Продукти и технологии

За 25 години реализирахме знакови проекти в различни области

Споделяне

Евгения Караджова, управител на "ЕСРИ България" – пионерът в ГИС технологиите

Евгения Караджова е пионер във внедряването на Географските информационни системи (ГИС) в България и признат авторитет в сферата на геоинформатиката. През 1995 г. тя създава "ЕСРИ България" и вече 25 години е собственик и управител на утвърдилата се като лидер в областта на Географските информационни системи компания в страната ни.

Под нейно ръководството "ЕСРИ България" реализира едни от най-успешните ГИС проекти от национален мащаб в различни сфери на икономиката в България, включително кадастър, околна среда, инженерна инфраструктура, сигурност, здравеопазване, селско стопанство, образование и др.

Тя е инициатор на тържественото отбелязване на Световния ГИС ден в страната ни, което ЕСРИ България заедно с партньори провежда вече 22 години. Създател е на ГИС общността в България – общност, обединяваща ГИС потребители от различни области, в това число представители на публичната администрация, бизнеса, неправителствените организации и академичната сфера.

Евгения Караджова е член на Управителния съвет на Асоциацията за геопространствена информация в Югоизточна Европа (AGISEE) и на Българската асоциация за геопространствени информационни системи (БАГИС). Тя е сред учредителите на АФСЕА - България, член на Управителния съвет на Българската асоциация по картография, както и член на Комисията по законодателна дейност към управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии. Магистър е по компютърни науки от Техническия университет в София с втора специалност „Компютърна графика“, получена в Норвегия.

Г-жо Караджова, с какви предизвикателства посрещате 25-годишнината на компанията през настоящата 2021 г.?

- 25-годишнината на една компания е добър повод за равносметка. И ние направихме нашата. Гордея се, че през всички тези години като екип ние от "ЕСРИ България" останахме посветени на каузата ГИС, на каузата да развиваме и утвърждаваме мястото на геопространствените технологии във всички сфери на социалния живот у нас, за да може нашата страна да се справя по-успешно с предизвикателствата на днешния и утрешния ден. Такъв продължава да бъде стремежът на компанията и сега. Успяваме да реализираме тази мисия въпреки всички трудности тук.

Днес създалата се обстановка около световната пандемия фокусира вниманието към значението и предимствата на геопространствените технологии за справяне с последствията от нея и откри нови възможности за развитие.

Но както казваме – не е само ковид. Изправени сме пред множество сериозни предизвикателства като: климатични промени и свързаните с това засушаване, наводнения и др., природни бедствия, загуба на биоразнообразие, замърсяване, епидемии, тероризъм, киберпрестъпност и много други.

Именно в борбата с тези предизвикателства ГИС ще играе ключова роля. Борбата за преодоляване на тези предизвикателства в България ще бъде и наше предизвикателство.

Иска ни се да имаме възможността да разработваме геоинформационни инфраструктури и големи мултидисциплинарни и мултиведомствени ГИС системи, такива, каквито са необходими в борбата с предизвикателствата пред обществото и планетата.

Намирам за сериозно предизвикателство у нас нивото на ГИС знанието в България. Затова през тези години ние създадохме, успяхме да съхраним и да развиваме партньорство с българските академични институции и да работим заедно по въвеждането на ГИС в образователния процес. ГИС се изучава във водещите университети в страната, а в последните години активно подпомагаме и редица училища да създават нови и динамични учебни среди, като интегрират ГИС в класната стая. Именно в тази връзка – разпространение и издигане нивото на ГИС знанието в България, ние вече 22 години провеждаме Световния ГИС ден у нас.

И миналата година, по време на ковид пандемия, отново организирахме конференция, този път онлайн, и се радваме, че тя събра повече от 1800 посещения. На практика чрез виртуалното събитие дадохме възможност на стотици хора от населените места извън София, които не могат да пътуват и физически да присъстват на конференциите в зала, сега да се включат. Това ни радва. Както се казва, превърнахме предизвикателството във възможност.

Кой е първият ви реализиран ГИС проект в България за този период? Припомнете за неговата реализация?

