Три въпроса - много отговори. Обърнахме се към участниците в симпозиума с няколко въпроса - за мястото на фасадния инженеринг в България, коментар на представената от арх. Абдулмаджид Каранух модерна сграда и за ползите от организацията на подобни форуми.

1.Какво е мястото на фасадния инженеринг в България или къде е България във фасадния инженеринг?
2. Като архитект как бихте коментирали сградата в Абу Даби, представена от арх. Абдулмаджид Каранух?
3. Като гост на събитието в Сандански как бихте коментирали своите ползи от присъствието на този симпозиум?

Арх. Иво Петров, "Иво Петров архитекти":
"Висока" означава "високотехнологична" архитектура

Като специалист с почти 40-годишен проектантски опит мога да съпоставям методите на проектиране в голям период от време. Всеки архитект, който желае да се развива в посока на "високата" архитектура, е наясно, че това означава високотехнологична архитектура. Този тип сгради не се правят от готови елементи, а всеки елемент от фасадата се проектира отделно, само за тази сграда. И не само се проектира, а се изчислява, минава серии изпитания, тренажори и множество варианти, докато се стигне до монтаж. Затова и фасадният инженеринг вече е цяла нова част от проектирането. Той изисква много добре подготвени специалисти в различни области или големи екипи. Вече имаме сгради с фасаден инженеринг и в България. И броят им ще расте. Да се надяваме на по-бързи темпове...
Впечатлен съм от сградата в Абу Даби, представена от арх. Абдулмаджид Каранух - сграда със силно изразена национална специфика – от обемите до орнаментиката. Съчетаването на този характер с високата технологичност я прави уникална и неповторима. В този смисъл тя би могла да съществува само в региона, за който е създадена. Архитектурата в двадесет и първи век е изключително космополитна и очаквам нови сгради на този талантлив архитект на различни точки в света.
Искам да изкажа голямата си благодарност към организаторите. Винаги техните форуми са изключително интересни, винаги в крак с проблемите на деня, с висока професионална компетентност. Разглежданите теми не са от тези, за които вече сме чели и с които са пълни професионалните сайтове. Дори когато става дума за нещо на пръв поглед познато, то е осветено от друга страна, спира вниманието на непознати детайли. Това прави симпозиумите полезни за всички присъстващи. Тук не става дума за полза като от реклама на строителен продукт. Това е полза в смисъл на квалификация.

Арх. Янко Апостолов, "Янко Апостолов архитекти":
Урбанистичният анализ е изходна точка за изследване на средата

Искам да подчертая мястото на урбанистичния анализ като изходна точка, от която да се изследват различни аспекти на околната среда, било социални, климатични или инфраструктурни. Целта на този подход е правилно, а не повърхностно, да се идентифицират проблемите на средата, в която живеем, и да се създават необходимите условия за намирането на креативни и устойчиви решения. Изисква се смелост и дисциплина за да се работи в посока без очевиден отговор. Например, ако с повече търпение беше анализирана ролята на бул. "Витоша" в градската тъкан на централна София, може би нямаше да се стигне до решението за пълното ѝ затваряне, а по-скоро до хибридни решения, които търсят баланс между динамичността на градския живот и неоходимостта от създаването на представителни обществени пространства.
С всяка измината година има по-голям напредък - бързо наваксваме и се доближаваме до спектъра от разнообразие, който съществува на световната сцена, но все пак става въпрос предимно за приложение и адаптиране на готови системи. Това, което не е достатъчно развито в България, е ролята на независимия фасаден консултант – професионалист, необвързан с конкретен производител, който специалицира в инжиниринга на нестандартни фасадни решения. Ролята на фасадния консултант в процеса на проектиране е да транслира конкретното дизайн решение в спецификации, по които може да бъде произведена една нестандартна фасада, било то модулна или окачена. В краткосрочен план има оскъпяване на проектантския процес, но в дългосрочен план този подход дава възможност за конкуренция между фасадните производители, което води до оптимизиране на цената и повишаване качеството на крайния продукт.
Решението е специфично за контекста и със сигурност смело. Едно от най-големите предизвикателства в проектирането на клас А офис сгради е, че докато вътрешно сградата трябва да предостави константна климатична среда и осветеност, удовлетворяваща изискванията на глобалната бизнес култура, външната среда в различните точки на планетата варира драстично. С други думи, да си носим костюмите в умерения климат струва по-малко по отношение на изразходвана енергия от колкото в крайно студените или крайно топли климати. Поради тази причина е много важно да се пробват различни решения – решения не само свързани със свойствата на стъклото, но и такива, които експлорират многослойни фасади с интелигентни системи за адаптиране към околната среда, какъвто е случая на проекта, показан от арх. Каранух.
Симпозиумът в Сандански беше полезно "сверяване на часовниците" по отношение на това какво става във фасадната индустрия в България, но най-полезното за мен беше, че освен разглеждането на конкретни фасадни продукти имаше място за представяне и на чисто концептуални проблеми на архитектурата и околната среда. Много се надявам това да стане отличителният белег на това ежегодно събитие.

