцент в дискусията бяха правилата, налагани по линия на опазването на културното наследство, както и регулацията, свързана с актуалната икономическа активност, налагана в последните години от въвеждането на мерки за енергийна ефективност или изграждане на електроцентрали за добив на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Пресечна точка по тези две направления са отворените за кандидатстване сега проекти за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд. Наличието на общинска наредба за единни стандарти за градската среда е един от критериите при оценка на проектните предложения. Преобладаващата част на общините все още не са разработили такива документи и главният архитект на София сподели опита при разработването на такъв рамков документ за Столицата https://sofia.obshtini.bg/doc/4507663.

Подходът на столицата е добър пример за създаване на отворен нормативен документ, който позволява развитие и надграждане във времето, сподели още арх. Здравков. Наредбата за градска среда задава общите критерии, а конкретните изисквания са заложени в стандарти, които се изготвят поетапно. Вече са разработени и приети единни стандарти за настилките в градската среда. Предстои приключване на работата по стандарти за градското обзавеждане. За две от улиците в централната градска част са приети и стандарти за оформлението на фасадите на сградите. Въвеждането на единни стандарти облекчава значително работата както на проектантите, така и на собствениците на частни сгради, които предприемат обновителни дейности.

Препоръката на главния архитект на Столична община е в наредбите да бъдат въведени срокове за привеждане на частните имоти в съответствие. По негово мнение, наредбите са силен инструмент за управление на територията и общините трябва по-активно да се възползват от неговото прилагане. В работната група по създаването на документа е бил поканен и екипът на главния архитект на Пловдив, който оцени този подход като изключително полезен за адаптиране на опита на София към конкретните специфики на други градове.

Арх. Дарина Димитрова, началник-отдел „Недвижимо културно наследство“ в Министерство на културата, препоръча в наредбите за градската среда да бъдат въведени и единни изисквания към разполаганите рекламни съоръжения, които са един от сериозните проблеми на естетиката в населените места. За градовете с концентрация на културни ценности е важно разработването и приемането на единни режими за ползване и управление, а също така и на единни схеми за разполагане и изграждане на преместваеми обекти. Това са част от механизмите, които биха облекчили значително работата както на общините, така и на инвеститорите и са израз на откритост, прозрачност и отговорност към опазването на културното наследство.

Сред сериозните проблеми, които експертната общност постави бе и координацията с експлоатационните дружества. Общините срещат сериозни проблеми със синхронизирането на инвестиционните програми на дружествата, той като те или не им се предоставят, или не се спазват, което сериозно нарушава плановете на местните администрации за ремонт и реконструкция на улици, налага повторни ремонти и води до нецелесъобразно разходване на публични средства.

Румен Джаров, държавен експерт в дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ, представи Програмата за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд , финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Проектът на МРРБ за създаване единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството бе представен от урб. Антония Йорданова, държавен експерт в отдел „Устройство на територията“, дирекция УТАТУ и Златина Тодорова, началник-отдел „Информационно обслужване“, дирекция ИОСС.

В Информационна система  се планира да бъдат включени всички институции, които извършват административни услуги и издават актове по Закона за устройство на територията – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областните управи, общинските и районните администрации, Дирекцията за национален строителен контрол; централни и териториални администрации и специализирани контролни органи, които по различни закони имат задължение да издават административни актове или да извършват съгласуване при одобряване на устройствени планове и инвестиционни проекти, издаване на разрешение за строеж. Системата ще бъде интегрирана с Портала по устройство на територията, Единния публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, с RegiX и Единната информационна точка.

Арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, сподели, че е важно процесът да бъде предвидим. За тази цел Институтът предлага минимални, но абсолютно необходими промени в Закона за културното наследство, които ще ускорят процеса на съгласуване на проекти за интервенции в недвижимо културно наследство. Сега процедурата е двустепенна – в НИНКН и в Министерство на културата. Липсата на достатъчно специалисти и в двете институции е едната причина за огромното забавяне на съгласувателната процедура. Другата е липсата на разписан статут и режими на опазване. Те трябва да отговорят на въпроса какво се пази – сграда, пейзаж, отделни елементи, което ще определи разрешеното ниво на намеса. Необходимо е и регулярно държавно финансиране.

