Инфраструктура

Визия за София 2050: Адаптивен и устойчив град

Споделяне

Адрияна Михайлова, координатор "Комуникации", "Визия за София"

Като столица на държава - членка на Европейския съюз, следваща предписанията на Зелената сделка, до 2050 г. София трябва да бъде климатично неутрална, за да се справи с глобалните екологични предизвикателства. В тази поредна статия от съвместната рубрика на "Градът" и "Визия за София" ви представяме още от 24-те дългосрочните стратегически цели за развитие на Столичната община, заложени в дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии, които стават все по-важни след COVID-19. В този брой разглеждаме целите адаптивен град, устойчив ресурсен и енергиен баланс и въздействието на планирането и проектирането върху здравето на хората в града. 

АДАПТИВЕН ГРАД

Според "Визия за София" градът на бъдещето трябва да е добре подготвен за справяне с климатичните промени и с различни природни бедствия. Производството на енергия и строителството трябва да станат въглеродно неутрални и във всички сгради да бъдат въведени мерки за енергийна ефективност. Потреблението на енергия трябва да се оценява на териториален принцип. Важни цели за града са преминаването към въглеродно неутрални МПС и прилагането на програми за намаляване емисиите на парникови газове.

Задължителна стъпка, предвидена във "Визия за София" е да бъде направено проучване на земетръсната устойчивост на сградите в Столичната община с приоритет на най-старите и панелните сгради. На база на това проучване трябва да бъде създаден единен регистър с геоложки данни, който да се ползва при издаване на разрешителни за строеж. Информацията в регистъра трябва да се поддържа в машинночетим и географски обвързан начин и да се подава от упълномощени за това държавни и общински институции. Свлачищата и земетресенията са трудно предсказуеми, поради което мониторинговите и превантивните дейности са основен инструмент за намаляване на риска от човешки и финансови загуби. Трябва да се определят нужните мерки за привеждане в съответствие на сградите, които да бъдат приложени с високо ниво на контрол на качеството на изпълнение.

Друга стъпка, важна за адаптивния град, е успешният преход към въглеродно неутрално строителство. Новото строителство в бъдеще трябва се състои само от сгради с потребление близко до нулата, а за всички съществуващи (с изключения на сградите - паметници на културата) трябва да бъдат внедрени ефективни мерки за енергийна ефективност, чрез които енергийната консумация да намалява значително. За оценка на енергийната ефективност в бъдеще могат да се използват методи за отчитане на резултата като инфрачервено заснемане на сградите. Енергийната ефективност би довела до значително намален разход на енергия и би позволила тези ресурси да се насочат към други цели и подобрения на градската среда.

 

РЕСУРСЕН И ЕНЕРГИЕН БАЛАНС

За да постигне по-устойчив ресурсен и енергиен баланс, София трябва да управлява устойчиво природните си ресурси чрез добри практики за намаляване на замърсяването на води, деградацията на почви и загубата на минерални ресурси. Отпадъците трябва да се събират разделно, да се преизползват като ресурс за индустрията и да не замърсяват. Енергийният микс трябва да бъде изместен към производство от локални възобновяеми източници, а потреблението да е значително по-ефективно и да се управлява чрез системи от типа умни мрежи (smart grids).

Задължителна стъпка е рекултивацията на нарушените терени в общината. Трябва да бъде осъществяван контрол чрез регулярен анализ на земеползването, въвеждане на изисквания за минимален дял незапечатани почви по квартали и финансови механизми за опазването им. Генерираните отпадъци трябва да бъдат сведени до минимум благодарение на ежегодни информационни кампании и гъвкави модели за управление на териториален принцип, съобразени с резултатите от провеждани проучвания. Таксата смет трябва да е съобразена с обема и вида, които произвеждат всяко домакинство и бизнес.

Важна стъпка е изчезването на нерегламентираните сметища и осигуряването на постоянен контрол срещу тях. Друга стратегическа цел е минералните води на територията на общината да бъдат оползотворени чрез устойчивото им включване в градски бани, СПА центрове и минерални плажове, а хората трябва да бъдат добре информирани за ползата за личното си здраве от запазването им.

Друга стъпка за ефективно използване на ресурсите на града е картирането на екосистемните услуги, остойностяването и включването им в управлението на общинския бюджет. Те трябва да станат обект на постоянен мониторинг и да се ползват при създаването на градоустройствени планове. Неизпълнението на тези цели в близкото ни бъдеще би компрометирало качеството на живот, развитието и ресурсната обезпеченост на града.

 

ЗДРАВИ ХОРА

Една от най-важните цели в стратегията "Визия за София", разбира се, е здравословен живот и здрави хора. Гражданите на София през 2050 трябва да се радват на добро здраве и да общуват активно с природата. Затова сред целите на "Визията" е те да имат възможност да се хранят здравословно и да спортуват редовно, а богатият избор от възможности за почивка, терапия, спорт и забавление да помагат за баланса между работата и личния живот. Всички жители на града трябва да имат достъп до чиста храна и питейна вода.

При по-добро управление и качество на екосистемите стратегията предвижда в София да е възможно и по-добро развитие на градското земеделие. Подобно на тенденциите в някои северни столици, и в София хората могат да започнат сами отглеждат храна и да са по-информирани за веригите на доставка и земеделските практики, което да им дава възможност да правят информиран избор с какво да се хранят.

Друга важна стъпка за по-добро здраве на хората в София в бъдеще е балансираното разпределение на спортната и здравната инфраструктура, които да създават условия за добър живот във всички части на общината. И към момента в средата на мащабна пандемия и криза София продължава да се отличава с добрите си лечебни заведения и професионалното лечение. Болниците, поликлиниките и другите здравни заведения в бъдеще трябва да работят в конкурентна среда, да имат мотивирани лекари, да се управляват ефективно и да разполагат със съвременна и удобна база, което да увеличава доверието в системата. Ако София не успее да постигне тези цели, демографският и икономическият профил на града ще се развиват в негативна посока.

 

РЕГУЛАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО ЗА ПО-ЗДРАВОСЛОВНА СРЕДА

Една от важните стъпки за по-здравословен град в бъдеще е здравето на хората да бъде поставено нa фокус при проектирането на градската среда. За тази цел нормативната база трябва да регламентира материалите и строителните техники, които могат да се ползват в публичните пространства, с оглед на здравето на хората и влиянието им върху него в дългосрочен план. Архитектурата на градските пространства трябва да се изработва с оглед минимализиране на рискове от наранявания, горещини, лъчения, шум и подобни фактори. Оптимизацията на зелени пространства и минимализирането на конфликти с трафика трябва да доведе до безопасна възможност за отдих и придвижване в града за всеки, дори по време на бъдещи пандемии или други непредвидени предизвикателства.

Постигането на всички тези стратегически цели за развитието на София зависи от прилагането на хоризонтални политики за адаптация към промените в климата и осигуряването на достатъчен институционален капацитет за ефективно справяне с климатичните промени. За целта трябва да бъде изградена платформа от професионалисти, извършващи регулярна научноизследователска дейност по темата, на база на която да се актуализират мерките за климатична адаптация. Трябва да се осигури и системен мониторинг и да се анализират разходите и ползите от прилагането им. Важно е гражданите да са активно ангажирани по въпросите на климатичните промени и да участват във вземането на решения за справянето с тях.