Арх. Борислав Богданов, "Амфион":
Фасадният инженеринг тръгва от архитектурните бюра, които се стремят да постигнат иновации

Международният архитектурен симпозиум "Алуминий и стъкло" 2012 ни предостави интересна информация относно новите материали и технологии в областта на фасадния инженеринг, като в същото време ни даде шанса да се срещнем с колеги. Архитектурният живот се води от тези семинари. Тази година симпозиумът бе насочен най-вече към фирмите производителки, тъй като бе обърнато особено внимание към качествата на стъклото, а не толкова към самата архитектура. Ние като архитекти не сме така добре запознати с тази технология и поради този факт следяхме с огромен интерес всички лекции от ETEM, AGC и Dorma. Фасадният инженеринг в България, разбира се, не е толкова развит, както показа в презентацията си арх. Абдулмаджид Каранух за двата небостъргача, които се строят от Aedas в Абу Даби. Според мен фасадният инженеринг тръгва от архитектурните бюра, които се стремят да постигнат иновации.

Арх. Пламен Братков, "Аедес студио":
Само добрата архитектура без сериозни технически знания във фасадния инженеринг не може ни изведе на високи позиции
Чрез този семинар ETEM, AGC иDorma показаха опита и постиженията си в областта на фасадния инженеринг. Освен чисто фирмените постижения форумът доказа, че фасадният инженеринг има своето място в проектирането и той не е един изолиран процес. Той е неотменна част от редица интердисциплинарни процеси. Докато в целия свят това е един много важен етап от проектирането, за съжаление фасадният инженеринг е една наука, много бегло заложена в България. Тя липсва напълно в образователния процес. Поради този факт събития като сегашния семинар са полезни и е много важно информацията да достига не само до архитектите, но и до инвеститорите и строителите. Само добрата архитектура без подкрепата на сериозни технически знания в сферата на фасадния инженеринг не може ни изведе на високи позиции.
 
Арх. Румен Първанов, А.Д.А.:
Необходимо е инвеститорите да осъзнаят необходимостта от фасадния инженеринг

