Сгради

Съвременното социализиране на културно-историческото наследство

Споделяне

Културното наследство и особено недвижимото такова е ключов ресурс, който е необходимо да бъде опазван и развиван. В България по стечение на политически, икономически и социални конюнктурни състояния през последните пет-шест десетилетия този ресурс не е оползотворен и на практика неговото пълноценно и систематично развитие започна отскоро. Важно е мащабността, скоростта на развитие и същността на този недоразвит потенциал да следват световните практики, притежавайки плурализъм и свобода на индивидуалното решението, без да се нарушават общовалидни рамки.

Големият потенциал на културно-историческото ни наследство може да бъде маркиран в няколко аспекта:

  • Образователен – не са много държавите в света, в които са налични обекти на културното им наследство от почти всички културни пластове - от древността до наши дни. Резултатите от изследването на тези  артефакти допринасят за развитие и обогатяване на научното познание в световен контекст
  • Икономически – наличието на обекти на културното наследство е необходимата предпоставка за развитие на културния туризъм, който би могъл да увеличи своя дял в БВП от 0.2% до 0.7-1% като основен целогодишен туризъм  по цялата територия на България, при това с потенциал да повиши качеството на туризма въобще предвид целевата си група потребители
  • Духовен - уникалното като научна стойност, типология и значение за цивилизацията културно наследство е предпоставка за повишаване имиджа на България на световната сцена и повод за национална гордост.

През последните 15 години с помощта на европейските финансови механизми в България се реализираха поредица от проекти, свързани с опазването на недвижими културни ценности, изразяващи се най-често с провеждане на консервационно-реставрационни работи и социализация.

Скъпо струващите дейности по разкриването, консервирането, реставрацията и пълноценното социализиране на обектите е една от причините България почти изцяло да разчита на международно финансиране. Това не позволява експертно създаване на цялостна мрежа от обекти за страната ни, както и приоритетното им подреждане според състоянието им. Допълнително възпрепятстващи пълноценната работа и генерирането на обективна експертна оценка са липсата на консенсусна среда, опит и компетентност между проектанти, изпълнители и институциите, ангажирани с опазването и развитието на културното наследство.

Наред с проблемите, свързани с непрестанно променящите се условия за допустими дейности по конкретната програма, изискването за наличие на количествено-стойностни сметки, преди да бъде реализиран проектът, недостига на време за изработване му, а след това - за извършване на строителните работи по него, и липсата на добре обучени строителни работници за работа с недвижими културни ценности, се открои един особено съществен недостатък: работата „на парче”. Много малко от реализираните проекти бяха изработени комплексно, в своята пълнота и цялост.

Материалите в брой 6 на списание ГРАДЪТ са добри примери - както в чужбина, така и от България, и са добра възможност за начало на професионална дискусия по темата.

Crystal Houses в Ротердам по проект на MVRDV

Crystal Houses е сграда в исторически район на Ротердам на известното архитектурно студио MVRDV. Подобната на скъпоценен камък фасада е предложена от архитектите като оптимален вариант в рамките на историческата градска среда. Първоначално там е настанен магазин на Chanel, а след реновация - луксозният бранд Hermès.

Проектът представлява възстановяване на традиционната къща, като тухлената фасада е заменена от стъклена реплика, която се "разтваря" в тухлите на горното ниво. Решението отнема дълго време на подготовка със съдействието на Техническия университет в Делфт, а резултатът комбинира тухла с прозрачността на търговска фасада.

 

FOUR SEASONS, Лондон - реновация на сграда от 1922 г.

Преди няколко години Four Seasons отвори втория си хотел в британската столица на емблематичния адрес Ten Trinity Square. Историческата сграда е издигната през 1922 г. за градската пристанищна администрация и днес е паметник на културата. От едната страна е крепостта Тауър с моста над Темза, от другата - офисите на проектантските бюра на Норман Фостър и Ричард Роджърс. Хотелът е първият от този тип в източната част на града. Според проектантите Брюно Моанар и Клер Бетай от 4BI & Associés хотелът Four Seasons Ten Trinity Square е разположен на пресечната точка на историята и съвремието в изумителен контраст. Един от търсените ефекти е за охолството на Британската империя, чиито богатства са пристигали по море и по Темза и са били описвани от пристанищната администрация между стените на днешния хотел.

