Каквито и ограничения да предполага бюджетът за следващата година, има една сфера, от която никой няма намерение да пести пари, и това е сферата на проектите, финансирани от Европейския съюз. Това заяви пред БНР министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Той потвърди, че догодина средствата от Европейския съюз за България ще нараснат двойно в сравнение с тази година и ако преди проблемите бяха с качеството на проектите и със способността на страната ни да ги усвоява, сега проблем може да се окаже нарасналата сериозна сума за национално доплащане.
За 2012 година националният бюджет трябва да осигури 900 милиона лева, за да може България да получи 4 милиарда лева от Европейския съюз.

По думите на Дончев ефектът от европейското финансиране засяга много сфери: инфраструктурата - пътища и железници, пречиствателни станции и депа за твърди битови отпадъци; енергийната ефективност; курсове за професионално обучение и всички мерки в социалната сфера. Той е категоричен, че от това не бива да се пестят пари.

Министърът изрази своето задоволство, че следващата година би трябвало да е рекордна - 5.6 процента от брутния вътрешен продукт трябва да бъдат всички разходи, свързани с оперативните програми.

Европейските пари са ресурсът за силно рестриктивния бюджет, който ни чака през 2012 година, подчерта Томислав Дончев. С тях се финансират две много важни основни сфери.
Едната са всички инвестиции в инфраструктура, огромната част от изобщо правените инвестиции в България. Вероятно за 2011 година това ще бъдат над 60 процента от капиталовите разходи.
От друга страна европейски пари се влагат в реформи в редица сфери, като на първо място е социалната сфера.

Дончев коментира, че резултатите, постигнати до момента, дават основания да се смята, че разчетите за 2012 година ще бъдат изпълнени.
Той припомни, че през 2010-та годината е започната с около 400 млн. лв. плащания, а приключена с 1.5 млрд. Планът, който имаме за 2011 година, е да платим още милиард и половина. До момента сме успели да платим над 1.2 милиарда и аз вярвам, че в общи линии ще спазим заложения план за тази година, отбеляза той.
През 2012 г. всъщност от нас не се очаква нищо друго, освен да повторим това, което сме правили - да удвоим резултата от всички предишни години. Системата в момента е в много по-добра форма и аз твърдо вярвам, че това ще се случи, категоричен е Томислав Дончев.

Колкото до възможността за електронно подаване на документи, това не е едно просто улеснение за всички, които кандидатстват. Подобна мярка пести време, премахва субективния момент и възможността за корупция, не е необходимо да се съобразяваме с работно време. Когато даденият кандидат е готов с проекта си, а това може да бъде 12.40 ч. през нощта, той може да подаде в момента, в който е готов, обясни министърът.
По думите му обаче най-важното при онлайн подаването на документи е, че остава електронна следа за всички действия или бездайствия. Когато имаме проблемна ситуация, много лесно може да върнем регистрите назад и да видим на каква причина се дължи, от чие действие или бездействие има такъв проблем. Това създава много по-голям контрол, много по-голяма отчетност и много по-голяма отговорност, посочи Дончев.

Той уточни, че освен електронното подаване на документи са разработени и модули за електронно подаване на отчети.
По думите му към момента три оперативни програми се ползват от тази възможност - "Техническа помощ", "Развитие на човешките ресурси" и от последните дни имаме и първата схема по "Регионално развитие", която ползва възможността за електронно подаване.
Разчитам съвсем скоро абсолютно всички оперативни програми да се ползват от тази възможност, отбеляза министърът.

Запитан за коментар на твърденията на бизнеса, че банките, вероятно заради страха от кризата, не са отзивчиви в кредитирането на спечелени проекти по европейски програми, той потвърди, че има десетки и дори стотици подобни случаи, особено за програмите "Конкурентоспособност" и за развитие на селските райони.
По думите на Дончев обаче въпросът в тази случай е друг: първо трябва така да се промени системата за оценка на проектите, че ние да избираме за финансиране т.нар. банкируеми проекти, т.е. тези, на които има голяма вероятност банковата институция да отпусне финансиране, каквато е практиката в редица държави. Това е една предварителна сертификация от страна на банката, че тя при определени условия би отпуснала кредит за съответния проект.

Втората възможност е свързана с пряко държавно участие в кредитирането на проектите. Обмисляме подобен вариант за следващата година, за създаването на специален фонд за нисколихвено кредитиране за фирми с ресурс около 150 млн. евро, каза още министърът по еврофондовете.