Сградите - недвижими културни ценности, намесите в тях и контекста на средата винаги предизвикват множество обществени дискусии, спорове и въпроси относно тяхното бъдеще. Факт е, че ние живеем обкръжени от изключително богато ĸyлтypнo наследство, което е вплело в себе си хилядолетната история на града и е формирало своите исторически напластявания. Само на територията на Столичната община недвижимите културни ценности включват нaд 1720 oбeĸта и тepитopиaлни cтpyĸтypи, cpeд ĸoитo двa иcтopиĸo-apxeoлoгичecĸи peзepвaтa; 38 oбeĸтa нa гpaдинcĸoтo и пapĸoвo изĸycтвo; cиcтeми oт гpyпoви пaмeтници нa ĸyлтypaтa, както и eдиния от седемте български обекта от културното наследство, включени в списъка на ЮНЕСКО – Бoянcĸaта цъpĸвa.

Опазването на това богатство е един от основните ни приоритети и това е един от акцентите в програмата за управление на кмета Йорданка Фандъкова. В Направление „Архитектура и градоустройство” работим в различни направления по тази тема: административно обслужване на собствениците на сгради – недвижими културни ценности, подпомагане на дейностите по реставрация и консервация, съвместни дейности с Националния институт за недвижимо културно наследство и, разбира се, упражняването на контрол и налагането на санкции при неправомерни действия или бездействия от страна на собствениците.

За последните години по инициатива на Столичната община се предприеха поредица от действия, свързани с връщането статута на 7 сгради със свален статут на НКЦ, които имат отношение към историческата и пространствената памет в града, които за съжаление в периода на три десетилетия преход са загубили своята законодателна закрила и нерядко са обект на умишлено недобросъвестно отношение от страна на новите им собственици.

Опазването на обектите на недвижимото културно наследство във всички политически програми се приоритизира като една от основните стратегии за устойчивото развитие на града. Създадената от СОС през 2018 г. програма „Културно наследство“ има за цел да подкрепи опазването на недвижимото културно наследство на територията на Столичната община, като пряко ще подпомага собствениците на недвижими културни ценности за извършване на необходимите дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им. За всяка от сградите Столичната община финансира необходимите основни дейности като: заснемане и обследване на сградата и съставяне на технически паспорт; изготвяне на задание за проектиране; изготвяне на инвестиционни проекти за укрепителни и консервационно-реставрационни дейности и социализация на обекти – недвижими културни ценности; упражняване на авторски надзор по време на строителството и извършване на други дейности, свързани с работата на програмата, необходими за изпълнението на строителните дейности за сградите, одобрени за финансиране.

За последните години по инициатива на Столичната община се предприеха поредица от действия, свързани с връщането статута на 7 сгради със свален статут на НКЦ, които имат отношение към историческата и пространствената памет в града, които за съжаление в периода на три десетилетия преход са загубили своята законодателна закрила и нерядко са обект на умишлено недобросъвестно отношение от страна на новите им собственици.

Опазването на обектите на недвижимото културно наследство във всички политически програми се приоритизира като една от основните стратегии за устойчивото развитие на града. Създадената от СОС през 2018 г. програма „Културно наследство“ има за цел да подкрепи опазването на недвижимото културно наследство на територията на Столичната община, като пряко ще подпомага собствениците на недвижими културни ценности за извършване на необходимите дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им. За всяка от сградите Столичната община финансира необходимите основни дейности като: заснемане и обследване на сградата и съставяне на технически паспорт; изготвяне на задание за проектиране; изготвяне на инвестиционни проекти за укрепителни и консервационно-реставрационни дейности и социализация на обекти – недвижими културни ценности; упражняване на авторски надзор по време на строителството и извършване на други дейности, свързани с работата на програмата, необходими за изпълнението на строителните дейности за сградите, одобрени за финансиране.

В момента Направление „Архитектура и градоустройство” работи съвместно с Националния институт за недвижимо културно наследство по два проекта – определяне на режимите за опазване на единичните и груповата недвижими културни ценности в територията, ограничена от бул. „Патриарх Евтимий”, ул. „Георги С. Раковски” и ул. „Граф Игнатиев”, както и за преразглеждане на статута и промяна в режимите на опазване на керамичните и гранитни паважни настилки на територията на София. Работата по първата задача е завършена и предстои разглеждането й от Специализирания експертен съвет при Министерството на културата. Подобен интегриран подход върху зоната ще даде възможност за възстановяване статута на 2 сгради (със свален статут на НКЦ), предоставяне на статут на 2 декларирани и на 3 нови недвижими културни ценности и опазване на историческия контекст на средата с изчистване на всички ненужни напластявания като затворени перспективи към вътрешните дворове, навеси, незаконни ограждения и пр.

Направление „Архитектура и градоустройство” изпълнява още една важна част от дейностите по опазване културното наследство – извършването на проверки, съставянето на протоколи с указания за предприемане на необходимите дейности за защита и реставрационно-консервационни дейности и налагането на глоби и имуществени санкции при констатирани незаконосъобразни действия или бездействия от страна на собствениците. С промяната в ЗУЗСО от 2018 г. бяха завишени многократно санкциите за физически и юридически лица, като тяхното налагане в повечето случаи е свързано с поредица от съдебни обжалвания, което води до извода, че сме в ситуация на задължителна промяна в ЗКН, което да доведе до облекчаване на процедурите по налагане на законна ипотека върху имотите на недобросъвестните собственици.

