В България изграждането на соларни инсталации на покривни пространства продължава да бъде значително по-трудно, отколкото в повечето държави от ЕС.

Причина за това е изключително сложната процедура по узаконяване на малките покривни централи, която е идентична с процедурата по изваждане на разрешително за строеж. До този извод стигнаха участниците в срещата на фотоволтаични асоциации, която се проведе на 28 и 29 януари в Берлин.
Сред участниците бяха и представители на Българската фотоволтаична асоциация (БФА).

Тема на събитието бе проектът на Европейската комисия "ПВ Легал", който се провежда едновременно в 12 държави от ЕС и цели премахването на административни бариери пред изграждането на фотоволтаични електроцентрали и инсталации.

Участниците във форума направиха сравнение с Германия, където за поставяне на соларни панели върху покривите на частни и обществени сгради е нужно единствено да се уведомят местните власти и мрежовият оператор.
Присъединяването към разпределителната мрежа пък е безпроблемно, за разлика от България.

След като в средата на месец януари се отказва от въвеждане на мораториум върху изграждането на ВЕИ, българското правителство обяви, че ще подпомогне развитието на покривни фотоволтаични инсталации.
Според експертите на БФА и Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) това е един от начините да се стимулира развитието на ВЕИ, без да са необходими сериозни инвестиции за доизграждане на електропреносната мрежа.

Още през 2009 г. БФА стартира програма "10 000 соларни покрива", която бе подкрепена от министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
Целта на програмата е да се намали бюрократичната тежест и да се въведат по-изгодни тарифи за сградно интегрирани фотоволтаични решения.
Това ще стимулира всеки потребител сам да произвежда електричество на покрива, или на фасадата на своя дом.

Тази електроенергия ще бъде произвеждана точно там, където се консумира и ще покрива дневните пикови часове.
Това е много важно в летните месеци, когато консумацията на електроенергия през деня е особено голяма.

В някои европейски държави като Холандия, цената на киловат час електроенергия достига до 45 евроцента във върховите дневни часове – сума, значително по-висока от преференциалната тарифа за изкупуване на електроенергията, произведена от фотоволтаични инсталации в България.

Стимулирайки изграждането на покривни соларни инсталации, държавата ще даде възможност за допълнителни доходи на хиляди домакинства и туристически обекти.
Произвежданата в пиковите дневни часове електроенергия пък ще доведе до разтоварване на електрическата мрежа и намаляване на загубите за пренос. Отделно от това ще възникнат десетки български компании, специализирани в инсталирането на малки покривни инсталации.

Срещата в Берлин показа, че България все още е далеч от заявените намерения, посочват от БФА.
Административните процедури са продължителни и скъпи, поради което почти няма желаещи да инвестират в малки покривни инсталации от 3 до 30 кВ.
Това контрастира с огромния инвестиционен интерес за изграждане на мегаватови електроцентрали. Към момента покривните фотоволтаични инсталации в цяла България са едва около 10 на брой.

За да достигнем "10.000 соларни покрива" е нужно доста неща да се променят, но най-вече да се въведе по-изгодна тарифна ставка и да се замени тежката и скъпа административна процедура с уведомителен режим по германски образец, категорични са от фотоволтаичната асоциация.