Инфраструктура

Новото лице на Враца

Споделяне

Чл.-кор. проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев

Пешеходните улици и зони получават развитие през втората половина на ХХ век в резултат на бързото развитие на урбанизационните процеси в градовете по цял свят. Първите опити за формиране на пешеходни зони се основават на организационни мероприятия. През 1959 г. е организирана 110-дневна забрана на автомобилното движение за част от центъра на Толедо (САЩ). След този опит в САЩ се реализират пешеходни зони в десетки градове.

Първият пешеходен център на европейския континент е изграден в Ковънтри (Великобритания), последван от формирането на пешеходни улици и зони в множество нови и стари градове в Германия, Белгия, Франция, Швеция, Холандия и други страни. Широко развитие получава идеята за изграждането на пешеходни улици и зони в множество източноевропейски страни - Русия, Полша, Сърбия, Унгария и др.

България е една от страните, които първи в Източна Европа приеха идеята за изграждане на пешеходни улици и зони в нашите градове – това стана през втората половина на 70-те и 80-те години на миналия век. В нашите условия много от пешеходните зони се изграждат при реконструкцията и обновяването на стари търговски улици и квартали в централните ансамбли на градовете.

1 / 2

2 / 2

Враца беше градът, реализирал първата пешеходна зона у нас през 1974 г.

Обект на реализация тогава е площадът и част от пространството на булевард „Никола Войводов“. „Макар и реализирана със скромни средства по отношение на настилки, озеленяване и паркоустрояване, тя предизвика голям интерес и опитът й беше последван от много наши градове“, казва в свое интервю ръководителят на проекта арх. Иван Велев.

След първата реализация във Враца последва изграждането на пешеходни улици и зони в центъра на Пловдив и стария град, Пазарджик, Варна, Видин, Смолян, Шумен, Бургас, Плевен, Нова Загора, Несебър, Добрич, Благоевград, Русе, Кюстендил, Пещера, Тетевен и в други градове. Имаше една негласна надпревара у местните ръководства да реализират в своите градове пешеходни улици. Много български архитекти показаха верен усет в овладяване на тази нова в типологично отношение за нашата практика задача. Безспорно проф. д.а.н. арх. Иван Никифоров и неговите екипи реализираха едни от известните пешеходни улици и зони в нашите градове. Достатъчно е да спомена пешеходните зони в Пазарджик, Видин, Тетевен, Момчилград и др.  

1 / 4

2 / 4

3 / 4

4 / 4

Но да се върнем към Враца.

Може би не е случаен фактът, че именно Враца беше „пионер“ в изграждането на пешеходни улици и зони у нас. Още през 70-те години на миналия век тогавашната проектантска организация КИПП „Главпроект“ стартира планово разработки за градските центрове в България. Враца е в раздел „Средни градове” и първите градоустройствени разработки за нейния център са на арх. Иван Петров и арх. Мария Чапърова (КНИПИ „Главпроект“, 1958 г.). Отчитайки съществуващите сгради и паметника на Христо Ботев, се очертава за разработване зоната за градския площад и прилежащ парк.

 

 

1 / 2

2 / 2

През 70-те години на ХХ век, анализирайки много задълбочено даденостите на средата - природни (планина, прохода Вратцата, климат, зеленина, изгледи, връзки и т.н.), антропогенни и архитектурно-исторически (сгради, паметници, комуникации, човекопотоци и др.), световни практики и тенденции за развитие на града и околността, екипът на арх. Марта Петрова, арх. Яким Петров и арх. Иван Битраков (също екип от „Главпроект“) започва работа по Общия градоустройствен план (ОГП) на Враца (понастоящем Общ устройствен план - ОУП), по който работят няколко години. През 1969 г. същият екип печели вътрешния конкурс в „Главпроект“ за Централната градска част (ЦГЧ) на Враца. Екипът на арх. Марта Петрова разработва детайлно площад „Христо Ботев”, а екипът на РПО -  Враца, с ръководител арх. Иван Велев проектира и реализира поетапно другите пешеходни пространства.

1 / 3

2 / 3

3 / 3

За всички екипи, които работят в първите реализации на пешеходната зона на ЦГЧ на Враца (60-те - 80-те години), водещи идеи са: преместване на част от автомобилното движение в тангиращи артерии и освобождаване на централното ядро на града само за пешеходно движение. Решението на ЦГЧ е като поредица от преливащи площадни и пешеходни пространства, отворени към Балкана, с рамка от ансамбли, съставени от сгради с различни исторически принадлежност. Еднозначни акценти във всяко пространство са монументални скулптури на важни личности за българската история - Христо Ботев, Васил Левски и Софроний Врачански.

