Инфраструктура

"Софияплан" ще координира цялостното планиране на града

Споделяне

Общинското предприятие “Софпроект” започва нов етап в дългогодишната си история. Наскоро то промени името си на “Софияплан” и вече има нов правилник за организацията на дейността си по решение на Столичния общински съвет. Какви са мотивите за тази трансформация?

- Няколко са мотивите да поискаме тази промяна от общинския съвет. Най-баналната е, че името "Софпроект" не отразяваше по правилен начин нашата дейност - ние не проектираме, а планираме. По-съществената промяна обаче се състои в това, че за пръв път общината има специализирано звено, което да се занимава с цялостното стратегическо и пространствено планиране. Планове и стратегии в Столичната община до момента са били създавани или възлагани от различни общински звена. Съвместна работа между звената често липсва или не е на достатъчно добро ниво. Това води до разнопосочност, а понякога и противоречия между различните стратегии и тяхното отражение в пространството - устройствените планове. Тоест не е имало осъзнато обвързване на цели, мерки, ресурси и процеси. В момента в Столичната община действат 24 стратегии, 4 програми, 10 стратегически плана, както и Общ устройствен план, като тук не броим подробните устройствени планове. Една от големите задачи на "Софияплан" ще е да оцени и - ако се наложи - да промени всички тези документи, за да работят те в синхрон помежду си, както и да водят в посоката, зададена от "Визия за София". Освен за създаването на стратегиите ние ще сме отговорни и за проследяването на техните успехи и провали. В тази връзка ще изготвяме годишен отчет за състоянието на средата, започвайки още тази година.

Какви са новите функции и задачи, с които ще бъде ангажиран екипът на “Софияплан” по отношение на стратегическото и пространственото развитие на града?

- Създаването на "Софияплан" добавя към вече съществуващата основна задача, тоест устройственото планиране на ниво Общ устройствен план, и задачата за цялостното планиране на общината - координирано във всички направления. Ще работим с различните дирекции и отдели на общината, както и с районните администрации, за да ревизираме съществуващите общински планове и стратегии. Това може да значи отпадане, обединяване или създаване на стратегии и планове. Ключовите подходи в този процес ще са анализът на данни и диалогът. При създаването на "Визия за София", а впоследствие и с работата в "Софпроект", създадохме много богата база от пространствени данни, които ни позволяват да правим предложения по много по-информиран начин. Амбицията ни е тази база от данни да стане още по-обемна, да се обновява автоматично, и то в реално време, както и максимална част от нея да бъде достъпна за обществото. В момента работим по технологичен и организационен подход за това как цялата информация, която имаме, се обвързва в обща система, която да позволява постоянно планиране и мониторинг. Наричаме този процес параметрично планиране. Същевременно смятаме, че технологиите са основно инструмент за по-информиран избор, тоест, че изборът ще продължим да трябва да правим ние, хората. И в този смисъл поддръжката на чест и надграждащ диалог продължава да бъде наша мисия. Имаме да свършим още много работа по този въпрос.

 

Предстоящото изменение на Общия устройствен план на София е една от най-важните задачи пред “Софияплан” в следващите месеци. На какъв етап е процесът по подготовката на заданието за промяна на плана и как трябва да изглежда ОУП от XXI век?

- За създаването на задание за изменението на ОУП работим по няколко задачи. Първо - създадохме база от данни с предвижданията на действащия ОУП, както и тези на ОУП от 2007 г. Предстои да насложим различните планирани и реални (сегашни) състояния на средата и нейните елементи. Така ще направим сравнение между това какво е планирано и какво е сегашното състояние, тоест ще можем да направим заключение за постигнатите и непостигнатите цели на ОУП.

Второ, осъзнавайки, че ОУП не бива и не може да работи самостоятелно, анализирахме съществуващите общински стратегически документи и извлякохме техните цели. Това е първа стъпка в посоката да синхронизираме ОУП с всички други общински стратегии и планове. Събираме и информация за ОУП на съседните общини, защото ни е ясно, че светът не свършва на границата на нашата. Започнали сме съвместно с PlaceMake и анализ на действащите подробни устройствени планове, като правим съпоставка с реалността на терен и зададеното от ОУП. Така ще можем да преценим къде е успешна и къде се чупи системата за планиране.