- Първият клиент внедрил ЕСРИ ГИС в България беше Военно-топографската служба, сега Военно-географска служба към Министерството на отбраната. Това е първият клиент, който реализира сериозно обучение по ЕСРИ ГИС. Тогава аз лично водех обученията. С военните топографи се учехме взаимно, аз ги обучавах по ГИС, а чрез тях се учех и навлизах в тънкостите по топография и цифровите модели на релефа в България, които те създаваха. Вече повече от 20 години ВГС използва специализирани ГИС решения за създаване на висококачествени топографски бази данни и картографски продукти по стандарти на НАТО за постигане на оперативна съвместимост.

Първият голям ГИС проект в България беше в МОСВ. Това беше и първият ФАР проект за страната ни. Имаше три лота: измервателни станции за води, измервателни станции за качеството на въздуха и третият лот беше ГИС. Чрез този проект Европа още тогава каза на страната ни, че всички данни от измерванията на компонентите на околната среда трябва да се съхраняват и обработват синхронизирано в ГИС система.

С Министерството на земеделието, храните и горите през 1999-2000 г. започнахме изграждането на първата в България централизирана ГИС система за нуждите на земеделието за регистрация на земеделските имоти. Системата беше изградена с авангардна за тогава многослойна архитектура. На практика това бе първата национална кадастрална информационна система в България. Тя оказа изключително влияние върху бъдещето развитие на информационните системи в тази област.

Радвам се, че с първите ГИС проекти в България ние поставихме началото на създаване на ГИС капацитет в България, който през тези 25 години продължава да се развива.

А най-мащабният проект за този знаков период?

- За 25 години сме изградили много проекти, повечето от тях мащабни за времето си. Към днешно време бих дала пример за „най-мащабен проект“ с ГИС системата/платформата на Министерство на вътрешните работи. Бих искала да подчертая, че МВР повече от 15 години развива и поддържа ГИС базирани информационни системи за подпомагане дейността на ведомството.

ГИС платформата на Министерство на вътрешните работи е един от мащабните проекти. Повече от 15 години МВР развива и поддържа ГИС базирани информационни системи за подпомагане дейността на ведомството.

През 2017 г. МВР надгради и интегрира тези системи в цялостна ведомствена географска информационна платформа на МВР, включвайки дейностите по граничен контрол, криминални анализи, управление при кризи и др. Потребители на системата са както ръководството на МВР, така и служителите в различните структури на министерството - ГД "Гранична полиция", ГД "Национална полиция", Дирекция "Анализ и политики", Дирекция КИС и др. Специален фокус бе подсистемата за патрулно-постовата дейност за подпомагане дейностите по опазване на границата, както и интегриране на данни в реално време. МВР ползва множество иновации в обработката, анализа и общата оперативна картина на големи обеми геореферирани данни в реално време, специални 4D кубове за пространствено-времеви анализи на тенденции. Стъпвайки на ЕСРИ платформата, използвана и от Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс и Европейската комисия, МВР осигурява високо ниво на оперативна съвместимост със световните организации.

Друга безспорно мащабна разработка от последните години е проектът „Единна информационна точка” на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Това е ключов за страната ни проект, изграден в изпълнение на разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и Съвета и на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Единната информационна точка интегрира огромни масиви от данни за трасетата на цялата техническа инфраструктура на България, в това число – електронни съобщителни мрежи, ВиК, газ, пътна, жп и електро инфраструктура, топлопроводи, улично осветление и др. Системата помага не само за доброто планиране, но и за по-доброто управление на обществените ресурси. Тя осигурява възможност за обмен на информация на специалистите от МТИТС с други държавни структури, областните управи и общините, както и за предоставяне на част от събраната актуална информация в публичното пространство. А това дава възможност на много инвеститори да следят за промени и предстоящи дейности по строителство и ефективно да планират и координират изграждането на физическа инфраструктура.

Но, както споменах, през тези 25 години ние сме имали множество успешни и знакови проекти в различни области. Проекти, които са били „най-значими“ за времето си, проекти които са били отличавани в България и в чужбина. Бих искала да спомена някои от тях.

Агенцията по геодезия, картография и кадастър от години е безспорно една от водещите администрации в България в прилагането на ГИС. Последните години АГКК реализира проекти за осигуряване на достъпност за работата с данни и материали от "Геокартфонд", ГИС за специализираната карта за устройство на черноморското крайбрежие, ГИС за Inspire данни и услуги и други.