В исторически план разглежданата територия е претърпяла три архитектурно-градоустройствени намеси.

Първата е през 1975 г., когато е издаден Указ за ускорено развитие на българските градове, в който гр. Враца заедно с други градове като Пловдив и Бургас в кратък период инициират конкурс, проект и реализация на цялостния ансамбъл на централната си градска част. Този първи етап вече бе разгледан подробно с придружаващата му предистория. Пълноценната съвместна работа на проектанти от София и Враца дават високи резултати и са пример за екипност и взаимно уважение.

Втората намеса е отпреди 30 години и представлява проекти само на определени части от пешеходната зона. Проектите са изготвени без конкурси от местни екипи и засягат предимно трактовката и растера на настилките и някой декоративни елементи от градския център.

Третата намеса е пълно обновяване на цялата централна пешеходната зона на гр. Враца. Стартът е поставен с национален анонимен конкурс през 2015 г. и продължава като реализация и в момента. Изпълнени са зони 3, 4, 5 и 6 с площ 61 300 кв.м, а оставащите зони 1 и 2 са с площ 23 700 кв.м и зона 7 с площ 2400 кв.м.

По предварително обявените критериите седемчленното жури (с председател гл. архитект на Община Враца - арх. Данаил Дилков) единодушно избира за победител проекта на „ОБЕДИНЕНИЕ ВРАЦА 2014”, който е събрал 88 точки (срещу 63 точки за следващия участник).

Основанията на журито за избора на посочения проект са  постигнатата цялостност в архитектурно-художественото оформление, единната система на пълна гама от необходими елементи за съвременно градско обзавеждане, уплътняване на съществуващите зелени площи и проектиране на нови, обогатени с разнообразни растителни видове.

От своя страна проектантите са били изправени пред редица трудности от самото начало до настоящия момент. Конкурсът има много кратки срокове (ноември 2014 – януари 2015) и високи изисквания към участниците (опит в проектиране и реализации на обществени и значителни по обем обекти, финансова стабилност, екип с референции в областта). Проектирането в работна фаза е възложено отново за много кратък срок (04.2015 - 07.2015) и е придружено както с изменения във функциите в няколко зони, така и от липсата на важни изходни данни (подробно геодезическо заснемане, актуална дендрология, подземен кадастър, информация за слоевете под съществуващата настилка, състояние на отводнителни и ел. мрежи и др.). След стартиране изпълнението на проекта през 2018 г. се налага цялостна преработка на растера на настилките от решения за нейната смяна (като вид и размер) от новото административно ръководство на Община Враца.

1 / 2

2 / 2

Авторите споделят, че „символиката на предложения от тях растер от преплитащи се линии, от една страна, чертае в петата фасада хребетите на прилежащия Балкан и едновременно е метафорично изображение на ДЪРВО - корени, ствол и корона, като еднозначен символ на триединството „МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ“. В организираната непрекъснатост и динамично разклоняване на линиите е кодирана матрицата на архитектурната концепция, олицетворяваща ДИНАМИКАТА НА ГРАДСКОТО РАЗВИТИЕ.

 „Корените“ са МИНАЛОТО, а за Враца те са много дълбоки и началото им се свързва още с легендарното тракийско племе трибали (VI век пр. Хр). Времето щедро е дарявало историята на града с личности и събития, оставили своя отпечатък именно в централната градска структура. Запазването и експонирането по съвременен начин на това културно историческо наследство е една от задачите на проекта. Силно разклонените линии в растера на настилката в областта около пл. „Христо Ботев“ , площада между общината и читалище „Развитие“ изобразяват именно дълбоките корени - миналото на града.

НАСТОЯЩЕТО е „стволът на дървото“– динамично и компактно. В него е съсредоточен най-интензивният поток от обслужващи функции - търговия, забавления, рекреация. Като такава във времето се е оформила ул. „Никола Войводов” и проектът доразвива средата за по-пълноценно функциониране.

„Короната“ е най-младата и бързо развиваща се част на всяко дърво, или БЪДЕЩЕТО, което в проекта е зоната между площадите „Демокрация“ и пред жп гарата. Пл. „Демокрация“ остава отворено пространство, кръстопът на пешеходни линии, но оформен като форум с акцент - едромащабна арт инсталация – важна задънка за двете направления на ул. „Никола Войводов”.

