Сгради

Реконструкция на Културен дом НХК Бургас

Споделяне

Архитектурно студио МОТО

Архитектурно студио е създадено през 2006 г. в Бургас и работи в областта на архитектурното проектиране, с фокус върху жилищни и обществени сгради, реконструкции и пространства за деца. Някои от проектите на студиото са „Реконструкция на Магазия 1 на Пристанище Бургас“ (съвместно с арх.П.Танъмова), Пешеходни надлези „Мираж“ и „Трапезица“ в Бургас, Детска площадка „Стената на приказките в Приморски парк, Бургас“, Детска площадка в спортен комплекс Арена, Бургас  и др. Студиото е носител е на специална награда от Сграда на годината и номинация за Mies van der Rohe Award (за Магазия 1), както и на различни награди на КАБ и САБ.

Всяка сграда може да разказва истории –за това, какво се случва в нея, в какви времена живее или какво са харесвали хората, когато е проектирана. За своята 45-годишна възраст Културният дом НХК е като сграда-роман. Ще се опитаме да направим „анонс“ на този роман, но най-добре е да го разчетете сами като я посетите.

Малко история

Сградата е построена през 1975 г. за Културен дом към Нефтохимическия комбинат по проект на проф. арх.Тодор Кръстев, арх. Чонков и арх. Няголова. Архитектурният й образ е характерния за този тип сгради от социалистическия модернизъм - с чисти, балансирани обеми, ясна функционална структура и премерен детайл. Сградата дълги години е едно от най-активните средища на културен живот в град Бургас.

През 2012 г. Община Бургас получава сградата като дарение от Нефтена компания „Лукойл“. През 2014 г. е обявен архитектурен конкурс за нейната реконструкция и модернизация, който печели екипът на Архитектурно студио „Мото“.

От този момент се включихме, както в разчитането на вече написаната история, така и в създаването на ново повествование.

Сградата очевидно през годините се е опитвала да се адаптира към променените нужди и очаквания на ползвателите. За съжаление ремонтите и прегражданията „на парче“ са се отразили значително на достолепния й вид и общ интериорен замисъл. Спуснатите завеси и заключените врати говорят за непълноценно използване на общите пространства – фоайета и двор. След обособяването на конферентна зала за ползване от Общинския съвет връзките между отделните сектори в сградата са нарушени и тя се превръща в същински лабиринт.

Това, което констатирахме при първите огледи, беше силно занемарени и амортизирани интериорни материали и инсталации, трудна ориентация в сградата и липса на достъпна среда и достатъчно обслужващи площи – гримьорни и съблекални. Допълнително след смяната на собствеността в програмата на Културния дом се добавят нови и по-разнообразни функции, а големите зали са все недостатъчно.

И докато Културният дом води един регулярен и непретенциозен живот с някои компромиси от гледна точка на функция и дизайн, сградата се оказва разпложена в нещо като епицентър на промени. Пространството около нея претърпява големи изменения в рамките на много кратък период от време – появяват се две 9-10 етажни сгради, реализиран е подземен участък от ул.“Гурко“, непосредствено до сградата. Площадът също е напълно подновен - и чисто декоративно, и с нови ходови линии и обособяване на нови пространства.

В това стихийно развитие и появявата на нови, едромащабни и силно динамични структури, балансът на средата е нарушен. Бихме нарекли този момент кулминацията в нашата история.

Проектът

Именно този нарушен баланс ни подтикна към преосмисляне на обемно-пространствения модел на сградата, увеличаване на височината й и въвеждане на нова обобщаваща обвивка. Възприехме решение, което да внася баланс в новата среда и да участва в динамичната система на площадното пространство хармонично. Търсихме ясни послания - единен образ, повлиян от новите полета на влияние, отваряне на вътрешността на сградата към площада и разнообразие от достъпни пространства с човешки мащаб. Сградата имаше нужда от нова, индивидуална визия, балансираща между излъчването, което тя носи от социалистическата епоха, и съвременното тълкувание на обществена сграда с културно предназначение.

