Работната среда и новата нормалност

Ясно е, че офисът е променен. Основната посока, към която повечето компании са поели е смесен тип работа в баланса 3 дни в офиса – 2 дни вкъщи. Повечето самостоятелни задачи ще се вършат именно в домовете, а офисите ще са центрове за срещи, взаимодействие, обмяна на идеи. През последните месеци активно водим комуникация с клиентите си и техните служители, които всъщност са нашите крайни клиенти, за да разберем какви са настроенията, какво им липсва на повечето хора през последните 12 месеца и какво можем да направим с физическата среда, за да искат реално сами да се върнат в офисите. И 100% отговорът, който се появява, е неефективността на екипната работа във виртуална среда.

В момента всички водим безкрайни и уморителни online срещи, които доказаха своята ефективност само в кризисна ситуация. Всеки предпочита срещата лице в лице заради ефективността, бързината. Заради онзи така важен момент, когато след среща на вратата на залата хората продължават да общуват и да раждат идеи и решения. Спонтанно. Това е нещо, което категорично никой software не може да симулира или замени. Така че офисът ще измества фокуса си все повече към функцията си да насърчава към спонтанно общуване и обмен на идеи. Ако всички места са със стандартното и лесно решение – една маса с осем стола, тогава кой няма да се умори да влиза в нея всеки ден. Именно разнообразието на тези зони в офисите като тип сядане, усещане и предразполагане към различен вид общуване ще е ключът към превръщането на пространствата в център с фокус към общуване и срещи, където екипите ще търсят активна комуникация и обмен на идеи.

Еволюцията на работните процеси на ΙΤ/BPO индустрията
и функционалния микс на работната среда

През последните години водещи в преобразуването на работните пространства към по-гъвкав модел на работа със сигурност бяха IT компаниите. „Офисът на Google“ и „офисът на Facebook“ станаха нарицателни в разговорите за работната среда. Със своите позитиви и негативи. Но като че ли до момента се обръщаше повече внимание на визията, а не на самите функции и отношения, към които тази среда предразполага. Днес на дневен ред са именно тези въпроси. IT компаниите ще продължат да бъдат водещата сила в промяната на работното пространство, тъй като те са бизнесът, който разполага с желанието и бюджета за смелите решения. Но интересното в нашия опит е, че компаниите от другите сектори са тези, които реално вече са приели промяната, за която говорим, и са я въвели още преди години в начина си на развитие, а оттам и във физическото си офис пространство. Като пример можем да дадем проектите за Novartis и Financial Times в София, по които работихме преди 4 години и сме прилагали концепцията за тези „нови тенденции“.

Това са компании със силно изразена и ясно различима корпоративна идентичност, която ги отличава и ги е превърнала сред водещите в съответния бранш. И тя може да продължи да съществува само ако има физическо проявление. Ако разгледаме компанията като приятелски кръг, който споделя общи ценности, интереси, начин и теми на общуване, то офисът е любимото кафене, бар, парк, в който се срещате. Той е част от тези ценности. Днес възнагражденията, социалните придобивки са почти идентични в сходните като бизнес компании. И именно ценностите, мисията, корпоративната култура и атмосферата са факторите, които правят разликата и привличат талантите.

Основните аспекти на здравословната и безопасна офис среда

За здравословна работна среда говорим отдавна. Факторите са няколко и основни – баланс на естествена и изкуствена светлина, акустична среда, ергономичност, климатизация. Това е и винаги е бил минимумът, върху който сме развивали проектите си.

Дистанцията е моментен феномен, пряко продиктуван от извънредната ситуация, в която сме. Не можем да продължим да живеем на 2 метра разстояние един от друг. Това би било пагубно за всички ни. Със сигурност много от офис пространствата, които бяха проектирани с безумно количество хора, събрани на минимално пространство, ще спрат да съществуват. Това ни прави много щастливи. Винаги сме се борили срещу пренаселването и сме обяснявали на клиентите си важността на баланса между реално използваното пространство и празните зони в него. И за щастие сме срещали разбиране.

Табелите как да се движим в офисите, знаците да се дезинфекцират ръцете, плексигласовите прегради между бюрата бяха пряк отговор на една нова ситуация. Сега трябва да ги забравим. Никой няма да иска да се върне в пространство, което само му напомня, че има опасност около него. Нашата задача е да вложим нужните системи и решения, за да сме сигурни, че хората няма да чувстват страх на работното си място. Смеем да твърдим, че по-големите компании осъзнаваха фактора здравословна работна среда още преди пандемията и инвестираха в нея. Сега е време всички да я приемем като базата, без която не можем. А от това печелят най-вече ползвателите на офис пространствата.