1 / 2

2 / 2

Преплитащото се линеарно решение е не само запазен знак на проекта, а и негова отличителна черта

в палитрата от ортогонални или заоблени растери, използвани в решенията при последните реконструкции на пешеходните пространства у нас. Изборът на линеен растер е направен от авторите по няколко причини:

- Това е нетрадиционен растер с едновременно модерен и устойчив във времето характер, който позволява разнообразен прочит според контекста. Той внушава устременост чрез своята успоредност в тесните участъци и обратно – динамичност и многопосочност, където покрива пространства със сложна форма и повече посоки на движение съобразно прилежащите важни сгради и елементи, към които да бъде подведено движението.

- Чрез линии в хоризонтална повърхност (в петата фасада) могат да се изобразят рамкиращите вертикални повърхности (хребети на Балкана, фасади, проходи и т.н.), без да се натовари изказът на растера, независимо от неговата площ и форма.

- Линейният растер логично и естествено следва подходи, посоки на движение и само с удебеляване или изтъняване на линията еднозначно указва степента на важност както на самата посоката, така и на крайната цел.

- В линейния растер безпроблемно се вписват съвременни линейни решения за отводняване, комуникации, осветление.

- Линейният растер по естествен път е дефинирал решението на цялата серия елементи на градския дизайн (пейки със и без облегалки, кошчета, кошчета за разделно сметосъбиране, ниски и високи осветителни тела, велостойки, кашпи – подвижни и стационарни, амфитеатър, фонтан, скулптурни и арт изделия и др.)

Изборът на материали и цветове също е подчинен едновременно на уважителна хармония с контекста и търсен съвременен, индивидуален, запомнящ се облик.

- Настилките са в монохромни цветове в гамата на скалите около Враца. Металните изделия са в цвят графит със сатенен финиш. HPL повърхностите (седалки на пейки) са в дървесен декор, който контрастира на изделията от видим бетон.

- Всички финиши на повърхностите са матови и шагренени в синхрон с прилежащата историческата среда.

- Заложени са дълговечни, устойчиви материали - бетонната настилка е с естествена посипка, металните изделия са от топлопоцинковани дебелостенни профили и ламарина, HPL плоскости са екстериорен ламинат с UV защита.

- Използвани са широкоформатни бетонови плочи (40/60 сm), с което обновената пешеходна зона на Враца е първият реализиран в България обществен обект с такъв голям размер полочи. За целта е приложена иновативна технология на полагане и рязане, гарантираща прецизност на форма, ъгли и фуги.

- Енергоспестяващи осветители, модерни вградени елементи за комуникации, ел. и ВиК системи със съвременна визия.

- Осветителни тела, разработени специално за конкретния проект - високи и ниски тела, вградени в настилката линейни.

С цел подобряването на микроклимата на ЦГЧ е предвидено уплътняване на съществуващото и ново озеленяване. Строгата линейна рамка се допълва с декоративни видове, които да обогатят с колорита и текстурата си средата (Acer platanoides "Crimson King", Acer palmatum "Dissectum", Acer palmatum "Garnet", Fagus sylvatica "Purple Fountain", Magnolia liliiflora "Nigra", Magnolia stellata, Chamaecyparis lawsoniana "Alumigold", Prunus serulata "Royal Burgundy", Prunus serulata "Kanzan" и др.). На пресечните точки са проектирани цветни декоративни групи от ниски дървета, храсти и цветя, които да спират погледа на минувачите. Увеличени са значително зелените площи, а където е необходимо, е предложено изграждането на растителна ветро-, шумо- и прахова бариера (Liquidambar styraciflua и Laurocerasus officinalis). В близост до сградите е предвидено засаждането на дървета с колоновидни форми, които да не са в конфликт с близко разположените фасади (Acer platanoides "Columnare", Carpinus betulus "Fastigiata" и др.). В откритите пространства се разчита не само на колорита (Berberis thunbergii "Red lady", Euonymus alatus, Spiraea japonica "Golden princess"), но и на аромата на различни видове рози и лавандула. В момента озеленяването на ЦГЧ на Враца не е приключило, но неговата значимост за климата, комфорта и визията на пешеходните пространства се надявам да са достатъчно задължаващи, за да се изпълни предвиденото по проект.