Почти сме готови с изследване на световната практика, за което сме ангажирали Павел Янчев. Освен общ преглед на скорошно създадени общи планове анализираме и тенденции в световната практика на планиране, а още по-важно - влизаме в детайл по три действащи ОУП - на Антверпен, Прага и Тирана. Изводите са много интересни и скоро ще можем да публикуваме това изследване.

И успоредно с всичко това работим по тестването на концепцията за параметрично планиране. Изработваме алгоритмичен инструмент, в който са въведени параметрите, които ще бъдат използвани в ОУП, техните индикатори, тежести, както и взаимовръзките между параметрите. Създаваме паспорти на всеки квартал, за да можем да оценяваме състоянието на средата по множество критерии и да можем да посочим най-сериозните дефицити и съответно необходимост от действие.

Имахме желанието да сме готови със заданието за изменение на ОУП до края на годината, но работата по "Програма за София" бе посочена като приоритетна за кмета и затова в момента фокусираме усилията си там.

В момента екипът на предприятието е ангажиран с разработката на още един ключов стратегически документ - “Програма за София”. Бихте ли представили накратко неговите цели и задачи?

- "Програма за София" е планът за интегрирано развитие на Столичната община за периода 2021 - 2027 г. Създаването на такъв документ е национално изискване и по него работят повече български общини. Стратегическият документ определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на града. Това става на базата на подробен анализ на актуалните проблеми и потенциали на общината и връзките ѝ с околните селища. Процесът на създаване на програмата включва определяне на приоритетни зони за въздействие и на конкретни ключови проекти, които ще се реализират в София през следващия програмен период на Европейския съюз от 2021 до 2027.

Целта на "Програма за София" е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок на изпълнение и източници на финансиране чрез фондовете на Европейския съюз и други публични и частни инициативи. Основна задача на програмата е постигането на интегриран подход в планирането на градската среда и координиране на усилията на различни заинтересовани страни.

Работата по "Програма за София" стъпва върху "Визия за София", като координираме нейното създаване с изработването на заданието за изменение на ОУП. Всички тези неща трябва да работят заедно. Планираме да сме готови с предложението си в началото на 2021 г., когато ще започнем нейното публично обсъждане. В месеците дотогава ще публикуваме на сайта си резултата от детайлните анализи, които правим в момента.

"Визия за София 2050": Мултифункционален град

През 2020 всеки от нас се докосна до неочаквана и тотална промяна на ежедневния ритъм и начин на живот. Принудителната карантина ни накара бързо да променим и преосмислим приоритетите си, начина си на работа, грижата за здравето, семейството, общността. Рязката и коренна промяна в ежедневния ни начин на живот стана причина и да се замислим от каква градска среда се нуждаем, за да можем да се придвижваме, работим, пазаруваме и удовлетворяване потребностите си безопасно.

Така пандемията доказа, че както днес, така и в бъдеще все повече ще имаме нужда да живеем в мултифункционални градове и квартали, които да предоставят добър достъп до разнообразие от услуги на пешеходно разстояние. Това е и една от 24-те дългосрочни стратегически цели за развитие на Столичната община, заложена в дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии - "Визия за София", които ви представяме в четвъртата поредна статия от съвместната ни рубрика през 2020 г.

1 / 2

2 / 2

За да имаме мултифункционални квартали и безопасна среда,

която предоставя високо качество на живот в различните точки на града, най-напред трябва да започнем от промяната на кварталите, които служат основно като спални. Според "Визията", приета от Столичния общински съвет през юли 2020 г., в тях трябва да се насърчават нови функции, за да се създаде богат микс от офиси, места за забавление, зелени площи, магазини, социални услуги и др., които осигуряват привлекателна среда на обитаване. Основна стъпка към постигането на мултифункционален град е да успеем да превърнем и бившите индустриални зони на София в квартали с разнообразие от функции, които са обживени през целия ден.

Задължителна стъпка към горната цел е актуализирането на Общия устройствен план (ОУП), чието изменение вече се подготвя от екипа на общинското предприятие "Софияплан". Настоящият ОУП позволява многофункционалното развитие на територията, но не го задължава, с което се наблюдава доминирането на определени функции в някои устройствени зони и създаването на монофункционална среда. Необходимо е изследване и категоризиране на различните нива на градски центрове и създаване на инструмент, регулиращ и подкрепящ функционалния микс. За градоустройствените единици, група устройствени зони или отделни устройствени зони е необходимо да бъдат създадени изисквания за минимална квота от определена функция, което може в много по-голяма степен да гарантира създаването на разнообразна среда. Тези насоки за развитие, заложени във "Визия за София", ще позволяват в ОУП да бъдат предписвани набор от конкретни функции и тяхното дялово разпределение в различните части на общината. Ще бъдат създадени и инструменти за регулиране на мултифункционалността на отделните сгради.

