Инфраструктура

“Зеленият преход на гарите”

Споделяне

Диалог за развитие на терените около Сточна гара и гара Подуяне-разпределителна

Проектът “Зеленият преход на гарите” стартира през 2022 г., воден от колектива на "ГРАДОСКОП - Двигател за градско преобразуване", и има за цел да започне диалог за трансформацията и бъдещото развитие на жп инфраструктура и големите централно разположени терени с държавна собственост от Сточна гара до гара Подуяне-разпределителна в София. Инициативата е на главния архитект на Столичната община Здравко Здравков в диалог с Министерството на транспорта и съобщенията, НКЖИ и БДЖ с подкрепата на "Аргус 01".

Въпреки тенденцията в много западноевропейски държави този тип бивши индустриални пространства да се развиват като нови креативни или производствени хъбове в София терените около двете централно разположени гари крият неразвит потенциал да бъдат не само интегрирани в мрежата на устойчивия градски транспорт, но и да привлекат множество други функции - от складове и търговски обекти до културни и артистични пространства, както и офиси за стартъпи и иновативните бизнеси на бъдещето. Тези нови функции могат да запълнят липсващата социална и екологична инфраструктура на околните квартали и да осигурят нови работни места за бизнеси, институции и производствена дейност.

1 / 2

2 / 2

Пространствен анализ

Във “Визия за София 2050" е заложена амбицията на града отново да играе ролята на кръстопът между европейски транспортни коридори. Това би означавало някои пустеещи железопътни терени да се премахнат, а други да се активират, за да могат отново да обслужват градския и междуградския транспорт. Друго ценно качество на терените около Сточна гара и гара Подуяне-разпределителна е, че те са добре пригодени да предоставят качествена жилищна среда. Те имат потенциала да бъдат развивани като мултифункционални чрез запазване на съществуващата промишлена активност. Тези терени биха могли да образуват следващата мултифункционална зона на София, събираща в общо споделено пространство иновативните и зелени бизнеси на бъдещето.

Нормативната рамка за строителния сектор в Европа се движи към все по-строги изисквания за устойчивост. Това се случва в контекста на борбата с климатичните промени и нуждата от конкретни действия, които да реализират заложеното в Зелената сделка. Европейската комисия също така обяви София като един от 100-те града от ЕС, които ще участват в мисията на ЕС за 100 климатично неутрални и интелигентни града на бъдещето до 2030 г. Именно сега е добър момент София да оползотвори тези широкоплощни територии като двигател за постигане на ресурсна и климатична ефективност.

Станция София

Сградата на Сточна гара е избрана за събитието “Станция София”, тъй като е ясен пример за сграда, която е структурно запазена и би могла след ремонт отново да влезе в експлоатация. Сточна гара постепенно спира да работи активно като товарна гара в периода след 1990 г. Много от сградите на територията на гарата в момента се използват от различни наематели с нужди от логистични пространства – в общия случай това са складове и магазини за продажба на строителни материали, но също така и център на куриерски услуги и склад за продажба на семена. Централното място на Сточна гара и наличието на големи комуникативни булеварди е ключово за тези дейности. На терена на гарата се намира и център за обучение на работници в железниците. Основната сграда на гарата, където се намират гишетата за разтоварване на вагоните, не е използвана, но е добре запазена и носи архитектурния облик на предвоенните години. Също така впечатляващи са складовете на гарата – т.нар. магазии – със сравнително запазена бетонна структура и горно осветление.

 

1 / 1

Възможното бъдеще на терените

Тези многопластови решения биха могли да се реализират единствено при методично включване на заинтересованите страни, както и жителите на кварталите около терените, в разглеждането на реалистични сценарии и намирането на подходящите партньори. По всичко личи, че интересът към устойчиви решения и кръгова икономика може да се пренесе и в градския мащаб и терените около двете гари предоставят една чудесна възможност за тестване на нови методи за развитие на градските пространства чрез партньорства между институции и въвличането на локални бизнеси.

Обмен на опит с международни експерти

По време на събитието “Станция София” вратите на Сточна гара отвориха отново за посетители и сградата се изпълни с живот, дори и само за седмица, в която посетители имаха възможност да видят изложените проекти на студентите от УАСГ под формата на интерактивни инсталации и визуализации. Четирима гост-лектори изнесоха презентации от собствения си опит с подобни градоустройствени проекти, които обживяват индустриални пространства и експериментират със стандартните процеси на планиране чрез иновативно включване на местните жители и задвижване на местната кръгова икономика. Това са Ана Немет от "Денкщат", Швейцария, Фреек Персин от 51N4E, Мартен Гиелен от "Ротор ДС" и Берт Хелинг от "1010 Архитектура и урбанизъм".

“Терените от Сточна гара до гара Подуяне са големи и централно разположени и дават изключителна възможност да развием нови мултифункционални пространства, съобразени със стратегията за развитие на града”, сподели арх. Здравко Здравков по време на събитието. Това ще ни помогне да работим и за преодоляването на сегрегацията между по-бедната и по-благоустроената част на града, които в София са разделени отчетливо от жп линиите и канала на Владайска река.”

