Да се вглеждаме в средата и обитателите ѝ, да усетим нейния трепет и атмосфера, да създадем история, която да съпреживеем
- Какво е за вас архитектурата и как се насочихте към нея? Разкажете ни за вашия образователен път дотук, вашите впечатления от образованието в България (и чужбина)?
- Интерес за мен винаги е представлявал процесът на създаване. Вероятно и това, че съм прекарвала голяма част от времето си отвлечена в този процес, също и честото ми зариване из „дебрите“ на града и желанието ми да опознавам и преоткривам са допринесли за избора ми да се занимавам с архитектура. Не бих нарекла насочването си към тази професия осъзнато, когато взимах този избор при кандидатстването. Избрах тогава да уча в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Поглеждайки назад, смятам, че не конкретният университет е това, което е показно как ще се развие един студент, а неговото желание, търсене и светоусещане. Важно е, докато сме студенти, да пробваме и изследваме, да задаваме въпроси, а не просто да следваме задания. В търсенето си на поглед и отвън и откриване на други посоки и подходи към образованието се срещнах с ЕАСА (Европейска асамблея на студентите по архитектура), тя е организирана почти изцяло от студенти за студенти. Едно от събитията събира всяка година студенти по архитектура от цял свят за 2 седмици в различна държава от Европа. Организират се разнообразни работилници - от конструктивни до теоретични, в които може да се включат студентите. Това ми даде възможност за създаване на връзки, свобода за експериментиране в различен контекст и развиване на впечатления за различни подходи.
