Сгради

ЗАЕДНО. Нова сделка за културното наследство на Европа

Споделяне
Д-р Херман Парцингер е археолог, историк и културовед, експерт по културно наследство. През 2018 г. той е избран за президент на Europa Nostra - паневропейската федерация за културно наследство, представляваща организации на гражданското общество, които се стремят да опазят европейското културно и природно наследство.

Европейското културно наследство, за чието опазването и подобряването сме отговорни, е прекият резултат от множество дела, усилия и решения, които минали и настоящи поколения са изградили заедно. Време е да осъзнаем, че това споделено наследство, това чувство за сплотеност е истинската основа, върху която е изградена Европа.

Европейското културно наследство е многостранна мозайка, едновременно сложна и взаимосвързана. То не принадлежи на определен период от време, нито на една общност или държава. Показва ни как животът ни е свързан с редица поколения в миналото и бъдещето. Нашето културно наследство е огледало на това кои сме били, кои сме и кои се стремим да бъдем и ни помага да интерпретираме нашите минали успехи и неуспехи.

Пандемията с COVID-19, която обхвана цялата планета като цунами, е напомняне за всички, че не живеем изолирано. Вирусите не зачитат граници, политически принадлежности или националности. Пандемията ни показа колко крехки са нашите обществени основи. За повечето европейци стана ясно, че Европейската общност е далеч повече от съвкупност от държави.

Европа не е абстрактно, политическо творение, тя е резултат от миналата и настоящата взаимосвързаност на всички, живеещи в Европа. Тази общност е много повече от куп търговски споразумения, военен съюз или изследователски консорциум. Европа не може да бъде определена само от решения относно правилата на конкуренцията, защитата на потребителите, неприкосновеността на личния живот или трудовото законодателство, колкото и важно да е всичко това. Истинската Европа се формира предимно от нашите връзки като хора и общности, извън пристрастията и границите, езиците и времето. Тези отношения са изградили основата на Европа, каквато я познаваме днес. При всичките си сериозни последици пандемията COVID-19 може да ни даде възможност на европейската общност да преоткрие, преосмисли и възстанови общите си основи, цели и ценности.

СПОДЕЛЕНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЕВРОПА

Нуждаем се от New Heritage Deal for Europe - Нова сделка за културното наследство на Европа. Градовете и провинциите, както и хилядите паметници и обекти, които отразяват европейските богати и разнообразни култури, история и универсални ценности, закони и идеи, както и изкуства и науки, са идеалните градивни елементи за постигане на такава амбициозна цел.

Големият успех на първата по рода си Европейска година на културното наследство (EYCH) през 2018 г. потвърди широкия потенциал на споделеното европейско културно наследство. Европейска година на културното наследство насърчава хората да откриват и да се ангажират с културното наследство и засилва чувството за принадлежност към европейската общност. Годината доведе и до първата по рода си европейска рамка за действие върху културното наследство, широка и цялостна визия, приета от Европейската комисия за опазване, управление и укрепване на европейското културно наследство.

Ключът към успеха на предложената сделка за културното наследство за Европа е в гражданското общество. Ако общностите са добре сплотени и обединени, креативността и отчетността се отразяват в почти всеки аспект от живота, включително в грижата за културното наследство. Статистиката, цифрите или фактите не са достатъчни.

Как може предложеното споразумение за културно наследство да постигне такъв ефект?

Чрез запазване и възстановяване на десетки хиляди паметници, културни обекти и забележителности в цяла Европа. С усилия за промяна на бедните квартали, малките села, които се борят да оцелеят, и старите индустриални градове, които са загубили духа си. Обещаващи примери са успехите на регенерираните индустриални квартали на Лил (Франция), Катовице (Полша) и Манчестър (Обединеното кралство). Да заменим масовия туризъм с по-устойчиви и отговорни форми, като например насърчаваме по-малко известни дестинации, за да разпределяме посетителите по-равномерно в цяла Европа. Неправителствените организации, движени от местните общности и широката общественост, са в идеална позиция да водят съживяването на европейското културно наследство. Очевидно е, че не може да се спаси всеки културен обект или паметник само с публични пари. Трябва да отключим потенциала на частния сектор за възраждане и трансформация на европейското наследство.

