Инфраструктура

София 2050: устойчиво енергийно развитие

Споделяне

Радостина Попова, експерт „Комуникации”, "Софияплан"

София често попада в топ 3 по замърсеност на въздуха в света през последните месеци. Решаването на проблема с чистотата на въздуха е сред основните предизвикателства пред Столичната община в близките години. В опит да подпомогне процеса екипът на "Софияплан" инициира създаването на „Пространствен модел и сценарии за устойчиво енергийно развитие на Столичната община до 2050 година”. Анализът се осъществява в сътрудничество със Сдружение „Софийска енергийна агенция – Софена“. Изследването представя подробна пространствена картина на съществуващата енергийна инфраструктура и енергопотребление по видове, както и тривариантни сценарии с прогнози за развитието на енергопотреблението до 2050 година, базирани на демографски прогнози. Данните от реалистичния сценарий скоро ще бъдат визуализирани на sofiaplan.bg в интерактивна карта с енергийните паспорти на кварталите в София. Всеки паспорт включва прогноза за енергопотреблението по видове източници, по количества и по дял на мерките за спестяване според спецификата на съответния квартал и очакванията за развитието му. Това ще помогне на Столичната община да индивидуализира мерките за енергийно развитие в различните части на града, постепенно подобряване на баланса в използването на традиционни и възобновяеми енергийни източници и създаване на условия за намаляване на въглеродния отпечатък на София до 2050.

Потреблението на енергия в България нараства плавно през последните две десетилетия с над 20 процента. Увеличението се дължи на повишаване на стандарта на живот, закупуване на нови уреди и охлаждането на домакинствата през летния сезон. След 2010 г. обаче се наблюдава забавяне на ръста поради въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградите, подмяна на уредите с по-висок клас на енергийна ефективност, навлизане на светодиодното осветление и други.

Топлофикация

„Топлофикация София” ЕАД е основен производител на енергия – електрическа и топлинна, в Столичната община. Дължината на съществуващата топлопреносна мрежа в града е 1007.731 км. Броят на обслужваните битови абонати е 413 136 бр., като те непрекъснато се увеличават. За последните 10 години присъединеният топлинен товар е нараснал с общо 7.7 процента.

Въпреки че броят на абонатите нараства, се наблюдава намаление на консумираната топлинна енергия. За последните 10 години потреблението на топлинна енергия за отопление е намаляло с 24 процента. Сред причините са енергоефективното обновяване на жилищните сгради, както и частичното отопление на имотите.

Газоснабдяване

Потреблението на природен газ за периода 2014 - 2018 г. нараства с около 28% годишно. През последните две години от периода обаче има известно намаляване на темпа на нарастване. Дължината на съществуващата газова инфраструктура в Столичната община е 653.7 км, а обслужваните битови абонати са 29 140. Мрежата обхваща периферията на София и околоградския район, където гъстотата на потребление е по-малка и не е целесъобразно да се изгражда система за централно топлоснабдяване. Това са районите: "Сердика", "Надежда", "Връбница", "Овча купел", "Красно село", "Триадица", "Лозенец", "Младост", "Панчарево", "Кремиковци", "Нови Искър", "Витоша", "Банкя" и други. До 2030 г. мрежата ще бъде разширена и ще обхване в.з. Бункера, "Бизнес парк София", части от кв. „Симеоново“, в.з. Киноцентъра - III част, и района между Национален киноцентър "Бояна" и Околовръстния път.

Горива

В момента над 55 хил. домакинства в София се отопляват на дърва и въглища. Столичната община изпълнява проект за подмяна на замърсяващи въздуха отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи, при който се планира да бъдат обхванати 15 000 домакинства.

Възобновяеми енергийни източници

Делът на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, в България нараства от 9.4% на 19.1% за периода 2007 - 2017 г. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към март 2020 г. в Столичната община има 57 обекта, които са регистрирани за получаване на гаранции за произход на произведената електроенергия. От тях 5 са водноелектрически централи, една на сметищен газ, една на газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и една на газ от възобновяеми източници. Останалите 49 са фотоволтаични централи.

Данните за производство на енергия от ВЕИ в София не са пълни, тъй като не се отчитат инсталациите, които работят за собствено потребление, и тези, които не са заявили получаване на гаранции за произход.

