Разбирането, че „огънят не може да се раздуха от пепелта, а от още живите въглени“, наложи проучването да продължи  по отношение на налични информационни източници (исторически сведения, резултати от археологически проучвания, документирани архитектурни фрагменти, съхранени артефакти, духовната практика и канонична структура на функционалната организация на храма по време на ранното християнство, заключения на авторитетни специалисти, знания за характерни за строителството във византийския културен кръг принципи и др.). Направено беше и морфологично изследване на тектоничната и декоративната  структура на останките от храма. Тези проучвания позволиха да се сглоби пъзелът от информация и да се възстанови архитектурният образ на базиликата, удовлетворявайки изискванията за преценката на автентичността в съответствие с философията на Документа за автентичност от Нара и Препоръките от Варшава за възстановяване и реконструкция на културното наследство. На базата на тези резултати е направена графична реконструкция, която може да послужи за основа на архитектурното решение и проекта за възстановяване на Голямата базилика в Плиска.

Морфологичният анализ на структурата наложи основните изводи,

а именно, че по време на Ранното Средновековие, през IX век, северно от Стара планина и в столицата на Първата българска държава Плиска се формират оригинален тип базиликални сгради, като емблематичен представител за периода е Голямата базилика. Плановата схема показва характерни нови решения, които се различават от подобните храмове в Рим и Константинопол. По този начин строителите на Голямата базилика, като интегрират архетипове от изток и запад, създават оригинално архитектурно произведение, като разкрива връзката между старите византийски строителни решения и романската архитектура.

Пропорционалните и математическите зависимости, които се откриват в плана и пространството на по-ранния мартириум (мавзолей) и Голямата базилика, показват приемствеността между тях и че създателите на храма и българските владетели са познавали геометричните и математическите достижения на изтока, преди те да станат достояние  на западните империи.

Към всички тези съображения трябва по достойнство да се добавят и аспектите  на нематериалното културно наследство. Тук, в Българското царство, се приема християнството като единна религия през 864 година. Православието става официална религия, в 870 г. се основава автономна Българската православна църква (архиепископия), а славянския/българския език се определя като официален. Манастирският комплекс се свързва и със създаването на кирилицата в последното десетилетие на IX век. Азбуката днес е в основата на всичките й  разновидности, използвани в Балканския регион, Източна Европа, Русия и Азия. Така Първата българска държава става част от световната цивилизационна структура.

Проектът за възстановяване на Голямата базилика в археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“ е мотивиран от няколко обстоятелства, свързани със съвременното разбиране за ролята и значението на културното наследство за обществото и опазването на културното многообразие в модерния свят. Той е обоснован и от двете крайни схващания, които битуват в съвременната национална практика, произтичащи от възгледите за недвижимото наследство като музеен обект или като атракция, а не като субект в  историческия процес и жизнен елемент на средата. От една страна, се лансира тезата за „консервация“ на оригиналните структури, т.е. свеждането на дейността единствено до техническата проблематика на опазването, и от друга, тезата за „реставрация“ и „реконструкция“ с цел да се повиши експозиционната стойност и атрактивното въздействие на обектите. Мъчителният творчески процес и усилията, посветени на желанието да се съчетаят тези намерения с общоприетите подходи на опазването и често неточния прочит на принципите, заложени в международните документи, доведоха до „типови“ технически решения или профаниране на важни за българската и европейска история паметници. Тази практика породи различни безплодни дискусии и формални проблеми в цялостната дейност по опазване.

Ето защо основният мотив за инициирането на този проект е необходимостта да се стимулира професионалното и общественото отношение в посока на един

Ето защо основният мотив за инициирането на този проект е необходимостта да се стимулира професионалното и общественото отношение в посока на един съвременен интегрален подход към опазването на материалните и нематериалните ценности на обекта и средата в контекста на съвременната философия за устойчиво развитие. Нормално и естествено е отправна точка в подобно пионерно начинание да бъде столицата на Първата българска държава Плиска.

