Г-жо Павлова, основен приоритет в работата на МРРБ е изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Как ще коментирате опасенията, че ползите от предвидените 1 млрд. лв. ще са ограничени, че съществуват пропуски както в принципния подход, така и в техническото изпълнение?
- Темата за обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради в България е част от политическото говорене през последните 10 години, но за съжаление до този момент сериозни действия за обновяване на жилищния фонд не са предприемани.
Всички сме обединени около мнението, че жилищният фонд в България е изключително остарял и се нуждае от спешни мерки и сериозни инвестиции за неговото поддържане и обновяване. Голяма част от държавите от ЕС още преди години са реализирали мерки за обновяване на жилищните сгради и са постигнали изключителни резултати в подобряване състоянието на жилищния фонд. Добър пример в това отношение са Румъния и Германия, които от години имат подобни действащи програми.
Какво направихме ние? Реално за по-малко от 3 месеца вторият кабинет с премиер Бойко Борисов мобилизирахме усилията си и успяхме да стартираме мащабна инициатива, каквато е Програмата за енергийно обновяване на жилищата. С решение на Министерския съвет са осигурени 1 млрд. лв. Това е финансовият ресурс, с който за първи път в България ще се осъществи подобна мащабна програма във всичките 265 общини в страната. Заедно с екипа в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разработихме методически указания към общините за изпълнението на Програмата. Започваме с онези жилища, които най-много се нуждаят от обновяване – сгради, изпълнявани по индустриален способ (панелни, ЕПК, и т.н).
Наш основен партньор по Програмата са общините, на които даваме възможност да управляват процеса, задавайки общите параметри чрез одобрените от МРРБ методически указания. МРРБ заедно с Министерството на финансите (МФ) и Българската банка за развитие (ББР) имаше ангажимент да зададе общата рамка за изпълнение. Оттук нататък общините ще провеждат процедурите за възлагане на дейностите по одобрените сгради съгласно Закона за обществените поръчки и приложимите нормативни актове. Те отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на програмата на своята територия и в тази връзка следва да осигурят доброто техническо изпълнение на дейностите по одобрените сгради.  
Тук трябва да отделим подобаващо внимание на местната власт в лицето на общините, които трябва да кажем, че натрупаха опит с изпълненото на мерките за енергийна ефективност по оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013.  Този опит ще бъде от полза и за изпълнението на националната програма.
В рамките на ОП "Регионално развитие 2007 – 2013" 264 общини бяха допустими бенефициенти и изпълняваха проекти за енергийна ефективност на публични сгради, болници, детски градини, училища. В допълнение общините реализираха инициативи за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в сгради, общинска собственост с финансовата подкрепа на Фонд "Козлодуй", Националния доверителен екофонд, Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници.
Това са фактите – методиката е готова, указанията и ресурсът - осигурени!
Гражданите могат да бъдат спокойни, че процесът по обновяване на техните жилища няма да бъде в техен ущърб и не крие рискове за тяхната собственост.
Програмата дава равен шанс на всички общини и граждани. Участието е доброволно и е въпрос на желание от страна на хората. Във всяка сграда собствениците следва да се сдружат и да решат дали ще участват в програмата. Няма как да бъде обновена частна собственост без тяхното съгласие.
Всички собственици в допустимите сгради имат равен шанс и право на справедливо участие в програмата.
Ползите от програмата са неоспорими: ще се намали енергопотреблението на домакинствата, което респективно ще доведе до сериозна икономия на разходите за отопление през зимата. Тъй като се дава възможност за цялостното обновяване на сградите, включващо не само мерки за енергийна ефективност, но и конструктивно укрепване, където е необходимо, това ще доведе до удължаване живота на сградите. Ще се повиши стойността на имотите.
Градовете ни ще придобият нов и модерен облик, ще имаме по-топли, по-уютни и по-красиви домове.
Правим тази програма, защото сме убедени, че е справедливо и редно да подкрепим хората, които живеят в тези най-големи сгради, както го направиха и в други страни. Още повече че тези сгради биха били най-трудно санирани изцяло, освен ако държавата не подкрепи този процес. По-малките сгради могат да бъдат санирани така или иначе с европейско финансиране. Но при тези блокове с по 10 етажа и 8 входа това е трудно постижимо, защото трябва да се постигне съгласие и да се събират пари от толкова много хора. И е сложно да се управлява подобен процес. Така че Националната програма за саниране е на принципа на солидарността и на социалния подход.
Програмата има и огромен икономически смисъл. Единият милиард лева по същество е инвестиция, която ще даде глътка въздух на малкия и средния бизнес в строителния сектор.
Не на последно място, за да разсея подозренията у някои граждани, категорично трябва да кажа, че в основата на програмата е гражданският контрол. Представители на сдруженията на собствениците могат да бъдат наблюдатели при избора на изпълнител и при приемането на извършената работа.
 
