Г-н Зайков, какви са новостите в областта на технологиите и продуктите за стъкло?
- Стъкларската индустрия се развива главоломно. Стъклото е продукт, който има неподозирано големи възможности. Все по-големи части от фасадите на сградите са проектирани като стъклени. За да отговорим на тази тенденция, ние създадохме стъклени листове с размер 3х18 метра. И не само това. Тези огромни листове могат да бъдат с нискоемисийно покритие, ламинирани или закалени. Разработваме високотехнологични "адаптивни" продукти от стъкло, които се приспособяват към нуждите на хората и променят параметрите си в зависимост от необходимостта: ламинирано стъкло с вградена невидима мрежа, което се затопля при включване в електрическата мрежа; стъкло, което от напълно прозрачно става матово и нетранспарентно; стъкло, което променя соларния си фактор – отблъсква слънчевата енергия в горещите летни месеци и я допуска в помещенията, когато имаме нужда да се стоплим през лятото.

Енергийната ефективност на сградната обвивка - какви са европейските цели и какви са резултатите в България?
- Това е направление, в което изоставаме. Въпреки наличието на отделни единични проекти, които са резултат от знанията и желанията на инвеститори, архитекти, инженери да се постигне добър резултат, у нас липсва законодателна подкрепа. Германия, Австрия, Чехия, Англия са много по-напред в това отношение. В тези държави има ясно разработена концепция за намаляването на емисиите на CO2 в околната среда и респективно на енергоемкостта на сградите, на промишленото производство.
Ще дам пример с Англия, където поставената цел е през 2050 г. нивото на емисиите на CO2 в атмосферата да бъде равно на нивото на емисиите през 1850 г., т.е. преди индустриалната революция. Концепцията се разработва от 2006 г., от 2014 г. е облечена в законодателна рамка, а от 2016 г. абсолютно всички сгради в Англия ще се строят по изискванията на този закон.
В България сме доникъде. Да, както вече споменах, има единични проекти, но те са резултат на усилията и знанията на отделни хора, които дори не получават облекчения от държавата, ако създадат идеалната сграда. Ползата за тях са енергийните икономии, които реализират по време на експлоатацията на сградата.

Какво е приложението на иновативните продукти, каква е тяхната рентабилност и добавена стойност?
- И друг път съм споменавал, че българските инвеститори, архитекти, фасадни и стъклообработващи компании са много добре информирани и отворени за новостите в областта на стъклото. В края на 2011 г. пуснахме на пазара стъклата с тройно сребърно покритие от гамата Stopray Ultra – последна иновация по отношение на енергийните параметри. Година по-късно вече имаме няколко проекта, реализирани с тези стъкла – Bulgaria Mall например, офис сградата на Stone computers, шивашка фабрика в Русе, сградата на Kings Tabacoo в Пловдив, таблетния цех на "Софарма" и други.
Добавената стойност е ясна – по-добра изолация и слънчева защита, по-ниски разходи за климатизация и отопление, икономия на пари, грижа за околната среда.

Как се променя ролята на стъклото за сградния комфорт?
- Стъклото отдавна вече не е само преграда. Стъклата стават все по-големи и по-големи. Човек обича да усеща връзката с околната среда и неговия дом или офис да бъдат отворени към света наоколо. Ако преди време стъклопакети с размери 2х2 се смятаха за големи, сега сме в състояние да произведем 18х3 м, а 9х3 вече се смята за стандарт в Европа. Не е далеч времето, когато размер 3х3 се смяташе за нестандартен и възможностите за производство на такъв бяха изключително ограничени.
Стъклото е екологичен материал. Ние сме първата компания – производител на стъкло в Европа, сертифицирана по системата Cradle to Cradle. Това е гаранция за екологичността на нашите продукти, за екологичността на използваните суровини и целия производствен процес, както и за рециклируемост на продукта след изтичане на неговия жизнен цикъл. Стъклото внася повече светлина и ни позволява да взаимодействаме с околната среда.

Какви стимули са възможни и необходими за насърчаване на прилагане на подобни продукти в България, какъв е чуждият опит?
- Единственият правилен път е бизнесът и законодателството да вървят ръка за ръка и да се подкрепят взаимно. Трябва да се ангажира държавата, да отдели човешки ресурс, който да се заеме с тази трудна материя. Фирмите сами нямат хора, които да приготвят предложения за промени. Това е чуждият опит. Естествено няма да е лесно. Ако се заложат много високи изисквания, ще има недоволни. Но трябва да се намери някакво компромисно решение и постепенно да се върви напред.

Интервюто взе Николай Тодоров