Програма "Културно наследство" на Столичната община

Право да кандидатстват за финансиране на проекти по програмата имат собственици на имоти - частна, общинска и държавна собственост, представляващи недвижими културни ценности с категория „национално значение“, „местно значение”, „ансамблово значение“ и „за сведение”.

Това беше изричното искане на кмета на Столичната община г-жа Фандъкова при подготовката на Програмата. Считаме, че всяка сграда, представляваща културна ценност, независимо от нейната собственост, има значение за визията на града ни и заслужава подкрепа. За съжаление в първата сесия за кандидатстване се включиха малък брой частни сгради, но се надявам в следващи, след като вече има реални действия по програмата, да се включат повече собственици.

Положителният опит от чужбина

Всяка от страните с развита система за опазване на недвижимото културно наследство има твърде специфично и различно от българското законодателство в тази сфера и готови модели много трудно биха могли да бъдат привнесени. Важно е да продължим да развиваме и обогатяваме нашия собствен модел чрез създаване на повече и по-разнообразни възможности за стимулиране на дейности по опазване, реставрация, консервация и социализация на културното ни наследство.

Как могат да се поддържат дългосрочните интереси на града, като същевременно се запази неговата идентичност, дух и богато архитектурно разнообразие

За да отговори на този въпрос с Решение №629, обявено 23.12.2020 г., Столичният общински съвет прие Наредбата за градската среда на Столичната община. Това е нов и модерен документ, който за пръв път регламентира естетически изисквания към оформянето на градското пространство. Тази наредба е управленски инструмент, с който общината ще прилага мерки за подобряване на облика на града по съвременен начин, като използва най-добрите примери и механизми на водещи европейски и световни градове. Наредбата дава общата нормативна рамка на този процес на управление. Неразделна част от наредбата са приложенията-стандарти, които ясно и нагледно показват правилата за отделните групи елементи, формиращи средата. Тези стандарти са лесни за ползване, дават яснота на гражданите и институциите за изискванията и очакваме освен ефекта за подобряване на естетическия вид на града да създадат предпоставки за осезаемо намаляване на административните процедури в тази сфера на управление. 

В България има не по-малко красиви сгради и не по-малко талантливи архитекти и реставратори, които да създадат подобни обекти и съживят старите паметници. Фасадите на историческите сгради често крият не най-удобните разпределения, а понякога тези сгради са с компрометирани носещи конструкции, нефункционални разпределения и неработещи вътрешни инсталации. Изборът пред собственика често е между скъпа реконструкция с основен ремонт или само фасадно обновяване. Но най-трудната задача пред проектантите и възложителите е да се съхрани не само конкретната сграда, а с процеса на ревитализация да се запазят историческите й пространствени характеристики.

Естествено, най-важният елемент в целия процес е собственикът на съответния паметник, който е необходимо да оцени придадената стойност на собствената си сграда – недвижима културна ценност, и да реши да й вдъхне нов живот, вместо да я разглежда като източник на разгъната застроена площ и бърза печалба.

Възможността за демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност,

предвидена в чл. 74 от Закона за културното наследство, представлява изключително краен способ за опазване и следва да се прилага много ограничено и само когато са изчерпани всички други възможности. Независимо от качествата на последващата реконструкция винаги е налице подмяна на оригиналната субстанция, което не следва да бъде толерирано. Автентичният образ и автентичният материал винаги придават по-голяма стойност на конкретния обект и на града като цяло.

Столичната община съвместно с проф. Екатерина Матеева от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” подготви предложение за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, чиято основна цел е да бъде създадена ефективна нормативна уредба на условията и реда за вписване на законна ипотека в полза на общините върху намиращи се на тяхна територия недвижими културни ценности за обезпечаване на разноските на общината в случаите, при които собствениците, ползвателите или концесионерите на такива имоти не изпълняват задълженията си за тяхното опазване, съхранение и поддържане и се налага общината да извърши необходимото обезопасяване и аварийно временно укрепване, след като те не са изпълнили в срок отправените до тях предписания. Надяваме се скоро тези предложения да бъдат разгледани от Министерството на културата и да бъдат внесени в следващото Народно събрание.

Подходът към всяка отделна сграда трябва да е съобразен с режимите на опазване,

определени в акта за деклариране или предоставяне на статут на недвижимата културна ценност. Нашата цел съвместно с НИНКН е да създадем режими за териториите и сградите, за които те липсват към момента, като по този начин ще бъдат и намалени възможности за погрешни или неправомерни действия, увреждащи културната ценност.

А по отношение на Балабановата къща и Централния дом на архитекта, за които стана дума в нашия разговор, считам, че са едни от най-добрите примери за възстановяване и реконструкция на сгради – паметници на културата, чрез които те се връщат в живота на града. И следва да отдадем дължимото уважение на изследователя на пловдивските къщи арх. Христо Пеев, както и на архитектите, работили по възстановяването на двете сгради – арх. Петър Дикиджиев, арх. Илия Дамянов и арх. Георги Караиванов.

Пълният текст - в брой 1 на сп. ГРАДЪТ