Студентски проекти

Студиото на експерименталния междукатедрен преддипломен проект на УАСГ е озаглавено „Адаптивна инфраструктура” и насочва вниманието към важен аспект от планирането на градовете и пространството – социалната и екологичната динамика на градовете. Проектът има за цел да обучи студентите от катедрите “Градоустройство”, “История и теория на архитектурата”, “Технология на архитектурата”, “Обществени сгради” и “Жилищни сгради” как да реагират на несигурността на дългосрочните проекти, като използват динамиката на колаборативния проектен процес за преосмисляне на възможностите за намеса и развитие на територията.

Разглеждайки терените около Сточна гара и гара Подуяне-разпределителна, студентите предлагат различни идеи за бъдещето им - например преизползване на съществуващите сгради за производство, покрити пазари, споделени офиси и културни функции. Другият подход беше насочен към ново строителство, което да отговори на социалните нужди на жителите на съседните квартали чрез изграждането на достъпни жилища с допълнителни обслужващи функции. Още една посока беше включването на терените в градската тъкан чрез развитието на интермодални транспортни хъбове с многофункционален характер. Проектите търсят решения за свързване на северните и южните квартали чрез изграждане на пешеходни и веломостове и серии от публични пространства.

”Смятам, че всички бяха предизвикани и ентусиазирани да участват в този експеримент - именно защото е международен, междукатедрен, експериментален и коментира реални градски проблеми, нещо повече - може да повлияе на реални градски политики. Смятам, че той им помогна да излязат от зоната си на комфорт, да се състезават както помежду си, така и пред света. И в крайна сметка цялата инициатива започна разговор на много нива и постави българското архитектурно образование в съвсем различен контекст, което е изключително полезно", споделя д-р арх. Анета Василева — преподавател и инициатор на проекта от страна на УАСГ.

Програмата на събитието включваше и дискусии с над 40 местни експерти на тема “Екология и околна среда”, “Нови икономики” и “Достъпност, публично пространство и мобилност”, в които взеха участие главният архитект на Столичната община Здравко Здравков, както и представители от Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), "Български държавни железници" (БДЖ), урбанисти, архитекти, консултанти и студенти и преподаватели от УАСГ.

Основното заключение от кръглата маса на тема “Нови икономики”, около което се обединиха всички участници, беше предимството на терените на Сточна гара в лицето на един собственик - НКЖИ. Това би улеснило процеса за бъдещото им развитие, тъй като нуждата от отчуждаване отпада - а по-скоро би следвало терените да се управляват в партньорство. Бяха разгледани възможни сценарии как с минимални инвестиции сградата на Сточна гара да оживее с нови функции. До момента малко участници знаеха, че сградата може да се наема. Този факт даде тласък на дискусията как може да изглежда партньорството за управление на сградния фонд на НКЖИ.

Проектът “Зеленият преход на гарите” се развива в 4 основни фази:
- Предварителен пространствен пространствен анализ, изготвен от архитектите Павел Янчев и Теодора Стефанова;
- Споделено академично студио между 5 катедри от Архитектурния факултет на УАСГ с ETH Zürich, Politecnico di Milano и Università degli studi di Napoli;
- Международен форум през юни 2022 в сградата на Сточна гара за възможните функции на терените;
- Три експертни работилници на тема красиво, устойчиво и включващо развитие на терените, които се случват в партньорство с НКЖИ и с подкрепата на Европейския институт по иновации и технологии (EIT), организация на ЕС, и проекта "Зелена София" на Столична община.
- Квартален панаир с участието на местни организации и творци през септември 2022, в който експертните идеи и предложения се обсъждат с гражданите от квартала.
- Обобщаващ доклад с основни изводи от процеса до момента и препоръки за бъдещите стъпки по проекта.

Следващи стъпки

Резултатите от дискусиите се обобщават в доклад, който ще се публикува на сайтовете на НАГ и ГРАДОСКОП и ще включва възможни сценарии за следващи стъпки и предложения за развитие на проекта. На база събраните идеи и обратна връзка от граждани, екипът ще дефинира три пилотни проекта за трайно облагородяване в терена около гарите.

За повече информация следете: https://gradoscope.com/

Европа - добри примери: Антверпен Park Spoor Noord

Проектът за Park Spoor Noord, или Северен железопътен парк, е иницииран от община Антверпен още в началото на 90-те години. В Общия устройствен план на града теренът е предвиден като парк, но има и други идеи – за жилищна зона, бизнес и културен парк за творчески професии или булевард. Собственикът - белгийските железници NMBS, настоява за комерсиално развитие. През 1998 г. регионалният устройствен план отрежда терена като зона за застрояване и развитие, като община Антверпен решава да използва железопътното депо за пилотен проект за повишаване на качеството на живот на западналите северни градски квартали на града.

Снимки: ©AG Vespa - Bart Gosselin

Европа - добри примери: Базел Gundeldinger Feld

Проектът Gundeldinger Feld стартира преди 15 години с цел създаване на "обществена дневна" на територията на бивша фабрика в квартал "Гюнделдинген" в Базел. Ясният ангажимент и реализацията на конкретната локация са основни залози за успех и резултатът е налице 15 години по-късно. Фотографиите на Мартин Целер и Дорис Флубахер илюстрират процеса на трансформация на бившия индустриален район в квартал със смесено предназначение.

За повече информация: https://www.denkstatt-sarl.ch/editions/gundeldinger-feld/

Обратно нагоре ↑