Очевидно е, че за фасаден инженеринг в България вече е дошло времето. Архитектите смятаха, че сами ще се справят с тази част от проекта на сградата, а строителните компании ще го изпълнят. С различен успех този подход вършеше работа при сградите с обичайни, несложни фасади. Но какво става при по-сложни фасади? Решават се комплексни въпроси: от функционалните и естетическите виждания на проектанта на сградата, през механичната издръжливост, енергийна ефективност до начина на поддръжка. Различните аспекти изискват и различни специалисти. България е в началото. Необходимо е инвеститорите да осъзнаят необходимостта от този подход и, разбира се, да осигурят средствата за това, а ние, архитектите, да се научим да работим в екип с всички участници в проектирането на фасадите.
Силно съм впечатлен колкото от самата сграда, толкова и от тоталния подход при решаването на само един от многото аспекти. Очевидно е, че главният проектант в желанието си да създаде уникален образ на сградата е "създал" проблем за решаване на слънцезащитата и този проблем е решен по уникален, динамичен начин,. Като чух колко екипи са участвали в проектирането, изработката на прототипи, тяхното изпитване, си пожелах това някога да стане възможно и у нас. Дано устройствата да работят надеждно. Бил съм в Arab World Institute в Париж на арх. Жан Нувел, но след дългогодишна експлоатация част от подвижните бленди вече не се движеха. Интердисциплинарният подход и приложените комплексни изпитвания при сградата в Абу Даби дават надежда за дълготрайност.
Участвал съм в почти всички симпозиуми, организирани от ЕTEM, Dorma и AGC, и всеки път съм научавал нови неща. И този път беше така. В духа на актуалната тема "Фасаден инженеринг" бяха и презентациите на инж. Венета Новакова и арх. Абдулмажит Каранух. Интересна беше и лекцията на арх. Апостолов за системния подход приложен в проекта в Корея.

Арх. Георги Кътов, I/O Architects:
Архитектите и инженерите не са свикнали да работят заедно по най-добрия начин за фасадите

Мястото на фасадния инженеринг, както и на всеки друг сграден инженеринг в България, е изключително централно, когато целта е постигане на качествен архитектурен продукт. Все още и архитектите и инженерите предлагащи подобни услуги, не са свикнали да работят заедно по най-добрия начин, а инвеститорите не са убедени защо трябва да го платят.
Представянето на сградата в Абу Даби беше изключително интересно като описание на целия дълъг сложен и скъп процес на проектирането и реализацията на подобна сграда, както и демонстрация на възможностите на параметричния дизайн. Иначе динамична слънчезащита с арабски мотиви е правена още през 1992 г. в Париж от Жан Нувел!
Благодаря на организаторите и се радвам, че сме участници още от първите издания на това интересно събитие. В България много липсва силна и единна професионална общност и за мен едно от най-важните скрити ползи от подобни събития е събирането на голяма част от работещите архитекти на едно място. В момента архитектурната общност (доколкото я има) е изправена пред изключителни предизвикателства, от решаването на които до голяма степен зависи съдбата й. Изграждането с публични средства на ключови обекти в градската среда без открита процедура за избор на проект и архитект и представянето пред обществото като невероятен успех на недомислени, набързо проектирани и зле изпълнени обекти е точно такова предизвикателство. Оказа се, че никой не харесва как са направени Ларгото, Витошка и метростанциите, което е все пак нещо.

Арх. Мартин Георгиев, "АА архитекти":
Възхити ме респектът към природата и стремежът за хармонизиране с нейните закони

В България задълбочен фасаден инженеринг все още се практикува за малко обекти, защото повечето клиенти не са осъзнали необходимостта от него. В същото време обвивката на сградата играе една от главните роли в цялостното й енергийно представяне. Ако се стремим да постигнем оптимални показатели, от фасадата можем да спечелим или изгубим много.
Въпреки че фасадният инженеринг тепърва ще намира по-голямо практическо приложение у нас, българските специалисти са вече на световно ниво. В "А&А архитекти" от години работим с фирми като ЕТЕМ, разполагащи с квалифицирани проектантски екипи. Доказателство за качествата на техните продукти са редица реализации както в България, така и чужбина.
Презентацията на г-н Каранух беше изключително любопитна, мотивираща и с голяма философска дълбочина. Възхитиха ме респектът към природата и стремежът за хармонизиране с нейните закони. Самото архитектурно решение на кулите Al Bahr е много адаптивно и същевременно подчинено на единен принцип. Генерирането на своеобразна ДНК на сградата е подход, който се опитваме да прилагаме и в нашия собствен скромен колектив. Но от практиката ми като преподавател в УАСГ за съжаление забелязвам, че на студентите не им се обяснява достатъчно добре необходимостта от цялостен подход в проектите. После в практиката се забелязва ранно изпадане в подробности, като крайното решение постепенно се отдалечава неконтролирано от първоначалната концепция. В случая с проекта на Aedas силната първоначална концепция е била опора за всички участници в процеса чак до края на реализацията.
На международния симпозиум "Алуминий и стъкло" 2012 бяха представени забележителни примери в областта на фасадното проектиране. Придобитата информация за нови продукти също е много полезна за нас, проектантите.
Като най-голяма полза за мен бих определил контактите с колеги и партньори – както новите, така и старите. Непринудената атмосфера и богата развлекателна програма помагат да се изгради общ език и дух на сътрудничество между различните участници в инвестиционните проекти.
Искам да използвам възможността да благодаря на любезните организатори от ЕТЕМ, DORMA и AGC за това прекрасно събитие.