Подобно на процеса на създаване на "Визия за София", предстоящото изменение на ОУП ще бъде изработено на основата на максимално много данни и изследвания и максимално участие на заинтересованите страни. Така ОУП ще бъде синхронизиран със заложената "Визия" за развитие на града като многообразен и адаптивен. Старите и неизползвани индустриални и инфраструктурни терени ще се планират за обновяване и активиране с нови, необходими за града функции. Предвиденият брой жилища ще се регулира спрямо прогнозите за демографско развитие на града, наличността на техническа инфраструктура, зеленина, детски градини и училища и поредица други параметри.

 

Следваща стъпка ще бъде ревизирането на подробните устройствени планове (ПУП)

за цялата територия на общината, които трябва да са съобразени с актуализирания ОУП, насочващ към създаването на мултифункционален град. Предвижданията на ОУП трябва да са разумно и успешно конкретизирани в ПУП, които да биват приложени в своята пълнота и в законно определени за това срокове.

Подобно на много бързоразвиващи се градове с високо качество на живот, София също трябва да прилага мерки за стимулиране на мултифункционалността в самите сгради и използване на партерите като активни обекти, предоставящи услуги, които привличат пешеходци и влияят на жизнеността на средата. Подробните устройствени планове (ПУП) конкретизират предназначенията на имотите и се съобразяват с изискванията на ОУП, но в бъдеще би трябвало да могат и да разпределят изискванията чрез въвеждането на вертикална функционалност за всеки имот. За улици със съществуващ или планиран интензивен пешеходен поток в ПУП да бъде предвиждано задължителното наличие на активни партери, които да приемат различни търговски обекти, с което да се повиши жизнеността и разнообразието на средата.

Общината трябва да има активна роля и успешно да насочва инвестиции към приоритетните територии за градско обновяване. "Визията" предвижда това да стане чрез по-бързи процедури за издаване на строителни разрешения, по-високи устройствени параметри, намалени данъци за нови компании и др., с което да се стимулират и улесняват значително инвестициите в тези територии. Предварително изградената инфраструктура трябва да облекчава значително реализирането на инвестиционни намерения и териториите по-бързо да се превръщат от изоставени в жизнени и атрактивни с добър микс от съвременни функции. Общината трябва също така и да осъществява мониторинг на ефекта от прилагането на плановете и кумулативният ефект от инвестиционната активност да бива анализиран и сравняван с параметрите на плановете. Тя трябва да бъде активен медиатор при съставянето на плановете и активно да взаимодейства с инвеститорите, гражданите и заинтересованите страни.

1 / 2

2 / 2

За по-доброто разбиране и планиране на градската динамика

е необходимо да има яснота за различните обекти, които се явяват привлекателни пунктове за гражданите и провокират тази динамика. Затова "Визията" предвижда и промени в събирането на информация за търговските обекти и тяхното местоположение. В общия случай в момента в регистрите са налични само адресите на централите на търговски дружества, но не и на всичките им търговски обекти, което усложнява, забавя и прави непълни анализите. Наличието на данни за най-ниското ниво, за конкретни обекти като магазини, заведения, кина, училища и други, ще даде пълна картина за концентрацията на функция и активности в различните части на града. Необходими са данни не само за вида обект, но и за приблизителен брой и профил на ползвателите и популярно време за посещение. Това ще подпомогне значително изследването на функционалния микс в града и качественото му планиране, както и създаването на инструменти за насърчаване на определени функции в конкретни зони ще допринесе за неговото разнообразие.

Така планирането и приоритизирането на дейности в управлението на града занапред все повече може да се базира на актуални, пълни и детайлни набори от данни. Те трябва да се генерират от системите за мониторинг на града, от справки от симулационните модели на градските процеси и допълнителни регистри. Поддържането на актуални регистри на тези услуги ще дава възможност да се анализират функциите в града или отделни негови квартали и да се предприемат мерки за насърчаване на желаното развитие.