Как се случва всичко това?

  • Отваряне на вътрешния двор към площада и подчертаване на входа
    Отварянето на двора към главния вход позволява животът в сградата да се свърже с този на площада, придава допълнителна значимост на дворното пространство, което освен като място за почивка, приема и допълнителни функции – бърза връзка с различните части на сградата и място за организиране на събития на открито.
  • Изграждане на частична надстройка в зоната около главния вход
    Увеличаването на височината на сградата в източната част е реакция на новата застройка в близост. Силуетът на сградата става по-динамичен в тази зона и се измества нагоре при най-активния й ъгъл, подчертавайки входа. В надстройката се предвиждат две нови многофункционални зали и обслужващи помещения към тях.
  • Нова ажурна конструкция пред фасадата, която обвързва геометрията на старата сграда и надстройката и дава единен образ и характер

Външната обвивка на сградата е чувствителна към новите гравитационни сили на средата. Най-динамична е геометрията й при главния вход и източния ъгъл, а с отдалечаването се успокоява и ритъмът се повтаря. При северния ъгъл, където оригиналната фасада е плътна и е разположен каменният релеф, външната обвивка е минимизирана и позволява да се експонира релефът.

Образът на сградата, възприеман от дистанция, е единен и обобщен. Отблизо членението и различните пластове в дълбочина дават детайлност и човешко измерение, създава се впечатление за постоянно променящ се образ при възприемане в движение. Обвивката играе обединяваща роля и в интериор - дава общо звучене на всички помещения от второ и трето ниво и усещане за принадлежност към цялото, както и по-балансирано ослънчаване в залите. Изпълнена е от алуминиеви профили с носеща стоманена рамка.

Взаимоотношението между новата обвивка и старата сграда е много деликатно. Макар бялата решетка да участва много интензивно в новата визия, онова, което й дава плътност и дълбочина е именно прозиращата отдолу структура и материалност от старата сграда. Остъкляването по целите фронтове на етажите се запазва (окачени фасади). Хоризонталните ивици при еркера, така характерни за оригиналния образ на сградата, прозират зад решетката. Материалите и принципите, присъщи на стария образ са запазени – облицовката от мрамор (при еркера) и тъмен базалт (партер и детайли) подчертават оригиналната структура. Новата обвивка е решена основно при етажите над партера и стъпва само при главния вход. По този начин приемните пространства на приземно ниво остават максимално отворени и достъпни. Като ехо от историята на сградата са съхранени и двата релефа – по фасадата към ул.“Христо Ботев“ от север и към вътрешния двор.

Подобни принципи са заложени и във функционалната схема и интериорното решение. Реорганизацията на разпределението има за цел да възвърне цялостта на системата от фрагментирани и самостоятелни пространства, за да може сградата да заработи като жив организъм. Търсихме взаимодействието и допълването на зоните, което да обогати тяхната роля и програма и да отговори на новите изисквания в социален и културен аспект.
От особено значение за организацията в сградата е добавянето на асансьор и двуетажна пасарелка зад конферентната зала (Общински съвет). Този нов комуникационен възел решава едновременно проблемите с достъпността и изгражда нарушената връзка между отделните зони. През пасарелката се осъществява и пряка визуална връзка с двора – една от най-живите зони в сградата.

1 / 9

2 / 9

3 / 9

4 / 9

5 / 9

6 / 9

7 / 9

8 / 9

9 / 9

Зони и функции

Проектът предлага разнообразни по големина, височина и разположение зали за посрещане на нуждите както на Културния дом, така и за ползването им за външни събития. Един от приоритетите на проекта е осигуряване на добавена стойност към големите преходни пространства – фоайета и двор чрез създаване на условия за провеждане на събития, неформални срещи, изложби и др.