Сградата е организирана около фоайе, чиито купол, стенни декорации и усукани колони увеличават сходството с мореплавателни съдове. Подобни препратки могат да бъдат открити във всички 89 стаи и 11 апартамента на първите три етажа. Стилът е "морска каюта" - с уютна облицовка от дърво и разнообразни изписани тъкани по стените, като в същото време са осигурени всички модерни удобства, а хотелското обслужване е с таблет. В рамките на комплекса отваря и един от малкото ресторанти, три пъти отличен от кулинарния гид Michelin - "Ан-Софи Пик", с първия за Великобритания престижен ресторант Dame de Pic.

Лувъра - крилото за ислямско изкуство

Допълнението на Лувъра – крилото за ислямското изкуство в двора “Висконти“ от 2012 г., където Марио Белини и Руди Ричиоти създават 2800 кв.м изложбена площ, окъпана в естествена светлина, като в същото време напълно са запазени историческите фасади.

Battersea Power Station - най-новият многофункционален комплекс на брега на Темза

Знаковата сграда на бившата топлоцентрала Battersea Power Station до моста на Челси на река Темза в Лондон се превръща в най-новия и най-голям търговски, развлекателен и жилищен комплекс на британската столица. Проектът се оценява на повече от 9 млрд. лири, а след завършване общата разгъната площ ще бъде над 800 хил. кв.м. Хиляди строителни работници се трудят на обекта на 24-часови смени. Това е третата по големина търговска дестинация в централен Лондон за 20 хил. души.

Сред проектантите на различни части и етапи са известни имена в съвременната архитектура като Рафаел Виньоли - автор на мастерплана, Франк Гери и Норман Фостър. Планът на Виньоли поставя топлоцентралата в центъра на регенерацията на 160-декаровия терен и комбинира обекти за търговия и развлечение, офиси и жилища. Възстановяване на историческата сграда на топлоцентралата, създаване на нов крайречен парк в северната част на терена, нова пешеходна ос, водеща до метростанцията в района - това са някои от основните приоритети на разработката.

"Хан Хаджи Николи", Велико Търново

"Хан Хаджи Николи" в сърцето на Велико Търново е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния период на Възраждането. Обявен е за народна старина и архитектурен паметник на културата от национално значение. Ханът е емблематичен и сантиментално обвързан с историята и жителите на старата столица.

"Хан Хаджи Николи" е построен през 1885–1862 г. от Никола Фичев за богатия търговец Хаджи Никола Минчев и е единственият оцелял от всички 70 хана в града. Сградата е претърпяла редица промени. През 1929 г. се засяга югозападното крило, за да се прокара улица с габарит по плана от 1907 г. и построи старата поща. Демонтираните каменни колони са били апликирани към стената на магазините. Изграден е каменен надзид с елиптични слепи арки и дървена стряха, магазините са приспособени за гаражи. В някои от помещенията сводовете са закрити, на подовете е поставено дюшеме предвид използването им за бекярски жилища.

Понастоящем комплексът е в оригиналния си вид. През 1967-69 г. е направена частична реставрация от арх. Стефан Пенков. До 1987 г. е отворен за посетители като етнографски музей, след което е предоставен на национален музей на архитектурата, а дюкяните на АЕК „Самоводска чаршия”. През 1992 г. е реституиран и предаден на наследниците на Хаджи Никола. Повече от десет години е затворен и потънал в разруха. През 2005 г. „Бул Бек” ООД купува Хана и започва реставрацията и съвременната му адаптация по проект на "ВизАрхНГ" - арх. Николай Георгиев.