За по-доброто планиране и управление на града е необходимо и общинската собственост да е детайлно идентифицирана и описана, а информацията за нея да е публична и достъпна. Важно е да бъдат изяснени отговорните институции за нейното стопанисване и всички общински сгради – културни, спортни и административни, да са реновирани до отличен конструктивен и външен вид и да се ползват по предназначение.

С изработването на бизнес планове

ще може да се анализира текущата ситуация на общинските спортни, здравни и културни обекти, да се подобри планирането на средствата за тях и да се идентифицират конкретни цели, към които всеки от тях да се стреми през следващите няколко години. Подобни действия ще осигурят добра основа за работа с цел значително увеличаване на ефективността и популярността на съществуващите обекти. Плановете ще оптимизират функционирането на обектите, тъй като ще има прогноза за необходимите бъдещи постъпления за разходи и инвестиции на евентуалната печалба с цел развитие и привличане на нови ползватели, разнообразяване на предлаганите дейности и обновяване на физическата среда. Цялостното развитие на културния сектор трябва да бъде насърчено чрез изследване на възможности за развитие на културни пространства извън централната градска част и взаимстване и прилагане на добри и работещи практики. За определени обекти общината трябва да използва умело публично-частното партньорство, за да делегира част от задълженията си по стопанисването на организации с повече капацитет и опит, като следи в детайл тяхната дейност.

Друга свързана цел за развитието на София, все по-актуална и след глобалната пандемия, е градът да се развива според концепцията за пешеходен и достъпен град и всяко жилище да е в радиус от десет минути ходене пеш от основни услуги като хранителни магазини, заведения, зелени площи за отдих и места за спорт. Всеки квартал трябва да разполага с пешеходна зона или друга безопасна среда, която да функционира като общностен център, както и обособени места за култура, които да подпомагат засилването на местните общности и връзката на гражданите с квартала. Достъпът до зеленина и места за отдих трябва да е лесен, а детските градини и учебните заведения да са достатъчно гъсто разположени.

 

Изследването на пешеходната достъпност

на "Визия за София" установява, че в момента около 75 хил. души, живеещи в районите "Младост" и "Люлин", се намират на пешеходна дистанция под 1200 метра от съществуващия Западен парк и все още нереализирания "Въртопо", но нямат лесен достъп до тях поради липсата на формални и благоустроени входове. Необходимо е близостта на паркове до жилищни територии да се осигури и използва максимално, а създаването на нови входове и облагородяването на съществуващите да осигури нужния достъп на повече хора до зелената система. При все още нереализираните паркове е важно на етап проектиране на устройствен план да се запазят терени за подходи към тях, за да се подсигури безпрепятствен достъп до тях. За да постигне София по-добър териториален баланс на обществено обслужване, "Визията" предвижда да се създаде и прилага и устройствен инструмент, който да изисква от инвеститора създаването на детски площадки при инвестиции над определен брой жилища, с което да се подсигурява достъпът до тези услуги.

За да се развива ефективно и целенасочено мрежата от публични пространства на територията на Столичната община, е необходимо тя да бъде ясно категоризирана и анализирана от гледна точка на нейната идентичност и функционалност както в нейната цялост, така и с фокус върху конкретни локации. Подобна категоризация и нейните критерии не трябва да се ограничават единствено до морфологичната структура на публичните пространства. Те трябват да имат отношение към връзката на обществения живот с физическата среда, както и обвързаността между качеството на публичното пространство и неговите видове използване. Мярката би допринесла за подобряването на функционалността и идентичността на отделните публични пространства и цялостната атрактивност на градската среда.

Постигането на по-добър териториален баланс на общественото обслужване е от голямо значение за качеството на живот на хората. Недостигът е особено осезаем в жилищните комплекси, най-вече новоизградените, където броят на хората далеч надвишава наличните социални, а понякога и търговски и комунални услуги. Този дефицит може да бъде разрешен чрез обвързване на планирането и издаването на разрешителни за жилищни комплекси с развитието в планирането и изграждането на образователни, социални и здравни услуги. За всеки квартал е важно да има достъп до обекти, които повишават стойността и разнообразието на средата. Създаването на повече работещи зелени пространства, културни и социални обекти, както и разнообразие от функции биха повишили качеството на живот в различните части на града, биха подпомогнали създаването на общности и стимулирали общуването сред гражданите.

Автор: Адрияна Михайлова, координатор "Комуникации", "Визия за София"

Фотографии: Десислава Кулелиева

Пълният текст - в брой 5 на сп.ГРАДЪТ