Европейската организация Europa Nostra изучава, защитава и популяризира културното наследство в европейски мащаб повече от 55 години. Днешната безпрецедентна криза също е и безпрецедентна възможност. Ако успеем да използваме нашата постоянно променяща се, жизнена европейска култура и наследство като мощен катализатор за промяна и като жизненоважен компонент на „нов европейски Баухаус“, възвръщаемостта на инвестициите ще бъде значителна. Ето защо Новата сделка за културното наследство за Европа е неразделна част от необходимата социална, икономическа, екологична и културна трансформация на нашата Европа.

 

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО: БЪДЕЩИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА ЕВРОПА

Споделеното ни наследство е съществена част от европейската ДНК и идентичност. Статистическите данни на Евробарометър за Европейската година на културното наследство говорят сами за себе си: 84% от европейците смятат, че културното наследство е важно за тяхната общност и за тях лично. Зашеметяващите 91% намират културното наследство за важно за своята страна. Повечето европейци осъзнават, че местното им наследство е част от по-широка европейска история, в която нашето наследство и история са свързани.

Инвестициите в нашето културно наследство са до голяма степен недостатъчни и трябва да бъдат насърчавани и увеличавани. За много хора по целия свят Европа е „континентът на културата“. Всички продукти са базирани на нашите богати исторически традиции - от бижута до вина, от мода и дизайн до защитени регионални селскостопански продукти. Туризмът е друг добър пример: с близо 600 милиона посетители годишно Европа е най-посещаваният континент. Лондон и Париж са сред най-посещаваните градове в света. И поне 40% от всички тези хора идват за културни цели. След производствената и строителната индустрия туризмът има най-голям принос за БВП на Европейския съюз. Със своето културно и природно наследство Европа също е предпочитана среда за филми и телевизионни сериали (например Дубровник в Хърватия, който е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО - и „Игра на тронове“, гръцките острови Скиатос и Скопелос - и "Мама Миа"). Това е инвестиция с възвръщаемост милиони евро. COVID-19 оказа сериозно и впечатляващо  въздействие върху всички тези области, а тенденциите ще продължат в дългосрочен план.

Богатите културни традиции предоставят на европейските продукти и услуги отличителен белег за качество и надеждност. Това има пряко въздействие върху успеха на финансовите институции заедно с индустриалните продукти и производствени компании. В Европа се намират както най-старата банка (Monte dei Paschi di Siena), така и най-старият университет (Alma Mater Studiorum - Università di Bologna). Всичко това прави Европа толкова специална.

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО ВОДИ ТРАНСФОРМАЦИЯТА

Доказателствата за огромните ползи от трансформацията на културното наследство са многобройни. Съживяването и интеграцията на културното наследство в градовете може да предложи значителни ползи, предлагайки повече работни места и човешки ресурс. В селските райони възстановяването и съживяването на културното и природното наследство допринася за растеж, основан на устойчивост и зелена трансформация. Относително скромна инвестиция в културното наследство може да донесе значителни дивиденти. Те могат да бъдат разгледани чисто икономически, но и от гледна точка на подобряване на екологичната устойчивост и социалното сближаване.

Това трябва да е достатъчна причина за Европейския съюз да инвестира в Новата сделка за културно наследство за Европа, като използва многобройните налични инструменти за финансиране: структурните фондове на Европейския съюз, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския социален фонд и Инструмента за предприсъединителна помощ, както и новоприетия пакет за възстановяване на ЕС. Новата сделка се застъпва за по-интелигентен избор на инвестиции, което да даде устойчиви и измерими резултати за местните общности и тяхната среда на живот. Нуждаем се от добре планирани инвестиции, за да регенерираме нашата природа и забележителности, да съживим енергията и красотата на градовете и да намерим иновативни начини за използване на културното наследство за сплотяване на местните общности и създаване на нови работни места. Трябва да възприемем и дигиталната трансформация и да използваме нейните предимства, за да усилим въздействието на нашите действия.

Предложената Нова сделка за културното наследство за Европа ще даде така необходимия тласък. Това ще ни позволи да свържем културните общности, като преодолеем разликата между местното и глобалното и ще стимулира синергията през границите. Това ще даде бъдеще на уязвимите и често опустошени малки градове чрез качествени проекти за културно наследство, като същевременно ще стимулира устойчивото развитие на регионите чрез иновативни действия, свързани с културното наследство.

Добре балансираните инвестиции в обекти и зони, наситени с културно наследство, ще помогнат да се издигнат цели кварталите от бедност, допринасяйки за по-добро социално сближаване и приобщаване. Целевото професионално обучение може да помогне на безработните млади хора да усъвършенстват уменията си и да изиграят водеща роля във възстановяването на наследството на собствената си среда и дори извън нея. Трябва също да се използва по-ефективно Европейския корпус за солидарност, за да дадем възможност на младите хора да работят като доброволци или професионалисти на места за възстановяване, природни паркове или културни фестивали.

