
Съхраняването на старите сгради е съществен елемент от идентичността на градовете и от усещането за устойчивост във времето, характерно за градската култура. Поради редица причини обаче запазването на тези откъси от миналото в съвременните градове става все по-трудно. Налага се да бъдат помирени твърде много противоречащи си и на пръв поглед взаимоизключващи се фактори. С презумпцията за максималното им опазване законът често е твърде рестриктивен, като не позволява почти никаква намеса. От друга страна, днешният начин на живот е много различен от живота, формирал която и да било сграда от миналото. В сравнение с, да кажем, началото на ХХ век, днес различни са обитаването, общуването между хората, строителните техники и материали и, не на последно място, относителната стойност на автентичните техники и материали спрямо съвременните. От всичко това дори и при най-добри намерения възниква непосредствен риск от създаване на бутафория вместо запазване на автентичността.
Но каквито и да са изходните фактори, те сами по себе си не са предпоставка за добър или лош резултат. Следващите три примера ясно показват, че най-важното условие за качественото съхранение на миналото в съвременния живот е добрият архитектурен проект.