- Арх. Георгиев, вие сте начело на "Екипът на София", организацията е активен участник в кампанията за местните избори. Вие ръководихте проекта за разработване на ключовия документ "Визия за София" - каква е вашата визия за столицата в бъдеще време? Как трябва да стартира трансформацията на структурата и ръководството на столичния град в областта на строително-инвестиционния процес?

- Благодаря за поканата - ще се радвам да изложа нашите виждания за развитие на този сектор с уговорката, че говорим условно и се надяваме да имаме възможност да ги осъществим, защото София заслужава едно по-добро управление и по-висок комфорт за всички граждани!

На първо място е необходимо да се започне с надграждане на Направление "Архитектура и градоустройство" в нова структура "Градско планиране и развитие". Тя трябва да включва няколко основни дейности: инвестиционно проектиране, планиране и проектиране на инженерни мрежи, устройствено планиране, общински стратегии, качество на градската среда и културно наследство. Има свършена немалко работа, но има и още много какво да се направи във всяка една от тези сфери. Преди обаче да заработят тези  промени в структурата трябва да бъдат одобрени от СОС. 

- Как ще се ръководи инвестиционната програма на общината?

- Това остава приоритет за зам.-кмета по строителството, но новите звена към направление "Градско планиране и развитие" ще създават приоритетите, в която ключова роля има устройственото планиране. Ще отделим особено внимание на устройствено и финансово обезпечаване на инвестиционните инициативи за максимално добър резултат за града. 

- Как ще се одобряват проектите?

- Отговорността за качеството на проектирането трябва да се пада там, където е по закон - при проектантите и надзора. Както е по закон, главният архитект трябва да съобрази един инвестиционен проект с устройствените планове, вертикалната планировка, паркоместата и озеленяването. В момента от главния архитект и главните архитекти по районите в Столичната община се очаква да носят отговорност за проектите, което обаче отнема отговорността от проектантите, поставя ги в ситуация на постоянно бавене и рецензии на проектите им, а в крайна сметка и създава предпоставка за корупционни схеми. 

- Устройственото планиране е ключово за бъдещето на всеки град?

- От години градоустройството в София се работи на парче и са твърде редки примерите на истинско планиране. Плановете трябва да се разработват за цяла територия. Ще намалим частичните изменения, ще окрупняваме плановете до квартали и местности, което ще облекчи обжалванията и ще даде възможност за оценка на баланса на територията. Общината логично трябва да отговаря за създаването на тези планове - планираме да засилим ролята на Софияплан и Софияпроект, за да действат като вътрешни организации за планиране и проектиране. 

- Какво е мястото на финансовото обезпечаване на развитието на града?

- Необходим е бизнес модел за всеки устройствен план. В момента се планира без някой да има представа откъде ще дойдат парите за реализацията на плановете. Необходимо е да се приоритизира развитието на нови или на вече развиващи се територии. Ключови проекти дават възможност за развитие на цели зони, а целта е през публичните инвестиции да се катализират частните инвестиции - на много места общината може да е активен партньор и участник. За отчуждаванията например могат да се използват нефинансови инструменти - чл. 16 от ЗУТ е добър пример, съществуват и още няколко правни инструмента. Отчуждаването на имоти е най-скъпата процедура и до нея трябва да се прибягва в краен случай. 

При ключови проекти като площад Света Неделя, депо Клокотница и Централна гара трябва да започнем с предпроектно проучване, да се уточняват заинтересованите страни и основните въздействащи фактори. След това започва процес на развитие на този проект. Например района на Централна гара - какви са интересите на собствениците в района, на НКЖИ, на другите участници. Какви са финансовите модели? Концертната зала не е достатъчна сама по себе си, това не е пазарен обект. След като има предварителна подготовка проектът може да бъде поет от зам.-кмета по строителството и да се развива съвместно.

Също така задължително трябва да бъде изработен регистър на общинските имоти. В момента общината е наистина лош стопанин - не вписва собствеността си, не предявява иск към неща, които ѝ се полагат по закон, оставя свои имоти да бъдат заграбени и т.н.Този процес би трябвало да се ръководи от зам.-кмета по финансите. 

- Разкажете ни повече за функциите на едно ново звено за общински стратегии и градски стандарти?

