Проектът за възстановяване на Голямата базилика в археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“ е мотивиран от няколко обстоятелства, свързани със съвременното разбиране за ролята и значението на културното наследство за обществото и опазването на културното многообразие в модерния свят. Той е обоснован и от двете крайни схващания, които битуват в съвременната национална практика, произтичащи от възгледите за недвижимото наследство като музеен обект или като атракция, а не като субект в историческия процес и жизнен елемент на средата. От една страна, се лансира тезата за „консервация“ на оригиналните структури, т.е. свеждането на дейността единствено до техническата проблематика на опазването, и от друга, тезата за „реставрация“ и „реконструкция“ с цел да се повиши експозиционната стойност и атрактивното въздействие на обектите. Мъчителният творчески процес и усилията, посветени на желанието да се съчетаят тези намерения с общоприетите подходи на опазването и често неточния прочит на принципите, заложени в международните документи, доведоха до „типови“ технически решения или профаниране на важни за българската и европейска история паметници. Тази практика породи различни безплодни дискусии и формални проблеми в цялостната дейност по опазване.
Ето защо основният мотив за инициирането на този проект е необходимостта да се стимулира професионалното и общественото отношение в посока на един
Ето защо основният мотив за инициирането на този проект е необходимостта да се стимулира професионалното и общественото отношение в посока на един съвременен интегрален подход към опазването на материалните и нематериалните ценности на обекта и средата в контекста на съвременната философия за устойчиво развитие. Нормално и естествено е отправна точка в подобно пионерно начинание да бъде столицата на Първата българска държава Плиска.
В конкретния случай този мотив определя и основните цели на проекта, а именно: опазването и възстановяването на държавния и духовния символ на българския народ чрез възвръщане на функционалната и семантична значимост на Голямата базилика за Българската православна църква и обществото в условията на осъзнат обществен и професионален консенсус; опазване и съживяване на автентичния Дух на мястото като еманация на духовните и предметните стойности на средата; осигуряване на висок професионализъм при решаване на комплексната проблематика с респект към оригиналните структури и към предишните реставрационни намеси като част от българската строителна история, археологическата и консервационно-реставрационната наука и практика; обогатяване на културната стратиграфия на резервата и средата с устойчиви форми на съвременния исторически пласт.
Тези цели следва да се постигнат в контекста на международните документи, отразяващи днешното разбиране за интегрирано опазване на културното наследство чрез прилагане на комплексен подход при разкриване, представяне и социализация на обекта, с възстановяване на кохезията между елементите от материални и нематериални ценности на манастира и храма при осигуряване на полидисциплинарен подход и съвременни методи в областта на консервацията и реставрацията.
В социо-културен аспект, целта на този проект е да реализира правото на всяко поколение да допринесе за възстановяване, развитие и обогатяване на своето наследство с цел да се асоциира със своята история и идентичност. От гледна точка на устойчивото развитие целта е да се стимулира процес на интегриране на наследството на археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“ в политиките и плановете на други сектори на регионално и национално ниво като: възраждане и популяризиране на местни традиции и обичаи, културен и поклоннически туризъм, всички нива на образование и научни изследвания, културни индустрии и икономическо развитие, туристическа и техническа инфраструктура, комуникации и други. В краткосрочен и дългосрочен план световната практика е доказала, че при умело управление на процесите преките и косвени ползи се мултиплицират както в социалната, така и в икономическа сфера.
Във философски аспект, целта в национален план е да се осмисли парадигмата на опазване на наследството в контекста на съвременното схващане, отразено в международните документи – от музейно мумифициране към възстановяване на жизнените му функции, от „атракция“ към реализацията му като пълноценен и жизнен елемент на културната среда.
Опазването на културното наследство и дейността по консервация и реставрация на недвижимите ценности са двете страни на една монета. Ако номинала (реверс, цифровата страна) осмисля техническите аспекти на практиката, то образът (аверс, фигурната страна) отразява символа и философията на опазването в неговата цялост. В този смисъл основното предизвикателство пред авторите е изборът на методологически подход, респектиращ и двете страни на монетата. Съвременният прочит на историческия артефакт е проблем, който може да осигури успеха или да предизвика провала на творческото усилие на авторите. В основни линии подходите са два с множество нюанси – консервативни и авангардни. Рискът от „авангардни“ решения обаче асоциативно ни припомня издаването на романа „Под игото“ на т.нар. шльокавица. Автентичният текст на Иван Вазов няма да пострада от пресъздаването му на съвременния литературен български език, но очевидно се профанира от неграмотните знакосъчетания на анонимни индивиди. В националната практиката по „опазване“ на недвижимите ценности, на езика на архитектурата, в последните години подобни опити не са изключение. Ето защо с няколко примера ще илюстрирам възможни подходи за възстановяване на Голямата базилика.