Като положителен факт може да се отбележи изграждането на предвидената по проект напоителна система, която допринася за устойчивото развитие на  зелената система и подобряване на микроклимата.

1 / 3

2 / 3

3 / 3

Проектантите в лицето на проф. д-р арх. Орлин Давчев обръщат специално внимание, че

постигнатите добри резултати до момента са в резултат на ползотворната съвместна работа с изпълнителя

на настоящата реконструкция – „ВМ ВРАЦА 2018 ДЗЗД”, с техническия ръководител инж. Веселин Рашоевски, ръководител проект инж. Тони Петров и изпълнителния директор на "ПСТ Груп" Камен Кичев.

Изпълнителят е дружество, специализирано в областта на инфраструктурното строителство, ремонт, рехабилитация и поддържане на градски и извънградски комуникации, пътища, инфраструктура и съоръжения. В работния процес по реконструкцията на центъра на Враца те са проявили професионализъм, добра организация (независимо от климатичните условия, спецификата и динамиката на работа) и прецизност. Многобройните преработки, наложили се в процеса на изпълнението на обекта, са изготвяни в рамките на денонощие от проектантите и са възможно най-стриктно изпълнени от изпълнителя, за което и двете страни заслужават адмирации.

Реализацията на голяма част от новата пешеходна зона на Враца е факт. Тя е чест за гражданите на Враца. Чест е и за проектантите, работили като истински всеотдаен екип и вложили професионализъм и старание, съпричастност и талант и, разбира се, любов, много любов, за да има Враца нова пешеходна зона и шанса да си върне първенството не по време, както някога през далечната вече 1974 г., а по качествена градска среда! Среда, отговаряща на съвременните изисквания за формиране на пешеходна зона с високи функционални и естетически характеристики!

ПРОЕКТАНТИ: МИОДИЗАЙН ЕООД като ОБЕДИНЕНИЕ ВРАЦА 2014
ръководител проект: д-р ланд. арх. Цветелина Йорданова
ръководител обект: проф. д-р арх. Орлин Давчев
АРХИТЕКТУРА: проф. д-р арх. Орлин Давчев, доц. д-р арх. Мария Давчева, арх. Пламена Георгиева, арх. Веселина Мирева, арх. Мария Иванова, арх. Борислава Манолова, арх. Костадин Малинов
ПАРКОУСТРОЙСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО: д-р ланд. арх. Цветелина Йорданова, ланд. арх. Надежда Стоянова
КОНСТРУКТИВНА: инж. Елена Марангозова, инж. Радиан Митов
ЕЛЕКТРО: инж. Мирослава Йорданова, инж. Иво Иванов
ВиК: инж. Юлиян Димитров
ГЕОДЕЗИЯ: инж. Кирил Ефремов
ОРГАНИЗАЦИЯ И БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО:  инж. Лони Осенски
ИЗПЪЛНИТЕЛ: ВМ ВРАЦА 2018 ДЗЗД с ръководител проект: инж. Тони Петров, инж. Веселин Рашоевски

СНИМКИ: miodesign, Стоян Христов

Модернистична рамка на Централния площад във Враца като вдъхновение за реконструкцията на цялата пешеходна зона

Доц. д-р арх. Мария Давчева

Реконструкцията на всяко градско пространство е сложна задача, чийто краен резултат зависи от много фактори. Първият е състоянието и развитието на самото пространство – от нейното създаване със или без хармонична обвързаност с прилежащата среда до днешния отпечатък, оставен от  различни функции - устойчиво присъстващи през цялото време, интегрирани нови, отпаднали стари.

Вторият фактор е зрелост на всички участници в процеса на обновяване. Първият участник е инвеститорът и, разглеждайки централни градски части, това са представителите на съответната община, областна управа, кмет, главен архитект и т.н. От голямо значение е именно този обобщен образ на инвеститора да е осъзнал необходимостта от реконструкция на лицето на града, който управлява. От още по-голямо значение е наличието на оперативен екип с необходимите компетенции в областта на градоустройството, архитектурата и градския дизайн, който да дефинират коректно конкурсно задание, да предоставят необходимите изходни данни, да създадат конкурентна среда и да участват адекватно (затова са важни компетенциите) в избор на идеен проект и във всички следващи стъпки до окончателната реализация. Зрелост се очаква от инвеститора по време на целия инвестиционен процес. Независимо от лични виждания и динамиката на процесите инвеститорът е този, който трябва да е осъзнал важността на целостта на одобрена концепция и да не допуска свои или чужди частични решения да нарушат тази цялост.

