
Европейското културно наследство, за чието опазването и подобряването сме отговорни, е прекият резултат от множество дела, усилия и решения, които минали и настоящи поколения са изградили заедно. Време е да осъзнаем, че това споделено наследство, това чувство за сплотеност е истинската основа, върху която е изградена Европа.
Европейското културно наследство е многостранна мозайка, едновременно сложна и взаимосвързана. То не принадлежи на определен период от време, нито на една общност или държава. Показва ни как животът ни е свързан с редица поколения в миналото и бъдещето. Нашето културно наследство е огледало на това кои сме били, кои сме и кои се стремим да бъдем и ни помага да интерпретираме нашите минали успехи и неуспехи.
Пандемията с COVID-19, която обхвана цялата планета като цунами, е напомняне за всички, че не живеем изолирано. Вирусите не зачитат граници, политически принадлежности или националности. Пандемията ни показа колко крехки са нашите обществени основи. За повечето европейци стана ясно, че Европейската общност е далеч повече от съвкупност от държави.
Европа не е абстрактно, политическо творение, тя е резултат от миналата и настоящата взаимосвързаност на всички, живеещи в Европа. Тази общност е много повече от куп търговски споразумения, военен съюз или изследователски консорциум. Европа не може да бъде определена само от решения относно правилата на конкуренцията, защитата на потребителите, неприкосновеността на личния живот или трудовото законодателство, колкото и важно да е всичко това. Истинската Европа се формира предимно от нашите връзки като хора и общности, извън пристрастията и границите, езиците и времето. Тези отношения са изградили основата на Европа, каквато я познаваме днес. При всичките си сериозни последици пандемията COVID-19 може да ни даде възможност на европейската общност да преоткрие, преосмисли и възстанови общите си основи, цели и ценности.