От НИНКН предлагат връщане на едностепенното съгласуване само през НИНК на по-лесните проекти, което ще съкрати процедурата до 1 месец.

За по-сложните обекти, културните ценности с национално значение и градоустройствените разработки процедурата остава двустепенна, т.е. до 3-4 месеца.

Другото предложение е за отпадане на повторно съгласуване на големите схеми за цели централни части, когато веднъж са били съгласувани в НИНКН. Предлага се въвеждане на категория културни ценности с регионално значение, както и отпадане на звената по чл.17 по Закона за културното наследство, които не заработиха досега, най-често поради липса на специалисти по места.

Трябва да се намери начин за регламентиране опазването на единични сгради в групова недвижима ценност, както и да се определят недопустими намеси в различните категории културни ценности, напр. в най-високата категория да е допустима само реставрация. Целта на ръководството на НИНК е да се създаде експертен потенциал, който да бъде децентрализиран и по-близо до общините.

Арх. Дарина Димитрова от Министерство на културата обърна внимание, че трябва да се преосмислят политиките за недвижимото наследство, да се увеличи броят на институции и хора, работещи в тази област. Тя напомни на представителите на общините за програмите на Министерството за финансиране на теренни археологични проучвания и за консервационни и реставрационни дейности на сгради културна ценност.

В дискусията бяха дадени и идеи от практиката на други държави. В Кипър средства за финансиране поддръжката, ремонта и реставрацията се осигуряват от постъпленията за издаване на разрешения за строеж. Във Великобритания със средства от държавната лотария се финансира само културното наследство. Френската държава осигурява 50% от средствата за поддръжка на недвижимите паметници на културата, общините – 30%, а собствениците - 20%.

Вторият ден от Национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране от общините започна с презентации по прилагането в практиката на ГИС технологиите от партньорите в събитието „Битмап“ ЕООД и „Мапекс“ АД.

Участниците в Националната среща коментираха темата за създаване и поддържане на специализирани карти и регистри от местните администрации с представителите на АГКК - инж. Даниела Петкова, началник-отдел „Кадастрална и специализирани карти и регистри“ и инж. Симеон Стоянов, началник-отдел „Геоинформационни системи“.

Инж. Стоянов акцентира върху представянето и работата с познатата на общинските служители

Кадастрално-административна информационна система (КАИС).

По препоръка на министерството на електронното управление, Агенцията е променила документално процеса за получаване на права от общините за достъп до вътрешни електронно-административни услуги. Достъпът предоставя възможност за безплатно и бързо получаване на данните по електронен път, като над 200 общини вече са подновили правата си по новите изисквания.

В рамките на дискусията се коментира услугата Web Map Service (WMS), чрез която АГКК публикува в реално време данни от кадастралната карта. Тази актуална информация е адаптивна към всяка ГИС система. Местните власти имат възможност да получават кадастралната информация в графичен вид и да я използват за подложка. Към момента интерес към тази услуга са заявили малко администрации, но от Агенцията изразиха виждане, че с надграждането на ГИС системите ще се увеличи мащаба на приложението й.

По отношение на специализирани карти за устройствено планиране, представителите на АГКК заявиха, че не е постъпила нито една техническа спецификация от общините.

Коментираха се конкретни казуси от практиката на участниците в събитието, свързани със процедурите за изготвяне и поддържане на кадастралните карти, включването на различни теренни форми в тях, както и  изясняване на различия при конкретни определения по ЗУТ и кадастралната карта.

Изключително интересна за представителите на общините беше темата за режима на фотоволтаичните системи и правилното прилагане на нормите в ЗУТ, която се дискутира със съдия Галина Солакова. Участниците в срещата изразиха виждане, че несинхронизирането на текстовете в ЗУТ и Наредбите на електроразпределителните предприятия е неприемливо и подвеждащо.

С годините националната среща привлича и сериозен интерес от страна на бизнеса. И тази година в програмата са включени представяния на съвременни технологични решения, свързани с инвестиционната активност на общините. Медиен партньор на XI Национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране на общините бе „Градът Медия Груп“.