Инж. Кирил Велковски, член на консултантския екип за фасадните решения на "Софарма" - "Литекс" комплекса, в сътрудничество с арх. д-р Хелмут Кьослер:
В перспектива малко по-скъпата фасада излиза по-изгодна финансово

Относно фасадния инженеринг струва ми се все още сме в зората на разбирането на тази необходимост. Все още се движим по инерция и все още фасадните фирми изпълнители се мъчат да бъдат и фасадни инженери без да виждат, че фасадата в доста голям процент не е само статика, естетика и цена. Освен това мога да дам брилянтен пример как малко по-скъпата фасада де факто излиза доста по-изгодна финансово, ако се погледне от глобална гледна точка на инвестицията, а не строго локално, като цена на квадратен метър. В крайна сметка тази тема опира и до едни други интересни въпроси: Как смятаме да постигнем директивите на Европа за нискоенергийни и нулево енергийни сгради съвсем скоро? С наличните към момента традиционни фасадни технологии, окичени с фотоволтаици и слънчеви батерии? Според мен няма такава физика, която да го позволи. А материята, както и да я погледнем, си е фундаментална физика на сградите и фасадите, където фасадите играят особена роля. Съвсем малко са звената на местна почва, които имат и се опитват да налагат тази нова практика - да има фасаден инженеринг или както е по-познато в Европа – фасаден консултант (обикновено съвместено с дизайнер), в целия обхват и съдържание на това понятие. Много е просто: калпавата фасада е също точно толкова, ако ли не и по-скъпа за инвеститора и потребителя по време на експлоатация. Той винаги плаща високата цена, но под формата на енергия, ремонти и много, много нерви…
Презентациите на арх. Абдулмаджид Каранух и арх. Янко Апостолов заслужават адмирации. Що се отнася до проекта на арх. Каранух в Абу Даби, той е много интересен и иновативен, но за нашите географски ширини може би не е най-добрият вариант. За арабските страни, където слънцето наистина е проблем за комфорта, това е едно отлично иновативно решение, но както самият архитект каза, за всеки регион се изисква локално решение. В България имаме два силно изразени сезона - лято и зима, а те са с коренно противоречиви изисквания по отношение функцията на фасадата. Поради тази причина "Софарма" е проектирана така, че да може да удовлетворява нуждите и в двата сезона.
Искам да подчертая, че що се отнася до амбициозни проекти, особено важно е инвеститорът, архитектът и инженерите да говорят на "един общ език", да погледнат към природата и да не се канонизират в тясната си специалност, а да гледат в широк план. Това е в основата на всеки реален успех. Това бе и като основно послание и в презентацията на арх. Абдулмаджид Каранух. Тоест посланието беше не да копираме толкова кой какво е направил, а, гледайки природата, да адаптираме съобразно нужди, условия и традиции и при това да комуникираме един с друг, за да постигнем максимума и всички да извлечем ползи.
Подобни събития са много полезни. Комуникацията, контактите и разговорите са в основата на прогреса. Те провокират мисленето на специалистите и обмяната на идеи. Така че адмирации и за организаторите на това събитие в лицето на трите основни фирми - ЕТЕМ, DORMA и AGC.