Темите за училищата и за болниците отсъстваха от дневния ред на обществото за последните 20 години, обърнахме се към тях едва сега, в годините на криза. Изглежда, че инвеститорите разбират значението на инвестициите в хората и базата, направи въведение към темата за съвременното училище и подходящата сграда арх. Борислав Богданов, управител на архитектурно бюро "Амфион" и модератор на панела. Основната характеристика на инвестициите в сгради за образование е устойчивост - бъдещето принадлежи на тези теми, те са с изключителен социален ефект и по тях се мери развитието на една държава. Идеите са добри, въпросът е как те да се реализират в нашите училища, обърна внимание арх. Богданов.

В търсене на отговора на въпроса защо са важни сградите и тяхното архитектурно решение за успеха на системата на средното образование, проф. Стефан Попов представи

най-добрите училищни концепции в света.
Финландското училище и ученици са постигнали най-високите успехи в света в последните 10 години, което води до широко международно признание на финландската система като цяло и на училищните сгради там като средство да поддържат съвременните образователни методи. Най-новият тип училища е средството, което издърпва цялото образование към най-доброто, те са еталонът, а старите сгради се реконструират на базата на новите принципи.
Факт е комплексното компактно максимално уплътнено многофункционално използване на всички възможни помещения до максимум - няма чисти коридори и фоайета и еднофункционални помещения. Едно централно многоетажно пространство обединява разпределителното пространство - аула, столова, бюфет, многофункционално пространство за общо събиране на учениците.
Разделянето на малките от големите ученици се постига чрез учебни ядра - home base, с отделни дворове и входове. Стаите са остъклени към коридорите, което решава проблема с наблюдението и дисциплината. Тоалетните са индивидуални, което решава проблема с общуването и научаването на лошите навици от другите ученици.
Как да стане така, че децата да са истински щастливи да ходят на училище, да научават и да правят интересни неща, да играя, да танцуват, да се маскират, да играят театър, да се изявяват като личности.
Българските традиции в образованието са, че училището е създадено, следвало е и се е учило от най-доброто в световното образование, заключи проф. Попов.
Инж. Лилия Аладжем - проектант с дългогодишен опит по част "Електро", разгледа

стандартните електрически инсталации в българските училищни сгради.
П-образната форма на разположение на отделните блокове е възприемана като правило. Дължината на един кабел от главното табло до локалните етажни табла достига до 70 м. Загубите на напрежение в един кабел не трябва да са повече от 2%, което налага увеличаване на неговото сечение и оскъпява проекта. При новия тип финландска концепция с централно разположено разпределително пространство при схемата кабелите между главното и локалните табла са в една "дървообразна" радиална структура. Те са къси и тяхното сечение зависи само от големината на електрическия товар, защото няма загуби от голямата им дължина, стойността им е оптимизирана и не е необходимо увеличаване на сечението на кабелите.
Арх. Владимир Михов представи

новото крило на Априловската гимназия в Габрово
с уговорката, че макар и реализиран в края на 2011 г., първият етап на това разширение е по проект от 1998 г. Бюджетът при такъв вид сгради е силно ограничен, за разлика от много бизнес сгради, където се демонстрира висок стандарт и възможности, и няма възможност за използване на скъпи и модерни материали и технологии.
Друг фактор в случая е, че не става дума за проектиране на ново училище на чисто, а за разширение на първото светско училище в България, основано през 1935 г., чиято първа основна сграда е от 1873 г.
През 1984 г. е обявен конкурс за съвсем нова сграда на Априловската гимназия в съседство, като сегашната се превърне в музей на образованието. В конкурса бяха заложени идеите, за които говори проф. Попов, особено за началното образование - самостоятелен вход, самостоятелно общо поливалентно пространство, самостоятелни санитарни възли. Не знаем дали тази идея щеше да се реализира обаче наистина, заяви арх. Михов, като разгледа особеностите на проектното решение и реализацията на първия етап на разширението.
В нашето съвремие ние

прекарваме почти 90% от времето си в затворени помещения
и сме изложени на разнообразни звуци. Това оказва значително влияние върху способността ни за концентрация, комуникация и учене. Ecophon е направлението в Saint-Gobain Gypsum със специализация във високоефективни продукти за акустично третиране - класни стаи, големи зали. Целта е престоят в затворените пространства да не води до негативен ефект върху здравето като резултат от натрупаните звукови натоварвания и прекалено силно или недостатъчно осветление. Това обясни Димитър Пенев, управител на "Сен Гобен Кънстракшън Продъктс България" - направление "Ригипс".
Представен беше проект за прилагане на новите технологии за стая в Английската гимназия в София през 2011 г., където от над 4 сек. време за реверберация се постига до 0.3 сек. - като в студио. След модернизацията стаята е изключително светла и ведра, невероятно тиха, сякаш си сред природата, макар и да стъпваш по ламиниран под. Осветлението не е дразнещо луминесцентно, а меко и млечно бяло. През 2012 са обзаведени още 4 стаи на втория етаж, предстои оборудването на още 10 стаи по специална програма.
Сред референтните обекти с материали на "Сен Гобен" в областта на акустиката са училищния комплекс в СОК "Камчия", Американския университет, залите на "София Ивент Център".
Компанията "Сен Гобен" е създадена през 1665 г. Основният фокус на компанията е устойчивото развитие - всичко, което се произвежда, да отговаря на изискванията за опазване на околната среда - от производството до използването и погиването на материалите. Ригипс е в България от 1995 г., от 2008 г. към компанията е направлението "Екофон" с водеща позиция в света по отношение на оптимална акустична среда в помещенията.
През 2006 г. 10 хил. кв.м са построени за Англо-американското училище. За това как сградата се поддържа и управлява училището получава Leed Gold сертификат. През 2011 г. започна разширението на сградата, в експлоатация от август 2012 г., очакваме Leed Gold и за тях. Ние се гордеем с тази сертификация - извън САЩ само две училища имат такъв сертификат, в Италия. В Англо-американското училище децата се учат на други неща - качествено образование, подготвящо учениците да бъдат отговорни граждани.

Англо-американското училище е в сграда като по учебник,
опитваме се цялата сграда и комплекс - 70 декара площи, да служат като образователен инструмент. Стаите са гъвкави, с мултимедийни проектори, акустика, подове, специално осветление - не е директно, сензори го гасят, ако няма 20 минути хора вътре, и не позволяват включването му, ако е светло. Няма климатици, подовете са от естествени материали - линолеум. Прилагат се всякакви подходи - местни сухолюбиви растения, които не трябва да поливаме, фотоволтаика, зелени покриви, използване на дъждовна вода за тоалетните, собствена биологична пречиствателна станция, насърчаваме използването на велосипеди, обясни Тодор Тодоров.
Все пак за сравнение - едно българско училище получава 1250 лв. на ученик годишно, с тях се плащат ток, вода, парно, задължителна охрана, и с остатъка - заплатите на преподавателите, затова е трудно за един директор в България да поддържа висок стандарт в образованието. В малко квартално училище обаче успяхме да спечелим проекти и да задържим учениците от 7 сутринта до 8 часа вечерта, и успяхме да направим училището притегателен център за учениците и за техните родители, обясни Тодор Тодоров. За отрицателен пример той посочи френската гимназия в столицата - без физкултурен салон, благодарение до голяма степен на своя мениджмънт.