Преди

Площадното пространство е разположено в контактната зона на Варна с морето, непосредствено под Морската градина – най-големия парк във Варна със статут на недвижима културна ценност. Комуникационен гръбнак на зоната е Алея I – улицата покрай морето и плажовете.

На мястото откъм Морската градина има пешеходно уширение пред изкуствено езеро, а откъм морето е имало само алея с открита площадка покрай плажа и отводнителен канал към езерцето. 

Преди реконструкцията площадът беше завзет от заведения, които от малки временни постройки с течение на времето чрез множество достроявания и пристроявания се бяха превърнали в структура, тотално затваряща връзката между алеята и морето. Изградените структури пречеха и на функционирането на отводнителния канал, свързан с езерце и Морската градина на Варна.

Обектите са били изградени без проекти и без каквато и да било връзка – пространствена, стилистична или естетическа, с контекста – с Алеята и Морската градина на Варна. Това е било възможно поради временния им статут и сезонната използваемост и предполагат стихийното изграждане без задълбочено планиране.

В последните години Алеята започва да се използва все по-активно целогодишно.

Общественото внимание и инвеститорският интерес се насочват към зоната с идеята да се развие по-устойчив модел за използването й отвъд сезонния "панаирен" характер. На тази тема има проведени архитектурни конкурси, проучвания и дебати.

Като следствие от това в последните години текат реновиращи дейности по протежението на цялата Алея и площадното пространство, което от години чака момента на своето възраждане, има възможност да се реновира и да се включи подобаващо в градския живот.

Като участници в проведения конкурс за зоната през 2009 г. и активно въвлечeни през годините в проблематиката на зоната бяхме поканени да участваме в проекта за ремонт на тази зона.

Реализацията на площадното пространство е част от ремонта на съществуващите сгради в обхвата на Северен плаж - Варна.

Паузата в застрояването е естествена връзка на обекти от Морската градина - Алпинеума с езерцето под Моста на желанията и морето. Този пробив е нужен не само визуално, но и функционално, осъществявайки пешеходна връзка на Алеята с плажа.

Преходът е маркиран с пергола, която свързва сградите и кадрира гледката към морето. Визията ѝ е реминисценция към модернизма от 60-те години. В този период са проектирани и изградени околните сгради и сега фасадите им са реновирани в духа на този стил. Най-емблематичната от тях е ресторант „Фар“ с характерната вита външна стълба.

Самото площадно пространство е съставено от две зони - терасовидното слизане с места за сядане и рампа, плавно спускаща се към плажа. Рампата, покрита с дърво с характерен диагонален растер, изразява движение и оформя свързана пешеходна площ като рамка на цялата територия, започвайки от нивото на алеята, слизайки до контактната зона на площада с плажа и завивайки успоредно на морето на север около ресторант „Фар“ и по протежение на съседните заведения, за да се върне отново на нивото на тротоара. Местата за сядане са статични – гладка циментова повърхност с денивелация между реализираните нива от по 3 стъпала. Техният материал се включва във вид на кръгли площадки за сядане и в зоната на рампата, насочвайки и маркирайки посоката на движение. Озеленена с пълзящи растения стена по протежение от юг загатва за силуета на Морската градина.

Площадното пространство се радва на положителна обществена оценка, хората го приемат и обичат да прекарват време, разхождайки се наоколо, снимайки се или просто седейки пред морето.

Пълният текст - в брой 5 на списание ГРАДЪТ