Включването на общините в организацията и изпълнението на Програмата е стъпка напред. Предвиждат ли се обучения за подобряване на експертния капацитет на местните власти относно нормативната уредба в областта на ЕЕ за проектиране, изграждане и обновяване на сгради?
- След одобрението на националната програма в края на месец януари МРРБ стартира разяснителна кампания във всичките 28 областни градове. В рамките на кампанията на срещи с общините и гражданите бяха представени методическите указания и основните моменти от изпълнението на програмата. Представителите на общините и гражданите имаха възможност да задават въпроси и да получават отговори.
Колегите от министерството непрекъснато предоставят експертна помощ на общините по програмата чрез консултации, отговори на поставени въпроси, участия в срещи и форуми, организирани от общините, областните администрации, общински мрежи и др.
 
Какъв ще е икономическият и социален ефект от реализирането на Националната програма за саниране?
- Програмата е и своеобразен двигател за икономиката. Ще стимулира бизнеса в строителството и строителните материали, ще създаде работа за най-малките и средните фирми.
Това са фирми - проектанти, в строителния бранш, фирми за технически обследвания, за обследвания за енергийна ефективност, производители на материали и др. Малки и средни фирми в цялата страна ще могат да участват. По този начин ще се осигури и допълнителна заетост.
Тук мога да дам пример, че около 5800 са фирмите, произвеждащи дограма, и на практика 2500 малки и средни предприятия имат възможност да се включат в процеса.
Освен намалените сметки и социалния ефект програмата ще осигури и заетост, при това на по-нискоквалифицирани работници, които са и основен процент от безработните. И ще осигури голям оборот на пазара на стоки и услуги.
Колкото и невероятно да звучи, факт е, че програмата накара съседи, които не си говорят от години, да обединят усилия, за да се възползват от възможностите за обновяване на техните домове.
 
Наскоро под вашето председателство се създаде Консултативен съвет за проектирането, строителството и инвестиционния процес. Една от задачите му е да се разработят промените в Закона за управление на етажната собственост. Какви са основните му несъвършенства, които създават пречки в процеса на саниране?
- Към момента Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради се реализира при действащия Закон за управление на етажната собственост. В годините законът е установил механизъм за управление на етажната собственост. С предлаганите изменения и допълнения в ЗУЕС по-скоро се цели да се постигне по-ясно разбиране и непротиворечиво прилагане чрез редактиране и прецизиране на отделни текстове и опростяване на някои процедури.
 
Подготвя ли се дългосрочна Национална жилищна стратегия?
- В годините са създадени два стратегически документа: Националната жилищна стратегия на Република България от 2004 г. и Националната програма на обновяване на жилищните сгради в Република България от януари 2005 г. с период на действие 2005 – 2020 г., за прилагането на които финансов ресурс не беше осигурен.
Енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради е основен приоритет на държавата и в тази връзка ще работим в посока създаването на дългосрочна политика за обновяване на всички жилищни сгради, която ще бъде оформена като един цялостен стратегически документ със съответните възможности за финансиране.
Сега стартираме с панелните и стоманобетонните сгради, където ефектът е най-голям, от 2016 г. ще започне обновяването и на по-малките сгради, включително и тухлени по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020.
Постепенно и за еднофамилните къщи ще се търсят възможности за създаване на подобни инициатива и за тях ще бъде осигурено финансиране.