В този контекст прогнозите отпреди 6 месеца, че компаниите ще намалят драстично офисите си като площ или някои ще ги освободят, напълно се потвърди, че са несъстоятелни. Факт е, че виждаме леко свиване на офисите като площ, но то е в много малка степен. В момента по-скоро работим към адаптиране и преконфигуриране на съществуващите пространства с цел въвеждане на повече зони за срещи и организиране на зони и места, които не принадлежат на никого, т.е. всеки екип и човек в зависимост от моментните си нужди да може да си запази дистанционно място в офиса, да го ползва временно, а на следващия ден да дойде друг човек, друг екип.

Щастливи сме, че това не коства много усилия и чисто физически ремонтни дейности, но това е производна на начина, по който сме подходили към проектите заедно с клиентите преди години, когато сме ги изграждали. Именно широките пространства в тях, вложените технологии и гъвкави решения сега ни позволяват самите ние да сме адаптивни и ефективни.

Модерният дизайн и потребителското изживяване

Ключовата фраза тук е потребителско изживяване, защото именно хората са в центъра на всичко, което правим. Последната година постави на масата въпроси, чиито отговори не могат да бъдат дадени само с архитектурни решения. Все по-важна е колаборацията ни със специалисти в сферата на дизайн мисленето, подбора на кадри и психолози. Заедно като екип проучваме компаниите в детайл, разбираме нуждите на бизнеса им и плановете им за бъдещето, но винаги в контекста на нуждите на служителите. Защото те са най-ценният капитал на една компания и именно около тях развиваме проектите си. Всички теории и концепции ще останат на хартия, ако не се намерят точните способи, за да бъдат адаптирани по специфичен начин за всяка отделна компания.

Генерални отговори няма. Решенията нe са еднакви за една IT и една фармацевтична компания. Освен това на още по-дълбоко ниво във всяка компания има различен тип хора – някои предпочитат работата от вкъщи, други имат нужда от работното си място в офиса. Някои служители нямат опит в работата и единственият пълноценен начин да го получат е в пряката интеракция с колегите си в офиса. Има редица социални и лични фактори, които вече са ключов фактор при избора на компания, в която да работиш. Гъвкавостта на самите работодатели, включително на физическото пространство, в съчетание с гъвкаво работно време са ключът към бъдещето на работната среда – не само във физическото й измерение.

Визия за бъдещето на работните пространства и офис сградите

Както казахме, офисът вече няма да е същият. Духът от бутилката е пуснат, но изцяло в положителния смисъл. Тежката ситуация през последната година отвори и много възможности и сега е моментът да се възползваме от тях. Да бъдем смели и дори малко да рискуваме. Офисът на бъдещето напуска границите на физическото пространство на наетите площи от компанията. Тук трябва да признаем и адекватността на повечето инвеститори с добрите проекти за сгради. Много повече общи части, зелени площи, възможност за спорт и рекреация, предоставяне на възможно най-голям набор от услуги на една ръка разстояние. Изключително показателен пример в това отношение е Garitage Park – в самата му концепция на изграждане, заложена още преди години откриваме всички тези положителни аспекти. Сгради като Capital Fort, NV Tower залагат на подобни концепции. Така че такива качествени проекти ще са притегателните центрове за компаниите.

Тенденцията с по-малките офис сгради, които остават празни, най-често разположени в по-централните части на града, е проблем, който вече е налице през последните години. Това е съвсем разбираемо, тъй като те остават неконкурентоспособни на мащабните съвременни проекти – и като среда, и като вложени технологии и системи. В по-общата част на градската тъкан е важно да обърнем поглед към тях и да преосмислим функцията им. Една възможност е да бъдат превърнати в клъстери на централните офиси под формата на coworking пространства, където да се пренесе работата от вкъщи. Но дали не е време да проучим възможността те да бъдат превърнати в детски центрове, градини, училища, библиотеки, центрове за интереси и занимания, съвременни читалища? Нещо, от което ще спечелят самите те като нова насока на развитие на бизнеса си и обществото в контекста на квартала и района с функции, които очевидно през последните години са в недостиг.

Фотограф: Минко Минев

Пълният текст - в брой 3 на списание ГРАДЪТ