Другите участници, които ще останат в дългосрочен план коректив за успешността на всяка реконструкция на обществено място, каквото безспорно е всяка централна градска част, е самият социум - граждани и гости/посетители на съответното място. Зрелостта на този участник може да бъде описана с две важни качества – доверие и търпение. Дори и след допускане на нови идеи, различни от наличната среда, проявата на търпение до пълната реализация на проекта е сериозно предизвикателство за всеки човек, когато намесите касаят средата, която обитава.

Другите участници в процеса на една реконструкция са проектантите и изпълнителите. Тяхната зрелост е факт по презумпция, отчитайки, че са единствените участници в процеса, които не са даденост, не са преминаващи, а са спечелили да са част от него благодарение на своите идеи и възможности в конкурентна среда.

След като изяснихме двата основни фактора, от които зависи успешността на реконструкцията на ключово за всеки град пространство, а именно състоянието на самата среда и зрелостта на участниците в процеса, можем да обърнем поглед към реконструкцията на централната пешеходна зона на гр. Враца. Тъй като това е първата реализирана пешеходна зона в България (70-те години на ХХ век), очакванията, ограниченията и изискванията към нейното съвременно обновяване са по-високи от тези в който и да било друг град. Смяната на ръководството на общината, спорадичната зрелост от страна и на инвеститора, и на част от местните колеги проектанти са факт, но няма да бъдат обект на настоящия материал, защото в крайна сметка тяхното влияние не успя да наруши цялостната концепция дотолкова, че да заслужава внимание. Няма да е водеща тема и екипът проектанти и изпълнители, които стоят зад вече реализирания макар и не в целия си обхват проект (62 000 кв.м от общо 88 000 кв.м). Факт са вече появилите се положителните отзиви сред професионалните среди, медиите, гражданите и гостите на Враца. Имахме удоволствието проектът да бъде представен от един от доайените в областта на градоустройството - проф. д.а.н. Иван Никифоров, да бъдем подкрепени от автора на автентичния централен площад на Враца - доц. Марта Петрова, а днес да получим висока оценка от чл.-кор. проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев - изтъкнат учен, преподавател и градостроител.

Тъй като в неговия материал подробно ще бъде разгледана предисторията, самата реализация на ЦГЧ на Враца като първата българска пешеходна зона, както и оценка на настоящата реконструкция, внимание ще обърнем на важен фактор от средата - ансамбъла от сгради около градския център, или т.нар. Културен център на Враца.

Този център е комплекс от три сгради, свързани в един общ ансамбъл, който едновременно рамкира главния площад и в същото време участва в жизнеността и социализирането на неговото пространство. Комплексът се състои от зрително-театрална част (зала с 800 места, оперно-театрална зала, приемни и служебни пространства, сценични помещения), клубна част (библиотека, многофункционална и лекционни зали, ритуална зала и др.), музейно-изложбена част.

Фотограф: Антония Петкова

Архитектурната идея на целия комплекс и в частност на всяко от нейните три функционално самостоятелни структури е уважение към прилежащия непосредствено и по-далечен контекст. На фона на  извисените вертикални скали са противопоставени едри хоризонтални обеми. За да се отделят от терена и да се отнеме от тяхната масивност, обемите на второ ниво над стърчат конзолно, с което образуват дълбоки хлътвания и колонади като пространства пред основните входове и за полуоткрита връзка между сградите на комплекса. Терасираното преливане към градския площад и полувкопаните лапидариуми между трите сгради пресъздават урбанизирана версия на природните форми.

Всяка от сградите освен различни функции притежава индивидуален облик и като обемно пространствено решение, и като използвани материали и интериор. Интересен факт е постигнатата неоспоримата цялостност и модернистичен привкус, пречупена през локален прочит и със силно изявен авторски почерк.