- Ефектът от стратегиите ще се види не по-рано от 5-10 години. На първо място - трябва да се започне от общ стандарт как се изработват стратегии. В момента в почти нито една общинска стратегия няма финансов модел и ясна логика за заинтересовани страни. Ние вече сме работили по създаване на такива стандарти - например в Софияплан със  стратегията за детските площадки и с нейния финансов модел. 

- Дигитализацията е ключова за развитието на всеки град?

- В момента дигитализацията в София е в голямата си част равносилна на сканиране, а вместо това е необходимо първо осмисляне и опростяване на процедурите и после дигитализиране на тези опростени процедури. Планираме да продължим и ускорим процеса на електронизация при издаване на разрешение за строеж и избягване на отпечатване на проектите в много копия.  

- Как ще подходите към такъв ключов за развитието на столицата програмен документ - Общия устройствен план?

- Ще започнем с писане на задание, което да се базира на направеното до момента като стъпваме на посоката и приоритетите, зададени от "Визия за София". Реалностите в столичния град са се променили значително след приемането на ОУП и е нужна актуализация. 

- Как трябва да изглежда столичният център - например около площад Света Неделя и улица "Съборна"?

- Пространствата трябва да бъдат на първо мястоза хората. Необходима е цялостна концепция с алтернатива на паркирането като бъдат дефинирани свързани пешеходни зони - от булевард "Витоша" през джамията, банята до улица "Пиротска" и "Екзарх Йосиф". Ще се работи с конкурси и систематичност. Необходимо е сериозно озеленяване, все по-малко подлези освен на най-необходимите места, и с минимални паркинги. 

- Строително-инвестиционният бизнес е особено чувствителен към изграждането на градската инфраструктура?

- Трябва да бъдат въведени стимули за компании, които инвестират в изграждането на общинска инфраструктура като улици, канализация и др., като например облекчения в размера на данък сгради - тъй като тези компании изпълняват ангажименти на общината и е редно да бъдат частично компенсирани за това. По същия начин са необходими стимули за сградите, които ремонтират фасадите си - например, намаление на данък сгради. А красива градска среда, освен всичко друго, би стимулирала и туризма.

Една територия трябва да бъде съвместна инвестиция между община и частен бизнес - прозрачна и балансирана. Общината трябва да бъде отговорен стопанин на инфраструктурата, като е необходим бизнес план. От 30 години се работи на парче и състоянието на тази инфраструктура не е добро. В сферата на инженерните мрежи трябва да се направи оценка на състоянието на активите, да бъдат систематизирани и картирани, да бъде изработен план за ремонти, особено за елементи на критичната инфраструктура.

- Какво е вашата позиция по отношение на местните данъци и такси?

- Необходима е справедлива политика за местни данъци, актуализация на данъчните оценки и по-висока събираемост. Трябва да се премине към към реално мерене на таксата смет - принципът “замърсителят плаща”. Това значи промяна в начина на събиране на отпадъците, въвеждане на депозитна система, улесняване на рециклирането и компостирането и др. Освен това формирането на данъчната тежест за офис сгради в момента работи така, че колкото повече подобряваш сградата си, толкова по-високи данъци плащаш. Това е точно обратното на това, което трябва да се направи, за да бъдат стимулирани инвестиции в подобряването на сградния фонд. В същия ред на мисли трябва да се работи с имотния данък, за да бъдат стимулирани инвестиции в намаляването на въглеродния отпечатък на сградите. В България вече има добра практика със сертифицирането на енергоефективни и по-отговорни към природата сгради.

- Тротоарите, улиците и благоустройството на града са част от нашето ежедневие?

- Трябва да има конкретни срокове и планове за реконструкция и ремонт на всички градски тротоари, да се работи в посока достъпност на градската среда. Тази година изработихме модел за приоритизация за ремонтите на тротоари в два столични район - “Слатина” и “Лозенец”. Това е необходим подход при вечно недостигащи ресурси. В момента движението на родители с колички, както и на хора в неравностойно положение е трудно, неприятно, а понякога и невъзможно. 

- Да завършим с възможността за ски на Витоша?

- Трябва да има ски зона Витоша, макар разбира се не като мащаба на ски зона Банско. Необходимо е да се активира концесията и да се изискат инвестиции в ски пистите и съоръженията. Това би стимулирало развитието на града в много посоки. Имаме планина в столицата и не трябва да пропускаме развитието на ски и планински туризъм.