Трябва да спрем да гледаме на мултикултурните среди като пречка и вместо това да ги разглеждаме като източник на богатство и възможности. Междукултурният обмен и творческите идеи, съчетани с иновативни технологии, влияят постоянно на живота ни. Нашата култура и културно наследство не са статични, а в непрекъснато движение.

ЗАЕДНО ДА СПАСИМ ЗАСТРАШЕНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Благодарение на уменията и отдадеността на милиони професионалисти и доброволци днес можем да се наслаждаваме на толкова много от общото европейско културно наследство. Много обекти обаче все още са застрашени от неконтролирано градско развитие, липса на средства и недалновидни политически решения.

Това е причина за безпокойство, тъй като последиците далеч надхвърлят областта на културното наследство. Неотдавнашен пример е разрушаването на Албанския национален театър в Тирана. Тази историческа сграда беше включена в списъка на 7-те най-застрашени обекта културно наследство в Европа през 2020 г. Europa Nostra съвместно с Института на Европейската инвестиционна банка и програмата Creative Europe на Европейския съюз за запазване на европейското културно наследство всяка година обявяват най-силно застрашените културни обекти в Европа.

Театърът, който се намираше в защитена градска зона в историческия център на град Тирана, беше разрушен за един ден след близо две години граждански протести. Това се случи въпреки медийния отзвук и голямото гражданско движение, съставено от художници, журналисти и активисти. Правителството и местните власти твърдят, че театърът е бил унищожен поради липсата на поддръжка и възстановяване. Това е тъжен факт не само за културното наследство, но и за демокрацията и върховенството на закона.

Ние, европейците, трябва да приемем, че цялото европейско културно наследство е споделена отговорност. Преди пандемията COVID-19 масовият туризъм се бе превърнал в тежко бреме и дори заплаха за редица исторически градове, както и за културните и природните обекти.

Заедно с основните опасности, причинени от изменението на климата, масовият туризъм влияе драстично на културното наследство. Необходими са спешни мерки за намаляване на тези рискове като част от бъдеща европейска стратегия за по-устойчив и отговорен туризъм. Основното забавяне на туристическата активност поради пандемията предлага така необходимия прозорец от възможности и време за действие.

Венеция е поразителен пример, който е изправен пред всички гореспоменати рискове. Градът е пострадал от масовия туризъм от най-разрушителен вид като круизните кораби, които се доближават твърде близо до историческия център на града и унищожават естествена екосистема, която вече е на ръба на колапса. Градът бавно потъва в калните води в резултат на лоши решения, които, освен че подкопават крехката му архитектура и наследство, засягат живота на настоящите и бъдещите поколения. Снимките на риби, медузи и делфини, които отново плуват в лагуната по време на блокирането от COVID-19, са отлична илюстрация на това как може да изглежда околната среда на града, ако не бъде пожертвана за краткосрочни печалби. Оцеляването на Венеция и нейната лагуна не може да се разглежда просто като венециански проблем или италиански проблем. Постигането на устойчив ренесанс на Венеция всъщност може да бъде една от целите и дори символ на предложеното ново споразумение за културното наследство за Европа.
 

Друг пример за крехкостта на общото европейско наследство е драматичният пожар, причинил значителни щети на катедралата "Нотр Дам" в Париж на 15 април 2019 г. Пожарът показа, че дори най-известните и най-добре защитени обекти в света могат да бъдат уязвими.

Огромната вълна на подкрепа и солидарност след опустошенията на пожара показа как хората по света осъзнават, че "Нотр Дам" не е просто парижка или френска катедрала, а забележителност, която принадлежи на всички по света. В знак на дълбоката благодарност и възхищение на Европа парижките пожарникари, които спасиха катедралата от срутване, бяха удостоени със специална награда за европейско наследство Europa Nostra Award на срещата на върха на Европейското културно наследство, проведена в Париж през 2019 г.

Обектите на наследството също са застрашени от политически и военни конфликти. Примери за тази заплаха са въоръжените конфликти на Балканите през 90-те години и последния конфликт в спорния регион Нагорни Карабах в Кавказ. Наскоро станахме свидетели на унищожаването на културни съкровища в Ирак, Сирия и Йемен; нападенията срещу древните градове Алепо и Палмира (Сирия), разрушаването на музея и библиотеката на Мосул (Ирак) и въздушният удар върху Големия язовир на Мариб (Йемен) са само няколко от многото примери. Европа не може да игнорира случващото се в останалата част от света. Знанието идва с отговорност. Това означава, че трябва да проявяваме солидарност и да споделяме ноу-хау и най-добрите практики.

