По модела на стратегията за Балтийско море, Европейският съюз е на път да започне нова "макро-регионална" политика за 10 държави по поречието на река Дунав, но без да се ангажира с някакви нови финансови средства за инициативата, посочва изданието ИЮ Обзървър /EUОbserver/, специализирано по теми, свързани с Европейския съюз.

"Вярвам, че до няколко години тази инициатива ще подобри мобилността, биоразнообразието, качеството на водата, защитата от наводнения, научните изследвания и иновациите, и сигурността", каза председателят на Европейската комисия Жозе Барозу вчера в Букурещ на срещата на високо равнище, посветена на новата Стратегия на ЕС за река Дунав.

Барозу заяви, че стратегията ще помогне на страните по поречието на Дунав по-добре да използват наличното финансиране от ЕС в размер на 95 милиарда евро за периода 2007-2013 година.
По думите на Барозу тази сума може да бъде допълнена със заеми от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие.

За разлика от Стратегията на ЕС за Балтийско море, която включва само страни членки на ЕС, Дунавската стратегия ще включи и държави, които не са членки на съюза - Сърбия, Хърватия, Молдова и Украйна.

Облекчаването на речния трафик, разчистването на силно замърсената река и подобряването на регионалните връзки чрез мостове, магистрали и по-добри железопътни връзки са някои от проектите, които вероятно ще бъдат включени в стратегията.

В обръщението си към участниците в срещата в Букурещ президентът Траян Бъсеску посочи, че най-важното икономическо измерение на Дунав е речният транспорт. Бъсеску обърна внимание, че потенциалът на Дунав не е оползотворен.

Дунав представлява естествена граница между Румъния и България по протежение на 470 км. Румънският президент обърна внимание, че двете страни са свързани само с един мост, а вторият е в процес на изграждане от десетилетия.

Искаме да развием туризма, търговията и да направим живота по-динамичен на двата бряга на реката. Планирани са още два моста, както и нова електроцентрала на река Дунав, каза Бъсеску, цитиран от ИЮ Обзървър.

Румъния и България до момента обаче изостават най-много в ЕС що се отнася до усвояването на структурните фондове, отбелязва изданието, цитирано от БТА.

Румъния предложи проекти на стойност 9 милиарда евро в рамките на Дунавската стратегия, пише същевременно румънският вестник "Евениментул зилей".
Букурещ има хиляди планове, които визират Дунавския регион. Сред тях се каналът Букурещ-Дунав - проект, който за начало се нуждае от ново проучване за приложимост. Рехабилитацията на пристанищната инфраструктура е друг приоритет, тъй като в Румъния има 12 речни пристанища, нуждаещи се от модернизация, посочва изданието.

Румънският министър на околната среда и горите Ласло Борбей посочи, че в Букурещ осъзнават факта, че европейските правила не може да бъдат променяни до 2014 г., но допълни, че от 2014 г. до 2021 г. "трябва да бъдем много активни, редом до другите стратегии - тази за Балтийско море или други".
Той предупреди, че трябва да бъдат привлечени по-големи европейски фондове за развитието на зоната, тъй като в противен случай Дунавската стратегия ще остане само на теория.

Румънският премиер Емил Бок каза, че частните компании, а също и местните и регионалните структури трябва да имат важна роля в осъществяването на проектите и допълни, че селищата в съседство както са Гюргево и Русе, и Тимишоара - Арад - Сегед трябва да се координират по общи програми, така че отпуснатите средства да не се разпиляват, пише "Евениментул зилей".

Участниците в срещата в Букурещ подписаха декларация, която потвърждава ангажимента за финализиране, приемане и прилагане на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.
Очаква се на 8 декември Европейската комисия да одобри Дунавската стратегия.