Преди възстановяването в основната сграда липсват части от мазилките, има критични пукнатини по сводовете и дупки в стените, липсват олуци и водосточни тръби, каменните колони са ерозирали и някои имат конструктивни пукнатини, по корнизите и каменната настилка има ерозия, дворът е изоставен. Комплексът е силно наводнен откъм северната страна, изградена върху скала. Покривът е негоден.

Днес уникалният Хан Хаджи Николи се радва на нов живот с автентичност и съвременен комфорт. След дълга реставрация е придобил нова функция – луксозен ресторант с четири различно декорирани зали, кафене, винарна, градина, галерия за изобразително изкуство, изложбени зали. Автентичната фасада и обем са запазени. Създадени са обслужващи помещения и кухня в съседна сграда, като е изграден пробив в общата стена. В същата сграда е разположена ОВК инсталация. Подменена е изцяло покривната конструкция като са използвани автентични старобългарски керемиди. Колоните са консервирани, арките - конструктивно укрепени. В интериора са използвани дъбов паркет, италианска подова керамика, дървена дограма, врати и мебели от масивно дърво. Проектът е отличен в Национален конкурс "Сграда на годината 2009".

Residence Executive Club (Къщата на Яблански), София

Residence Executive Club (Къщата на Яблански), София, е един от бисерите в архитектурата на София от началото на 20 век. Сградата е построена през 1906 – 1907 г. по поръчка на финансиста Димитър Яблански и по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Външната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс. След 9 септември 1944 г. къщата е национализирана и до 1991 г. в нея се намира посолството на Китайската народна република. Официално обявена за културен паметник с национално значение през 1955 г. След 1991 г. е реституирана на наследниците на Яблански и собствениците на сградата се сменят многократно. През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради. Въпреки усилията на общината и обществеността, собствениците на къщата дълго време не предприемат действия за реставрацията.

В архитектурно отношение тя е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, щукатурата в интериора е в стил рококо. Мансардният етаж играе роля в артистично-художественото оформление, разнообразено от балконски перила от ковано желязо и няколко скулптурни картуша с женски фигури. Мебелите и материалите са доставени специално от Виена. Πpoeĸтaнтитe ca пoдxoдили внимaтeлнo ĸъм cъщecтвyвaщaтa ĸoнcтpyĸция, paзпpeдeлeниe и интepиop. Haмecaтa им c двa acaнcьopa e въpxy южнaтa (втopocтeпeннa) фacaдa. Peшeниятa нa вътpeшнитe пpocтpaнcтвa зaпoчвaт c възcтaнoвявaнe нa cъщecтвyвaщaтa плacтиĸa, yĸpeпвaнe и peтyшиpaнe, ĸaĸтo и възcтaнoвявaнe нa липcвaщитe eлeмeнти, ĸoитo пopaди пoвтapяeмocттa cи мoжexa дa ce възcтaнoвят чpeз зacнeмaнe. Πpoби и aнaлиз нa вcичĸи изпoлзвaни oт opигинaлния дeĸopaтop Aндpeac Гpaйc мaтepиaли ca aнaлизиpaни в лaбopaтopия във Bиeнa. Проектът е на "Инoapx" EOOД apx. Илĸa Дишлиeвa & "Πocт Cĸpиптyм" EOOД apx. Πeнĸa Cтaнчeвa.

Πpocтpaнcтвaтa и вcичĸи aĸцeнтни eлeмeнти в тяx ca зaпaзeни. Opнaмeнтитe пo cтeнитe във вxoднoтo фoaйe, дъpвeнaтa лaмпepия в цeнтpaлнoтo фoaйe, цeнтpaлнoтo cтълбищe c мacивния cи дъpвeн пapaпeт и oглeдaлoтo, витpaжът нa тaвaнa нa втopия eтaж ca възcтaнoвeни изцялo нa бaзaтa нa мaлĸoтo oцeлeли opигинaлни eлeмeнти oт интepиopa.

