Академия Градът

NEXT GENERATION: арх. Славена Тодорова

Арх. Славена Тодорова

Архитектурата е именният маркер на взаимовръзките, които възникват между хората и мястото

Съществува съждение, чийто смисъл не успявам да надхвърля със свои думи, затова избирам да цитирам. В своята книга „За пространството“ географът Дорийн Маси пише: „Може би бихме могли да си представим пространството като едновременност на историите досега“, насърчавайки мисленето за пространството като резултат от взаимовръзките, които възникват между хората и мястото. За мен архитектурата е именният маркер на тази връзка.

Как се насочих към архитектурата

Пътят ми към архитектурата бих нарекла непреднамерен, но не и случаен. Редица случки в детството ми са определили този избор. Отраснала съм в семейство със собствен производствен бизнес – мебели от дървесина. Голяма част от детските си години съм прекарала в семейния цех за мебели и това е белязало моето светоусещане и отношение към творчеството. Уикендите на гимназиалните си години прекарах в ателието по рисуване на художника Аурел Стоянов в родния ми град Тутракан. Така това отношение развих в занимания от разнообразно естество – рисуване, фотография, шиене, готвене, дизайн. Изборът „Архитектура“ беше един от възможните, който обедини голяма част от моите търсения.

Предпочитани подходи и концепции

Не смятам, че съм оформила все още подход. До момента съм имала изследователско/експериментално отношение към всяко зададено търсене по отношение на студентските и конкурсни проекти, които съм разработвала. Вярвам, че това са годините, в които крайностите са позволени в името на търсенето на възможности. Книгата, която стои най-близо до моето моментно светоусещане, е Atmospheres с автор архитектът Peter Zumthor.

1 / 2

Част от изложба в Нидерландия, в която са избрани 10 проекта от проектите, правени през годините по този предмет

2 / 2

Студентски проект, УАСГ, обществени сгради - Танцова зала. Водещ преподавател арх. Пламен Братков

Добри примери и модели в архитектурата

Съвременното общество е едно по-меркантилно общество, което набляга на индивида и започва да се фокусира повече навътре към фрагментираната природа на Аз-а. Така се появява фокусът върху фрагмента и загубата на целостта. Смятам, че това има пряко отношение към процесите в архитектурата. Отделните елементи, които преди са били изведени от целостта в процеса, са се превърнали в самостойни – продукти (дограма, осветление, мебели и т.н.). Така те придобиват независимост, като при опит за връщането им обратно в организъм работят като фрагменти, които остават фрагменти, събрани в общо тяло, но несвързани.

Конкурсен проект, BEEBREEDERS - MICROHOME 25 sq.m - втора награда + Студентска награда, в съавторство с Биляна Апостолова

От моята гледна точка ние сме на ръба на промяна на парадигмата, при която архитектът е преминал от създаване на дизайн на всичко като една обща цялост до избор на отделни елементи от каталог.

Абсолютен образ на ситуацията са BIM програмите - правене на архитектура чрез избор на продукти. Този софтуер противоречи на отворените изследвания, при които нещата в даден проект постепенно се уточняват в процеса на работа. Въведен е отново с цел оптимизация, а както Дейвид Чипърфилд твърди: „Разликата между добрата и лошата архитектура е във времето, което отделиш за нея.“ Това е абсолютно противопоставяне на изобретателността, тъй като детайлите и суровата идея се появяват едновременно, с развити и недоразвити аспекти, съжителстващи като кибритени клечки в кутия. Масовата практика е такава - оптимизирана, но „занаятчийството“ в архитектурата все още съществува в различни части на света при различни обстоятелства и аз опитвам да следвам този пример въпреки действителността. 

Обратно нагоре ↑