Културният център на Враца е реализиран по проект на екипа на проектантската организация „Главпроект“ в състав: арх. Цанко Хаджистойчев, арх. Борис Камиларов, арх. Михаил Соколовски, които са първопремирани в конкурс, проведен през 1967 г. Последвало е непосредствено възлагане за разработване на проекта от неговите автори и поетапна реализация на целия комплекс, който окончателно е приключен 1976 - 1980 г. Архитектурната концепция, с която проектът е спечелил конкурса и след това е изведена до успешен край с реализацията, може да бъде разгледана в няколко фундаментални аспекта. Първият е хармоничното вписване в непосредствено прилежащата и в по-широката рамка на околната урбанизирана и природна среда. Непосредствено прилежащата среда е вече стартиралият процес на реализация на първата за България пешеходна зона (дело на РПО - Враца, с ръководител арх. Иван Велев) с начало големият градски площад (автор арх. Марта Петрова, арх. Яким Петров, арх. Иван Битраков), на който вече е поставена внушителната скулптура на Христо Ботев (автор Владимир Гиновски). Друг сериозен репер, който влияе на композиционното решение на комплекса, са двете средновековни кули – Куртпашовата и на Мешчиите. Околната по-широката контекстуална рамка, в която попада културният център, са извисяващите се хребети на Стара планина (стръмни варовикови скали, проходът Вратцата, гористи участъци, старата хижа, водопадът) и новото цялостно решение на градския център в резултата на новопроектирания Общ градоустройствен план.

Най-високата част от целия комплекс е вертикалният плътен обем над сцената на театралната зала. Той е изтеглен максимално назад и дефрагментиран както няколко наслагващи се обема, с което прави аналогия с Балкана и елегантно отстъпва поле за изява на прилежащите исторически вертикали - Христо Ботев, Куртпашовата кула, куполите на двете църкви „Св. Николай“ и „Св. Царей“. Ъглите на формообразуващите обеми са отнети, което е още един реверанс към природните закони. С това наслагване и асиметрично разместване на хоризонтални обеми с отнети ъгли е постигната обтекеамост на целия културен комплекс, на отделните сгради и в пробивите между тях. Използването само на варовик без изявен растер придава монолитност на сградата и засилва естественото вписване на една анторпогенна форма в околната природна среда.

Фотограф: Антония Петкова

Обемът на музейно-изложбената сграда е органично свързан с Куртпашовата кула. Фасадите на новата сграда са стилизиран, модерен прочит на самата кула, а формообразуването, растери и отвори - на „крепостна архитектура“ по принцип. Цялостно решение на музея е подчинено на тази идея и е реализирано с използването само на два материала - видим бетон и врачански камък, обработени по различен начин според мястото им. Търсената суровост от визуалното въздействие на бетона еднакво сполучливо е използвана в екстериора и в интериора. Върху гладките фасади от врачански камък са изявени ротирани бетонни обеми, чиито отвори осигуряват осветеност на вътрешните пространства, а отвън създават илюзия за наблюдателници, крепостни зъбери. Още по-силно е емоционално-психологическото въздействие на видимия бетон в интериора на целия музей. За разлика от чистите растери на фасадата изложбените пространства са решени като сложна поредица от преливащи едно в друго нива (тераси, галерии) с визуален контакт помежду им. Внушителен, респектиращ и едновременно обединяващ всички тези пространства е едрият касетиран таван от видим бетон. Този таван не само затвърждава модернистичния характер на сградата, а е негова отличителна и отличаваща го характеристика. 

Междинният обем, в който са разположени библиотеката, многофункционални и клубни зали и реконструираната (2010 г.) Ритуална зала, е подчинен на цялостната идея за отстъпи и пробиви, участвайки едновременно в ясното дефиниране на рамката на градския площад и същевременно организирайки локални фокуси и минималистични площадчета в самия културен комплекс.

Сложното съдържание на Културен дом в лицето на Културния център във Враца се реализира с иновативна за времето концепция, в която многото функции не са интегрирани в една масивна сграда, а са разположени в отделни обеми, свързани в единна обща структурна група. В същото време авторите са намерили точния баланс на еднородност на материите в цялостното решение и уникалност, отличаваща отделните функции и техния материализиран образ. С използването на различни формообразувания върху сложната и силно раздвижена планова схема авторите с финес са избегнали еднообразието и натрупването на сходни обеми. Именно това по всяка вероятност е било основната причина авторите да вземат решение за толкова различно решение и по отношение на екстериор за трите функционално самостоятелни структури.  

Постигнатата само с еднородност на материали, монохромност на цветове и линеарност със скосени ъгли подчиненост на сложно формообразуване, продиктувано от многообразни функции, бе вдъхновението при цялостната и линейна концепция в решението на реконструкцията на пешеходната зона на Враца.

Фотограф: Антония Петкова