В конкретния случай този мотив определя и основните цели на проекта, а именно: опазването и възстановяването на държавния и духовния символ на българския народ чрез възвръщане на функционалната и семантична значимост на Голямата базилика за Българската православна църква и обществото в условията на осъзнат обществен и професионален консенсус; опазване и съживяване на автентичния Дух на мястото като еманация на духовните и предметните стойности на средата; осигуряване на висок професионализъм при решаване на комплексната проблематика  с респект към оригиналните структури и към предишните реставрационни намеси като част от българската строителна история, археологическата и консервационно-реставрационната наука и практика; обогатяване на  културната стратиграфия на резервата и средата с устойчиви форми на съвременния исторически пласт.

Тези цели следва да се постигнат в контекста на международните документи, отразяващи днешното разбиране за интегрирано опазване на културното наследство чрез прилагане на комплексен подход при разкриване, представяне и социализация на обекта, с възстановяване на кохезията между елементите от материални и нематериални ценности на манастира и храма при осигуряване на полидисциплинарен подход и съвременни методи в областта на консервацията и реставрацията.

В социо-културен аспект, целта на този проект е да реализира правото на всяко поколение да допринесе за възстановяване, развитие и обогатяване на своето наследство с цел да се асоциира със своята история и идентичност. От гледна точка на устойчивото развитие целта е да се стимулира процес на интегриране на наследството на археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“  в политиките и плановете на други сектори на регионално и национално ниво като: възраждане и популяризиране на местни традиции и обичаи, културен и поклоннически туризъм, всички нива на образование и научни изследвания, културни индустрии и икономическо развитие, туристическа и техническа инфраструктура, комуникации и други. В краткосрочен и дългосрочен план световната практика е доказала, че при умело управление на процесите преките и косвени ползи се мултиплицират както в социалната, така и в икономическа сфера.

Във философски аспект, целта в национален план е да се осмисли парадигмата на опазване на наследството в контекста на съвременното схващане, отразено в международните документи – от музейно мумифициране към възстановяване на жизнените му функции,  от „атракция“ към реализацията му като пълноценен и жизнен елемент на културната среда.

Опазването на културното наследство и дейността по консервация и реставрация на недвижимите ценности са двете страни на една монета. Ако номинала (реверс, цифровата страна) осмисля техническите аспекти на практиката, то образът (аверс, фигурната страна) отразява символа и философията на опазването в неговата цялост. В този смисъл основното предизвикателство пред авторите е изборът на методологически подход, респектиращ и двете страни на монетата. Съвременният прочит на историческия артефакт е  проблем, който може да осигури успеха или да предизвика провала на творческото усилие на авторите. В основни линии подходите са два с множество нюанси – консервативни и авангардни. Рискът от „авангардни“ решения обаче асоциативно ни припомня издаването на романа „Под игото“ на т.нар. шльокавица. Автентичният текст на Иван Вазов няма да пострада от пресъздаването му на съвременния литературен български език, но очевидно се профанира от неграмотните знакосъчетания на анонимни индивиди. В националната практиката по „опазване“ на недвижимите ценности, на езика на архитектурата, в последните години подобни опити не са изключение.  Ето защо с няколко примера ще илюстрирам възможни подходи за възстановяване на Голямата базилика.

Изходна точка в избора на метод трябва да бъде разликата в същността на понятията „реконструкция“ и „възстановяване“. Нашето разбиране по отношение на културното наследство е, че възстановяването на един обект е нещо повече от техническата реконструкция на образа и е свързанo с възвръщане на кохезията между материалните и нематериалните аспекти на обекта. Световната теория и практика недвусмислено изясниха, че при решенията за реконструкция отпада компонентата за наличие на оригинална субстанция и се приема възможността в липсващите структури (цялостно или частично) да се възпроизведе художествената идея с нови традиционни или съвременни материали. По този начин, преодолявайки „фетишизма“ към оригиналния материал, осъзнато се достигна до по-високи цели – съхраняване на художествени, семантични и семиотични стойности, т.е. на интелектуалните продукти на цивилизацията. Ограничаване на правото на техен носител само до материалната изява на ОРИГИНАЛА е дискриминационен и примитивен подход и е в ущърб на идеята за опазване. Така консервационно-реставрационната проблематика на опазване на оригинала и пресъздаване на автентични структури е само една част от по-голямата идея за възстановяване на духовната среда, в която те оживяват.