Не един път сме споменавали и работата с Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

През 2011 г. те внедриха изключително мащабна, национално значима ГИС за железопътната инфраструктура на страната, която осигурява ефективност на операциите, свързани с пространствените данни на компанията, по отношение на железен път, кадастрални данни, цифров чертожен архив, докладване и др.

Особено се гордеем и с проектите, носители на международни признания и награди, като тук ще дам само няколко примера.

Министерството на околната среда и водите е сред пионерите в прилагането на Географски информационни системи в страната и носител на редица награди са своята работа с ГИС. През 2013 г. министерството внедри единна ГИС базирана информационна система на екологичната мрежа "Натура 2000", общоевропейската мрежа, целяща дългосрочно опазване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа. В рамките на проекта за пръв път бяха събрани, обработени и интегрирани терабайти геопространствени данни с цел създаване, поддържане и развиване на централизираната геобаза данни на "Натура 2000". За целите на изпълнение на директивата INSPIRE бе изградена и географска база данни с хармонизирани INSPIRE данни, публикувани чрез специализиран геопортал.

През 2016 г. проектът ГИС на Агенция „Пътна инфраструктура“ за електронно административно обслужване става носител на три награди, една от които именно международна. Развита бе иновативна Географска информационна система за пътната инфраструктура на Република България. Отново изключително мащабен проект. Въведени бяха онлайн електронни административни услуги. Системата имаше силно отражение както за гражданите, така и за бизнеса. C peaлизиpaнeтo нa пpoeĸтa АПИ пpиложи нoвaтopcĸи ГИC пoдxoд в тaзи cфepa в Бългapия.

Бих искала да спомена и международното отличие на ДП „Пристанищна инфраструктура“, с което заедно реализирахме изключително иновативна ГИС система за мониторинг на Черно море в реално време.

Системата подпомага устойчивото развитие и опазване на Черно море. Тя осигурява мощна функционалност за работа в реално време с данни от сензори за автоматично измерване на параметрите на морската вода и атмосферния въздух, както и интеграция посредством услуги в реално време на данни от Европейската програма “Коперник”. Тя интегрира данни и от действащите информационни системи в ДППИ, НИМХ-БАН и др. С внедряването на системата, ДППИ направи голяма крачка в посока създаване на обща пространствена инфраструктура на Черно море, като приложи на практика Интегрираната морска политика на ЕС в частта й за обмен на данни за морската среда и интегрирано наблюдение на морските басейни.

От общинската администрация винаги с удоволствие давам за пример община Габрово. Стартирайки работа с ГИС през 2010 г., община Габрово непрекъснато развива и надгражда своята ГИС със специализирани приложения за водния цикъл, 3D кадастър, икономика, за нуждите на саниране, избори, управление на данни в реално време и много други приложения.

От частния и ютилити сектор безспорен пример е ГИС на "Софийска вода". Още през 2011 г. "Софийска вода" АД внедри цялостна корпоративна ГИС за ефективно управление на активите на дружеството, за подпомагане на експлоатационните екипи по контрол и управление на водопроводната и канализационната мрежа, екипите, извършващи технически услуги, и тези, ангажирани с бизнес плана и инвестиционната програма. "Софийска вода" е пример за непрекъснато развиване, усъвършенстване и все по-широко ползване на своята ГИС платформа в организацията и за нуждите на качеството на обслужване на клиентите.

Настоящата ситуация с COVID–19 постави едно от най-новите предизвикателства пред вас като водеща компания – пионер във внедряването на ГИС технологиите. Как работи ГИС за подпомагане борбата с пандемията?

- В света ГИС е ползвана технология за нуждите на здравеопазването. ЕСРИ ГИС от години се ползва от Световната здравна организация, Европейския център за здравеопазване и др., и то съвсем не само по време на пандемия. Създадените и поддържани геобази данни със здравния статус на населението, болниците, лекарите и т.н. се използват за най-бързо и адекватно реагиране по време на криза, включително пандемия. ЕСРИ технологиите се ползваха при проследяване разпространението на ебола, зика и редица други зарази през последните години. Тук е мястото да обърна внимание, че СЗО активно използва ГИС не само за визуализация на разпространението, но и за оперативните действия за борба с епидемиите, както и в ежедневната работа по мониторинг, следене на тенденциите и прогнозиране на развитието на здравната обстановка.