Трябва да помогнем за изграждането на капацитет на органи за културно наследство и организации на гражданското общество в други части на света. Особено в Африка и в Близкия изток, където културните забележителности са все по-застрашени от неконтролирани проекти за развитие, липса на човешки и финансови ресурси и липса на отговорно ръководство. В противен случай всичко това може да доведе до бедствия като трагичната гигантска експлозия в Бейрут на 4 август 2020 г.

Предложената Нова сделка за културното наследство за Европа може да бъде ефективна само ако осъзнаем, че всички културни забележителности, от най-големия дворец или музей до най-малкия параклис или ферма, са важни символи на връзката помежду ни, на европейското единство. Именно с тази основна мотивация през 2013 г. Europa Nostra стартира с Института на Европейската инвестиционна банка програма „7-те най-застрашени културни обекта“. Тя идентифицира паметниците, културните и природни забележителности, изправени пред голяма заплаха от изчезване или разрушаване в Европа. Като мобилизира публични и частни партньорства на всички нива, Europa Nostra цели да се намери начин за съхранение на тези паметници от общото културно наследство на Европа. Венецианската лагуна например беше включена в късата листа на най-застрашените обекти в Европа предвид сложността на заплахите, пред които е изправена, включително тези, причинени от изменението на климата.

ПРОГРАМА ЗА 7-ТЕ НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ ОБЕКТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В ЕВРОПА

Положителните и обнадеждаващи резултати в резултат на създаване на списъка на 7-те най-застрашени обекта на културно наследство, обявявани всяка година от Europa Nostra, са само един от доводите, че Новата сделка за културното наследство на Европа може да доведе до дългосрочна положителна промяна. Например за манастира "Исус" в Сетубал (Португалия), театъра "Бурла" в Антверпен (Белгия) и люлеещия се мост "Колбер" в Диеп (Франция) вече са намерени устойчиви решения благодарение на тази програма.

Програмата за най-застрашените културни обекти обаче показва, че понякога запазването на обектите е трудно предизвикателство. Както споменахме по-горе, Албанският национален театър в Тирана беше жестоко разрушен два месеца след като Europa Nostra и Институтът на Европейската инвестиционна банка включиха обекта в късата листа със застрашени обекти за 2020. Въпреки че стенописите на Пикасо бяха запазени, Y-Block в Осло, който също беше част от този списък за 2020 г., също ще бъде разрушен. През годините има много примери за неуспех и разочарования. Много от преговорите и разговорите на високо ниво са завършвали с провал.

Друг пример за сложните предизвикателства, пред които е изправена Европа, може да бъде намерен в последната разделена столица в Европа. Буферната зона в Никозия, Кипър, беше поставена в първия списък на 7-те най-застрашени обекта. Представители на Europa Nostra посетиха зоната и се запознаха отблизо с турските и кипърските общности, които неуморно са работили, за да постигнат устойчиво възстановяване, уважение и хармония сред хората в цялата област.
 

Буферната зона в Никозия е само един от многото примери за застрашено европейско наследство. Хиляди по-малко известни културни обекти също са в непосредствена опасност. С всеки изчезващ елемент от материално или нематериално наследство основата на нашата Европейска общност губи част от своята сила. С всеки обект на културно наследство, който е загубен, губим още един градивен елемент от голямото европейско семейство.

За да създадем по-сплотена и просперираща Европа, като същевременно разбираме и съхраняваме нашата колективна и индивидуална памет и културно наследство, ние се нуждаем от Нова сделка за културното наследство на Европа, амбициозна трансформация на европейския проект, основана на културното наследство, базирана на усещането на гражданите за културна и историческа принадлежност. Тази идея може да бъде включена в широкообхватните планове за възстановяване на европейското общество и икономика след опустошителното въздействие на глобалната пандемия върху нашия живот. Културното наследство е мощен катализатор за бъдещето на Европа, преодоляването на тази безпрецедентна криза отваря нови хоризонти и възможности за по-справедлива, по-зелена и по-добра Европа, основана на международната солидарност и на подходящите грижи от нашето общото културно наследство и ценности.

Обратно нагоре ↑