Емблематичен пример, който показва, че интерпретацията е не само допустим, но и високо оценим метод при реконструкцията на археологическите руини, е възстановяването на средновековния град Каркасон в периода 1853 – 1902 година. В обосновката на ЮНЕСКО за вписване на обекта в Списъка на световното наследство през 1997 г. се казва: „… историческият град Каркасон е отличен пример за средновековен укрепен град, чиито мощни укрепления са били построени върху стени, датиращи от късната античност. Той е от изключителна важност благодарение на реставрационните работи, извършени през втората половина на XIX век от Виоле-ле-Дюк, което има огромно влияние върху последващото развитие на консервационните принципи и практика.“
Аналогията между Първата българска столица Плиска и историческите паметници на древния град Нара и светилището на Касуга-Таиша, Япония, които са вписани в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1998 г., по отношение на историческата съдба и културното значение е очевидна. Оценката на Комитета за световно наследство на подхода за опазване може да се има предвид и при решенията, засягащи археологическия резерват Плиска и възстановяването на Голямата базилика.

Заупокойният храм на Хатшепсут в Луксор, Египет, е в процес на възстановяване от 1961 г. до днес. Храмът, наричан най-свещен от свещените, е издигнат е в периода 1478 – 1458 г. пр.н.е. Руините му са открити през 1891 година. С изучаването и възстановяването е ангажирана Полската национална академия на науките. До 1995 г. първите две нива на храма са почти завършени, а най-високото ниво все още е в процес на реконструкция.

Феноменът с възстановяването на недвижимите ценности

засяга темата реконструкция в основополагащите категории на философията, в дълбочината на отношението „дух - материя“. Дали ще приемем ДУХА като „обективното начало на мирозданието“ на Хегел или като „функция на материята“ според Маркс, в контекста на опазването той се явява основен субект, носител на наследственото съзнание. Примерът с базиликата „Саграда Фамилия“ в Барцелона, Испания,  показва триумфалната победа на ДУХА над физическата смърт. Храмът заедно с още шест произведения на Антонио Гауди са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2005 година. Поради липса на запазена документация за обекта методът може да се определи като интерпретативна реконструкция на гениалния авторски дух. Настоящият проект и неговата реализация се основават на възстановени версии на плановете, изгорели при пожар, както и на съвременни преработки. През 2010 г. храмът е осветен от папа Бенедикт XVI. Този акт показва отношението на църквата към подобни реализации и ги легитимира в духовен план.

Анализите и изводите от още множество примери за възстановяване на емблематични обекти от различни култури и религиозни общности по целия свят, както и оценките на Комитета за световно наследство показват, че инициативата за възстановяването на Голямата базилика в археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“ има своите комплексни основания в духовен, политически, пространствен, архитектурен, методологически и икономически план, както и технически възможности за нейната реализация.

От всичко казано дотук може да се направи общият извод, че експонирането и социализацията на първата българска столица Плиска е неадекватно на стойността, която тя има за човешката цивилизация, европейската култура и националната ни история. Значението на Духовния път Плиска – Мадара – Преслав е неглижирано. Досегашните фрагментарни действия за опазване на трите археологически резервата се нуждаят от интегриран подход и във връзка с осигуряване на устойчиво развитие на региона. В този смисъл настоящата инициатива, с осъзната институционална и обществена подкрепа, има потенциал да формира ясна съвременна национална доктрина за опазване на културното наследство като част от културната политика на страната.

Пълният текст - в брой 5 на сп. ГРАДЪТ