Сред приоритетите на България е от 2018 година всички публични сгради, които ще започнат да се строят, да бъдат с разход на енергия близо до нулата, а от 2020 г. това да бъде възможно и за всички останали сгради.
Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на конференция, посветена на зеленото строителство.

Той допълни, че за съществуващите сгради е необходимо да се правят подходящи енергийни обновления. Тези изисквания са в контекста на общоевропейските цели.

България няма да адаптира европейските директиви само, защото някой ни принуждава да го направим, а защото вярваме, че това е правилно действие за бъдещите поколения, заяви министърът.

Той информира, че междуведомствена работна група подготвя проект за национална сертификационна система за устойчиво строителство.
Ще се направят и промени в действащото законодателство, за да се въведат изискванията и стандартите за подобно строителство.

Националният стандарт ще определи критериите за изграждането и експлоатацията на нов тип сгради, които оказват минимално въздействие върху околната среда.

Работната група от експерти на министерствата на икономиката, на регионалното развитие, на околната среда и на финансите и представителите на Българския съвет за зелени сгради ще използват международния опит в устойчивото строителство.
В света от години се прилагат няколко стандарта – британският BREEAM, германският DGNB и американският LEED.

С присъждането на такива сертификати акредитиращите фирми гарантират, че дадена сграда консумира минимално количество енергия и вода, че е изградена от чисти и по възможност местни материали и че силно намалява генерираните отпадъци. Досега в България единствената изцяло сертфицирана сграда е тази на американското посолство.

По разчети на МРРБ около 4 млрд. евро ще са нужни на България, за да реши проблемът с енергийната ефективност на жилищния й фонд, отбеляза министърът.
Той коментира, че ако се направят тези инвестиции, икономиите на годишна база ще се равняват на 560 млн.евро. от реализирани спестявания на енергия между 40 и 60 процента.
Така например в един апартамент от 75 кв. метра могат да се спестят до 720 евро на година от разходи за отопление.

По данни на министерството в България има 3.7 млн.жилища, от които 96.5 на сто са частни. 65 на сто от този фонд е градовете и той е предимно многофамилни сгради.
Голяма част от тези жилища са строени между 60-те и 80-те години и са с ниска енергийна ефективност.
Общият брой на многофамилни сгради е около 80 000, в които има 700 000 жилища.

Панелните жилища, които се нуждаят от сериозно обновяване са с площ от 53 млн. квадратни метра и в тях живеят 2.7 млн. български граждани, каза министърът.
По разчети на министерството, базирани на пилотен проект за саниране на сгради, за един квадратен метър подобна жилищна площ са нужни около 150 лева за подобряване на енергийната й ефективност.

Средства за саниране на жилища се търсят по линия на Оперативна програма "Регионално развитие", припомни министърът.
Той съобщи, че към момента са сключени договори за проекти на стойност 400 млн. лева по приоритет "енергийна ефективност " на програмата, които се изпълняват.

Предстои отварянето на още оси по програмата, свързани с енергийната ефективност, допълни министърът. Тази тема е приоритизирана и ние вече генерираме проекти, заяви министърът.

Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик каза по време на форума, че България може да бъде водеща в зеленото строителство, за което обаче са необходими активни действия. Бизнесът трябва да реши дали е готов да инвестира 2 или 3 на сто повече в строителството на една сграда, така че тя да стане енергоефективна, каза дипломатът, като припомни, че подобни инвестиции са възвръщаеми.
Въпросът е дали държавата, когато се строят нови съоръжения, ще бъде готова да поиска това строителство да бъде "зелено", допълни дипломатът.
Уорлик прогнозира, че през следващите години в България ще има нов икономически ръст в строителството.