Най-голямата и значима зона в сградата е тази на съществуващата Зрителна зала, сцената и прилежащите им фоайета и спомагателни пространства. Зрителната зала е изцяло реновирана. Подходяща е за театрални, музикални и танцови спектакли, оборудвана е също с кино-машина за ползване като филмотечно кино. Броят на седалките е сведен от 605 на 524 (вкл.10 бр. достъпни места), за по-голям комфорт и спазване на противопожарните изисквания. Новото интериорно решение цели подчертаване на горната част на залата с балкона и двете странични „крила“ като по-светла и лека (хераклит, дърво), противопоставена на тъмната основа на партера и пространството около сцената (трудногорим мдф). Всичко това – в хармонично съчетание със съществуващия дървен таван, който е запазен в голямата си част. Общото излъчване на материалите е за естествени тонове (тъмно сиво, черно, светло сиво, бежово) и повърхности (дърво, хераклит, МДФ), контрастиращи една на друга като тъмно – светло, гладко-грапаво, ново - старо.

Сценичната механизация и оборудването са подновени, възстановен е и въртящият се кръг на сцената.

Към залата са изградени и нови гримьорни.

В сградата има 4 многофункционални зали – всяка със свои специфични характеристики. В тях има условия за провеждане на камерни концерти и спектакли, занимания по танци, изложби, семинари и др.

Останалите помещения са групирани в зони, всяка от които със специфично предназначение и самостоятелен достъп:
- Зона Общински съвет – зала и кабинети
- Зони със зали за танци и спорт
- Зона с кабинети по изкуства
- Зона, отредена за Съюза на ветераните нефтохимици
- Зона администрация
- Зони със служебни и обслужващи помещения
- Съществуващ Снек-бар на ниво партер, допълнително отворен към вътрешния двор

Интериор и материали

Една от целите на проекта е запазване на материалността от оригиналната сграда и в интериор, където това е възможно и уместно, и вписването й в новото интериорно решение. Един от ценните материали в сградата са мозайките в по-голяма част от общите части – фоайета, коридори и стълбища, които са реновирани и изцяло запазени след реконструкцията.

Характерни за старата сграда са тъмната дървесна обшивка на Зрителната зала и рабицовият таван при фоайето на партера. Таванът беше изцяло запазен, а обшивката заменена с hpl-плоскости с дървесен декор. Тази обшивка беше и вхъхновението за „обличането“ на целия вътрешен двор с аналогичен дървесен hpl – дворът като една открита зрителна зала със сцена. За съжаление при фоайето на балкона на първи етаж нямаше запазени настилки и тавани след възникнал в годините пожар. Там интериорното решение е ориентирано към създаване на многофункционално пространство подходящо за събития (саморазливна настилка, акустични обшивки и таван и др.).

Парапетите при интериорните стълбища са запазени в голяма степен – детайлът е променен като дървесните плоскости между колонките са заменени с пана с метална мрежа.

За по-добра ориентация в сложната функционална и пространствена структура на сградата е въведена оригинална система за визуална комуникация и съвременна графична идентичност, вдъхновена от самата сграда и епохата й на създаване.

В заключение

Изпълнението на проекта отне около година и от есента на 2020 г. Културен дом НХК е отворен за посетители. Последната година донесе много въпросителни за начина на ползване на подобни обществени пространства. В проекта залагахме принципи на многофункционалност, интегриране и социализация – някои от тях ще проработят, а други – не. Но сме убедени, че историята продължава да се пише и сградата е най-добрият неин разказвач.

Възложител: Община Бургас
Изпълнител: „БМ“ ДЗЗД
Проектанти: Архитектурно студио „Мото“: арх.Десислава Стоянова, арх.Мариана Сърбова, арх.Габриела Илиева-Нунева
Конструкция: инж. Александър Мишев, инж.Мая Мишева
Електро: инж. Младен Пройков, инж. Иван Русинов, инж. Светлин Стайков
ОВК: инж. Антон Маринов, инж.Иван Костуров
ВИК: инж. Силвия Праматарова
Акустика: инж. Ивайло Христев
ПБ: инж. Огнян Русев
ПБЗ: инж. Николай Карамболов
Геодезия: инж. Барашки
Благоустрояване: инж. Керкенезов
Технология: инж. Терзиева

Снимки: Георги Георгиев - © Smile G Photography