Вятър

Резултатите от измерванията показват, че в района на София енергийният потенциал на вятъра не е достатъчен за изграждане на икономически ефективни ветрови ферми. Възможно е поставянето на малки автономни вятърни турбини за електроенергия или изпомпване на вода.

Слънчева енергия

На територията на София има една голяма слънчева инсталация за осигуряване на гореща вода за 70 домакинства в жк „Левски” - Г. Инсталирани са 126 м² плоски слънчеви колектори. Не се води статистика за малките инсталации, които са инсталирани на къщи и вили в околностите на София. В града има възможности за изграждане на големи слънчеви централи за осигуряване на гореща вода в болници, детски градини и други общински сгради, хотели, спортни центрове, вили и жилищни блокове.

Геотермални източници

Геотермалните води в района на София спадат към възобновяващите се системи и при тях е възможна експлоатация без екологични последици. В случай на по-мащабно използване на този ресурс обаче е необходимо да се направи оценка на скоростта на неговото възстановяване. Енергийният потенциал на геотермалните източници в Столичната община се изчислява на 16 MW, от които от промишлен интерес са 11 MW. Най-голямо количество топлинна енергия може да бъде произведено от геотермалните източници в Банкя, Казичене, Централна баня и кв. "Свобода".

В София и околностите има много зони с плитки подземни води (1-3 м) – кварталите "Обеля", "Требич", "Бенковски", Негован, Чепинци, част от "Дървеница" и други. Високи подпочвени води има и в други силно заселени квартали – "Дружба", "Хаджи Димитър", "Люлин". Потенциалът на тази енергия е трудно да бъде оценен, но на практика е възможно почти всички частни и общински сгради в тези райони и край водоеми и реки да се отопляват с термопомпени технологии.

Биомаса – биогаз, чипс и RDF

Предвижда се да бъде изградена инсталация по оползотворяване на RDF на площадката на ТЕЦ „София“. Съоръжението се отличава със силно развитата система за отделяне, обезвреждане и транспорт на горивото и продуктите от изгарянето.

Количествата отделян сметищен газ от депонираните твърди битови отпадъци в депо “Суходол” показват, че е възможно изграждане на когенерационна централа за производство на топлинна и електрическа енергия с електрическа мощност 2-3 мВт.

Има неизползван потенциал за ползване на незамърсяващо гориво от дървесни частици - биомаса. То е икономически ефективно само когато разстоянията за транспорт до мястото на използване са до 30-40 км. Затова е необходимо създаване на развита мрежа за производство и дистрибуция на пелети и брикети в Столичната община.

В района на София има много малки ферми за отглеждане на едър и дребен рогат добитък. Не са правени проучвания за потенциала на тези ферми за производство на биогаз от животински тор и селскостопански отпадъци.

Прогнози за енергийното развитие до 2050

През 2050 г. се очаква спад в използването на централизирана топлоенергия за отопление и гореща вода, както и увеличаване на потреблението на възобновяема енергия от слънчеви панели, аеротермални и геотермални източници. За  задържане на общото крайно ниво на енергопотребление ще допринесат мерките за подобряване на енергийната ефективност на сградите и технологиите в предприятията, използващи енергия от конвенционалните източници.

Разпределението на енергийните източници в потреблението ще претърпи трансформация: делът на топлинната енергия от топлофикационни дружества ще спадне на 29%, електроенергията за отопление и БГВ - 1%, природен газ – 12%, ВЕИ - 26%, биомаса – 9%, електроенергия за уреди – 17%, електроенергия за охлаждане – 3%, електроенергия за термопомпи - 3%, течни  и твърди горива – 0 процента. Отоплението на въглища, брикети, пропан бутан и газьол до края на периода ще трябва да се преустанови. Дървата за огрев ще се заменят от дървени пелети.

Очаква се производството на енергия от ВЕИ да достигне до 1 392 748 МВтч годишно през 2050 г. Най-голям дял ще имат термопомпените инсталации – 37%, и термалните слънчеви инсталации – 51 процента. Една от идеите е да се реализират инвестиционни проекти за такива съоръжения по модела на публично-частното партньорство и енергийните кооперативи.