През 2011 г. вратите се отварят отново като най- елитния частен клуб в България Residence Executive Club.

Проектът е отличен в Национален конкурс "Сграда на годината 2011".

Театрален комплекс "Сава Огнянов" (Доходното здание), Русе

Проектът за „Театрален комплекс – Русе” включва реконструкция, адаптация, реставрация и разширение на сградата – паметник на архитектурата от национално значение, известна като „Доходното здание”. Сградата е построена в периода 1898 – 1902 г. и е една от най- импозатните неокласицистични сгради в България по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк. По-късно в нея е бил настанен русенският театър. Със своите забележителни архитектурни качества сградата е един от главните художествени акценти в ансамбъла на централния площад „Свобода” и е станала един от символите на града. Разположена е между ул. „Александровска”, ул. „Гладстон”, ул. „Черно море” и пл. „Свобода”, откъм които има главен и спомагателни входове. Капацитетът на залите е: Голяма зала – 600 места; Камерна зала – 160 места; Малка зала – 50 места; Зала Европа – 300 места. Разполага с 5 елегантни фоайета, подходящи за срещи, малки събития, коктейли. Проектът за възстановяването е на колектив с ръководител арх. Константин Вандалов.

Проектът е осъществяван поетапно с основната идея да бъде запазен и експониран забележителният паметник на архитектурата от национално значение. Като са максимално запазени фасадите и съществуващата носеща конструкция и чрез реконструкция, пристрояване, адаптация, реставрация и разширение, се създава един комплекс, който отговаря на съвременните изисквания за театрална зала и сцена и е обогатен с допълнителни културни, търговски, развлекателни и делови функции. Застроената площ е 17600 кв. м. При реализацията е приложена модерна сценична техника, съвременни конструкции и инсталации, съвременни материали за оформяне на екстериора и интериора, като същевременно се запазва общият стил на архитектурната композиция и детайла на Доходното здание.

Проектът е отличен в Национален конкурс "Сграда на годината 2007".

Малката Базилика, Пловдив

Останките от Раннохристиянската Базилика от 5-6 век сл.Хр. в Пловдив са открити през 1988 г., а от 1995 г. имат статут на Паметник на културата от национално значение. През 2010–2013 година е осъществена цялостна реставрация и социализация на паметника, подкрепена от Фондация Америка за България, от Министерството на културата и от Община Пловдив. Общата стойност е 1,530,000 лв., от които 1,230,000 са осигурени от Фондация „Америка за България”, 150,000 от Министерството на културата и 150,000 от Община Пловдив. Изградена е нова технологична сграда снабдена с всички необходими съвременни системи, които гарантират поддържане и опазване на паметника в състояние, каквото статутът му изисква. Проектанти са Zoom studio, арх.Красимир Тодоров, "Плиска консултинг", арх. Румяна Пройкова.

Сградата и околното парково пространство предоставя и възможности за организиране на археологически и художествени изложби, лекции, презентации, камерни концерти. Проектът включва реставрация на повече от 110 кв. м уникални многоцветни мозайки от края на 5 в. сл. Хр., и реставрацията на единствения открит у нас баптистерий с кръстовиден мраморен басейн за приемане на кръщение. Запазени за основи на стени и колонади.

Околното пространство е превърнато в малък градски парк с паркоустройство, което интегрира открити при археологически разкопки части от източната крепостна стена с кула на античния Филипопол, част от антична улица, двор на къща, кладенец.

Сградата и пространството около нея представляват многофункционално експозиционно пространство на открито и закрито. За тяхното изграждане са ползвани съвременни, ясни и поливалентни решения. Фокусът на проекта е реставрацията и социализацията на културното наследство. Неговата комуникация и популяризиране е важен елемент от концепцията. Целта е този безценен паметник от национално значение да бъде съхранен и да привлече най-широк кръг посетители, като по този начин се популяризират културния туризъм в града и страната.

Проектът е отличен в Национален конкурс "Сграда на годината 2013".