ЕСРИ ГИС се ползва във всички етапи на процеса по овладяване и справяне с пандемията от COVID-19, в това число за планиране и за оперативно поддържане процеса по тестване, ваксиниране и мониторинг на разпространението. Именно ГИС технологията е в основата на първото приложение с интерактивна карта, чрез което светът следеше разпространението на коронавируса по света. А в момента компанията има и готови решения, включително за по-ефективното планиране на тестването и дистрибуция на ваксините по света.

ЕСРИ България реализира ГИС частта от “Националната система за борба с коронавируса у нас”, включваща Единния информационен портал за коронавирус. Компанията разработи безвъзмездно, като част от своята социална политика, комплекс от специализирани ГИС приложения заедно с редица графики и анализи.

В национален план "ЕСРИ България" също откликна мигновено, като в подкрепа на усилията за борба с пандемията компанията разработи безвъзмездно като част от своята социална политика, комплекс от специализирани ГИС приложения, които да подпомогнат по-добрата обществена осведоменост, като в същото време представят нагледно информацията за разпространението на вируса заедно с редица графики и анализи. От първите дни на пандемията до днес екипът на "ЕСРИ България" всекидневно обновява информацията в приложението, което е вградено в редица сайтове и информационни източници.

В знак на солидарност с усилията на българските институции и отново като част от своята политика за социална ангажираност "ЕСРИ България" реализира ГИС частта от Националната система за борба с коронавируса у нас, включваща Единния информационен портал за коронавирус. По своята същност ГИС компонентът на системата интегрира данни от различни източници за концентрацията на карантинираните в страната, тенденция на броя новозаболели по дни, пространствени анализи и тематични карти, свързани с рисковите групи от населението, включително възрастно население, онкоболни и др. ГИС приложението интегрира данни и от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Системата, освен че е полезен инструмент за гражданите, се използва активно и от институции, сред които регионалните здравни инспекции, органите на МВР, общопрактикуващите лекари, лечебни заведения за болнична помощ, лабораториите, извършващи лабораторно изследване и потвърждение на COVID-19, общините и Националният осигурителен институт.

Забелязва ли се промяна в динамиката на реализация на подобни иновативни проекти у нас? Каква е оценката ви? А прогнозата и тенденцията?

- Разбира се, както през последните години наблюдаваме динамични промени в глобалния ГИС пазар, така и у нас има положителна тенденция в броя на реализираните ГИС проекти, макар и с много по-бавни темпове. Продължавам да се надявам, че те ще се увеличат значително, с оглед на ключовите предимства, които носят в новата реалност, в която живеем.

Въз основа на пространствена информация могат да се оптимизират процеси, да се намалят човешките, финансовите и времевите разходи, както и да се предоставят нови услуги, да се спасяват животи.

Ние говорим за цифрова трансформация, но дали оценяваме, че преди това или паралелно трябва да се положат огромни усилия по цифровата геопространствена трансформация. Най-малкото доказателство за тази необходимост е фактът, че повече от 80% от всички данни са геореферирани.

Говорим също за цифрови/умни градове, за цифрови близнаци, за умен транспорт, за връзка екология/води/зелена енергия или за връзка екология и здраве и т.н. Но как се изследва, проектира и реализира това без ГИС и без съответната геопространствена инфраструктура? Отговорът е ясен - не може да се постигне без ГИС.

За тенденциите в ГИС, които в света вече стават реалност в редица страни, също проактивно говорим от години: 3D и 4D цифрово моделиране, работа в реално време с данни от различни източници, различни видове и типове геобазирани данни, големи данни, работа в облака, геобазирани IoT решения, машинно обучение и вграден изкуствен интелект в ГИС решенията…

Друга тенденция, за която също говорим от 4-5 години, е навлизането на ГИС в сградите, интеграцията на BIM и ГИС. Това е толкова необходимо за нуждите на сигурността, да не говорим за оперативното поддържане и експлоатация на сградите, за управлението на подземната инфраструктура.

В допълнение са ГИС решенията с добавена и виртуална реалност. Решения, необходими за изграждане на цифровия град.

Аз не бих могла да дам прогноза кога в България ще започнат да се търсят и да се внедряват по-широко такива иновативни проекти.

Ние проактивно говорим за това на различни форуми, показваме и демонстрираме реални решения, но от там нататък е въпрос на политика, на знание, на норматив, на финансиране.

Пълният текст - в брой 1 на сп.ГРАДЪТ

Обратно нагоре ↑